Мутинска война: Разлика между версии
м 1 МЕП беше премахнат |
LordBumbury (беседа | приноси) м април се пише с малка буква |
||
Ред 28: | Ред 28: | ||
Около година след убийството на [[Юлий Цезар]], преговорите между [[Сенат|Римският сенат]] и Марк Антоний се провалят. Антоний събира легионите си и тръгва на война срещу един от убийците на Цезар – [[Децим Брут]], който е управител на [[Цизалпийска Галия]]. |
Около година след убийството на [[Юлий Цезар]], преговорите между [[Сенат|Римският сенат]] и Марк Антоний се провалят. Антоний събира легионите си и тръгва на война срещу един от убийците на Цезар – [[Децим Брут]], който е управител на [[Цизалпийска Галия]]. |
||
Марк Антоний обсажда Брут в района на Мутина (днес [[Модена]]), на юг от река [[По]] при [[Виа Емилия]]. Панса е изпратен на север от [[Рим]] за да се присъедини към Хирций и Октавиан с цел да осигурят помощ на Брут. На 14 |
Марк Антоний обсажда Брут в района на Мутина (днес [[Модена]]), на юг от река [[По]] при [[Виа Емилия]]. Панса е изпратен на север от [[Рим]] за да се присъедини към Хирций и Октавиан с цел да осигурят помощ на Брут. На 14 април, Антоний тръгва със своята [[преторианци|преторианска]] [[кохорта]], II и XXXV [[легион]]и, лековъоръжени части и голяма [[кавалерия]] да отреже пътя на Панса преди той да е достигнал до сенатските войски. Антоний предполага, че Панса има само 4 легиона от новобранци, но предишната нощ Хирций изпраща легион и преторианската кохорта на Октавиан като подкрепление на Панса. Легионите на Антоний и на Панса се сблъскват при селото Форум Галорум (Forum Gallorum). В последвалата битка при селото силите на Панса са разгромени, а самият той е смъртно ранен. Въпреки това, вместо да спечели решителна победа Антоний е принуден да се оттегли, когато подкрепленията под командването на Хирций се сблъскват с неговите уморени войски. |
||
==Битката== |
==Битката== |
Версия от 23:01, 12 юли 2016
Мутинска война | |||
Освободителна гражданска война | |||
Марк Антоний Октавиан Децим Брут Гай Панса | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 21 април 43 пр.н.е. | ||
Място | Мутина, Виа Емилия, Северна Италия | ||
Резултат | Краткотрайна сенатска победа; Сформиране на Втори триумвират | ||
Територия | Римска република | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
|
Мутинска война се наричат[1] военните действия през април 43 пр.н.е. в района на Мутина (дн. Модена) между Марк Антоний и Октавиан Август, като представители съответно на републиканците и цезарианците в Римската република. Антоний обсажда Децим Брут в Мутина, но Октавиан успява да снеме обсадата. По време на схватките загиват двамата консули от тази година - Хирций и Панса. Октавиан обаче не успява да стане консул. През същата година е направен Втория триумвират, в който участват Октавиан, Антоний и Емилий Лепид.
Подготовка
Около година след убийството на Юлий Цезар, преговорите между Римският сенат и Марк Антоний се провалят. Антоний събира легионите си и тръгва на война срещу един от убийците на Цезар – Децим Брут, който е управител на Цизалпийска Галия.
Марк Антоний обсажда Брут в района на Мутина (днес Модена), на юг от река По при Виа Емилия. Панса е изпратен на север от Рим за да се присъедини към Хирций и Октавиан с цел да осигурят помощ на Брут. На 14 април, Антоний тръгва със своята преторианска кохорта, II и XXXV легиони, лековъоръжени части и голяма кавалерия да отреже пътя на Панса преди той да е достигнал до сенатските войски. Антоний предполага, че Панса има само 4 легиона от новобранци, но предишната нощ Хирций изпраща легион и преторианската кохорта на Октавиан като подкрепление на Панса. Легионите на Антоний и на Панса се сблъскват при селото Форум Галорум (Forum Gallorum). В последвалата битка при селото силите на Панса са разгромени, а самият той е смъртно ранен. Въпреки това, вместо да спечели решителна победа Антоний е принуден да се оттегли, когато подкрепленията под командването на Хирций се сблъскват с неговите уморени войски.
Битката
Шест дни след битката при Галорум, двете армии се срещат отново близо до Мутина. Силите на Октавиан се присъединяват към тези на консула Хирций. Антоний е победен отново но самият Хирций е убит, оставяйки армията и републиката без водач. Хирций е убит по време на нападение над лагера на Антоний. Октавиан намира тялото му и според Светоний:
„ | В разгара на битката, когато носителят на щандарта – орел, на неговият легион бил тежко ранен, той (Октавиан) взел орела и го носил за известно време. | “ |
Сега с помощта на пропреторският империум, Октавиан поема управлението на армията на мъртвия консул.
Последици
По същество Мутина е мястото, където Октавиан се превръща от младеж без власт в равен на Антоний. Скоро след битката е постигнато примирие между Антоний и Октавиан в Болоня, което в крайна сметка води до сключването на Втория триумвират между Марк Емилий Лепид, Октавиан и Марк Антоний. Те оставят на страна различията си и обвиняват сенаторите замесени в убийството на Цезар докато упражняват “тройна диктатура”. В крайна сметка години по-късно борбата за власт ще доведе до победа на Октавиан над Антоний и Клеопатра при Акциум през 31 пр.н.е. и установяване формата на принципат, но събитията в Мутина за първи път показват Октавиан като сила с която другите трябва да се съобразяват. Без тази победа, Октавиан може би никога нямаше да спечели уважението и да бъде признат като наследник на Цезар.
Вижте също
Източници
- ↑ Jochen Bleicken: Augustus, Fest, Berlin 1998, ISBN 3-8286-0136-7.
Шаблон:Древен Рим-мъниче Шаблон:Военна-мъниче
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Battle of Mutina в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |