Диетология: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Премахната редакция 7364669 на 194.141.43.4 (б.) |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
== Диетология и диета == |
== Диетология и диета == |
||
Диетологията е сравнително нова [[Наука|наука]] и бележи началото си през първите години на [[ |
Диетологията е сравнително нова [[Наука|наука]] и бележи началото си през първите години на [[XX век]].[[File:Culinary fruits front view.jpg|right|thumb|Плодовете са незаменими при здравословното хранене]] Основополагащо понятие в науката за храненето е диетата, която предствалява храната, която приема организма. Неправилният хранителен режим може да причини редица заболявания, като [[Скорбут|скорбут]], [[Затлъстяване|затлъстяване]], [[Анорексия (симптом)|анорексия]], високо кръвно налягане, [[Рак (болест)|рак]], сърдечно-съдови заболявания<ref>[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmedhealth/PMH0004546/ Metabolic syndrome], A.D.A.M. Medical Encyclopedia, June 2, 2012 {{икона|en}}</ref>, [[Диабет|диабет]] и [[Остеопороза|остеопороза]]. |
||
Предпоставки за разлика в диетата на различните хора могат да бъдат открити в различните традиции, обичаи, религиозни предпочитания, икономическо състояние, личен избор и здравословно състояние на хората. Диетолозите предписват диети за регулиране на телесната маса с цел намаляване риска от някои заболявания. |
Предпоставки за разлика в диетата на различните хора могат да бъдат открити в различните традиции, обичаи, религиозни предпочитания, икономическо състояние, личен избор и здравословно състояние на хората. Диетолозите предписват диети за регулиране на телесната маса с цел намаляване риска от някои заболявания. |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
* Ограничаване на приема на [[Наситени мазнини|наситени мазнини]] (от животински произход) и заместването им с ненаситени (от растителен произход) и трансмастни киселини. |
* Ограничаване на приема на [[Наситени мазнини|наситени мазнини]] (от животински произход) и заместването им с ненаситени (от растителен произход) и трансмастни киселини. |
||
* Увеличаване на консумацията на [[Плод|плодове]], зеленчуци, пълнозърнести храни и ядки. |
* Увеличаване на консумацията на [[Плод|плодове]], зеленчуци, пълнозърнести храни и ядки. |
||
* Ограничаване на приема на [[Монозахарид|прости захари]] (монозахариди) |
* Ограничаване на приема на [[Монозахарид|прости захари]] (монозахариди) – [[Глюкоза|глюкоза]], [[Фруктоза|фруктоза]] и други до 10% от общия хранителен прием за деня. |
||
* Ограничаване на приема на [[Сол|сол]] и ориентиране към консумацията на йодирана сол. |
* Ограничаване на приема на [[Сол|сол]] и ориентиране към консумацията на йодирана сол. |
||
Ред 16: | Ред 16: | ||
Енергията, която организмът си набавя след обработката на [[Храна|храната]], се измерва в [[Килокалория|килокалории]] и килоджаули, като в разговорната реч вместо килокалории се използва по-често думата калории. |
Енергията, която организмът си набавя след обработката на [[Храна|храната]], се измерва в [[Килокалория|килокалории]] и килоджаули, като в разговорната реч вместо килокалории се използва по-често думата калории. |
||
Изчислено е, че човешкият [[Организъм|организъм]] се нуждае от приблизително 2000 |
Изчислено е, че човешкият [[Организъм|организъм]] се нуждае от приблизително 2000 – 2500 kcal<ref>Larson G.E.; Haier R.J.; LaCasse L.; Hazen K., [http://www.ingentaconnect.com/content/els/01602896/1995/00000021/00000003/art90017;jsessionid=1vc0khhvsj1vg.alice?format=print Evaluation of a ''mental effort'' hypothesis for correlations between cortical metabolism and intelligence], Intelligence, Volume 21, Number 3, November 1995 , pp. 267-278(12) {{икона|en}}</ref>, но приемът на енергия е индивидуален и зависи от [[Пол|пола]], възрастта, ръста, физическото натоварване и здравословното състояние на човека.[[Файл:Hazelnuts.jpg|right|thumb|Малко известен факт е, че около 70% от съдържанието на ядките е мазнини]] Увеличаването на физическото натоварване и резките промени в температурата на тялото ускоряват ритъма на [[Метаболизъм|метаболизма]], което води до увеличаване на нуждата от прием на допълнителна енергия чрез храната. |
||
Енергийната стойност е различна за различните вещества, които примаме при храненето, като основен енергиен източник за човешкото тяло се явяват [[Въглехидрати|въглехидратите]]. |
Енергийната стойност е различна за различните вещества, които примаме при храненето, като основен енергиен източник за човешкото тяло се явяват [[Въглехидрати|въглехидратите]]. |
Версия от 10:15, 11 юли 2016
Диетологията е наука за храненето, която изучава снабдяването на организмите и клетките с необходимите вещества за поддържането на техния живот. Здравословното хранене може значително да намали риска от някои заболявания, като диабет и остеопороза.
Диетология и диета
Диетологията е сравнително нова наука и бележи началото си през първите години на XX век.
Основополагащо понятие в науката за храненето е диетата, която предствалява храната, която приема организма. Неправилният хранителен режим може да причини редица заболявания, като скорбут, затлъстяване, анорексия, високо кръвно налягане, рак, сърдечно-съдови заболявания[1], диабет и остеопороза.
Предпоставки за разлика в диетата на различните хора могат да бъдат открити в различните традиции, обичаи, религиозни предпочитания, икономическо състояние, личен избор и здравословно състояние на хората. Диетолозите предписват диети за регулиране на телесната маса с цел намаляване риска от някои заболявания.
Правилната диета е основополагащ принцип на здравословното хранене. Световната здравна организация отправя следните препоръки за установяване на здравословен хранителен режим[2]:
- Постигане на балансиран прием на енергия чрез храната с цел нормализиране на телесната маса.
- Ограничаване на приема на наситени мазнини (от животински произход) и заместването им с ненаситени (от растителен произход) и трансмастни киселини.
- Увеличаване на консумацията на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и ядки.
- Ограничаване на приема на прости захари (монозахариди) – глюкоза, фруктоза и други до 10% от общия хранителен прием за деня.
- Ограничаване на приема на сол и ориентиране към консумацията на йодирана сол.
Енергиен прием и енергийна стойност
Енергията, която организмът си набавя след обработката на храната, се измерва в килокалории и килоджаули, като в разговорната реч вместо килокалории се използва по-често думата калории.
Изчислено е, че човешкият организъм се нуждае от приблизително 2000 – 2500 kcal[3], но приемът на енергия е индивидуален и зависи от пола, възрастта, ръста, физическото натоварване и здравословното състояние на човека.
Увеличаването на физическото натоварване и резките промени в температурата на тялото ускоряват ритъма на метаболизма, което води до увеличаване на нуждата от прием на допълнителна енергия чрез храната.
Енергийната стойност е различна за различните вещества, които примаме при храненето, като основен енергиен източник за човешкото тяло се явяват въглехидратите.
Хранителни вещества | Енергийна стойност |
---|---|
Мазнини | 9 kcal/g |
Алкохоли | 7 kcal/g |
Белтъчини | 4 kcal/g |
Въглехидрати | 4 kcal/g |
Органични киселини | 3 kcal/g |
Фибри | 2 kcal/g |
Част от енергията, която приемаме с храната, се изразходва за нейната обработка в храносмилателната система (около 10%). Това явление се нарича термичен ефект на храната[4]. Той може да бъде увеличен, ако непосредствено след храненето се увеличи физическата активност (например разходка след ядене).
Външни препратки
- Здравословното хранене като начин на живот
- Информация за полезното действие на плодовете (на английски език)
Източници
- ↑ Metabolic syndrome, A.D.A.M. Medical Encyclopedia, June 2, 2012 ((en))
- ↑ Diet на сайта на Световната здравна организация ((en))
- ↑ Larson G.E.; Haier R.J.; LaCasse L.; Hazen K., Evaluation of a mental effort hypothesis for correlations between cortical metabolism and intelligence, Intelligence, Volume 21, Number 3, November 1995 , pp. 267-278(12) ((en))
- ↑ The Thermic Effect of Food на сайта Caloriesperhour.com ((en))