Държавно устройство на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
Монархът назначава [[министър-председател на Обединеното кралство|министър-председателя]] като ръководител на правителството, воден от стриктното правило, че той трябва да е членът на Камарата на общините, който е най-вероятно да получи подкрепа за съставяне на правителство. На практика това означава, че за премиер се посочва лидерът на политическата партия, която има абсолютно болшинство в Камарата на общините. Ако няма абсолютно болшинство, първата възможност за формиране на коалиционно правителство получава най-голямата партия. След това министър-председателят избира министри, които съставят кабинета и са политически ръководители на различните правителствени отдели ({{lang-en|Government Departments}}). Около двадесет от най-старшите министерства формират кабинета, а като цяло правителството е съставено от приблизително 100 члена. Политическата традиция повелява всички в правителството да са или членове на Камарата на общините или [[пер]]ове от [[Камара на лордовете|Камарата на лордовете]].
 
В британската политическа практика има йерархия между членовете на кабинета, която се разпростира далеч отвъд обичайното за други държави разграничение между министър-председател и всички останали министри. Освен това наред с наименованията на фактическите си ресори, министрите носят и традиционни за тези постове титли, останали от минали епохи. Най-високо в йерархията на кабинета на Нейно (или Негово) Величество стои премиерът ({{lang-en|Prime Minister}}). Непосредствено под него в йерархията е [[Канцлер на хазната|Канцлерът на хазната]]. Това е финансовият министър, който заема длъжност Пръв държавен секретар ({{lang-en|Chancellor of the Exchequer, First Secretary of State}}, пост, съответстващ на вице-премиер в правителствата на други държави). Под тях има редица от държавни секретари ({{lang-en|Secretaries of State}}), които оглавяват министерствата. В британската политическа практика постът държавен секретар съответства на министър, а постът министър - на заместник-министър. Едно стъпало по-долу в йерархията са министрите, които в Кабинетите на Обединеното кралство и Северна Ирландия заемат или постове на заместник-министри(<ref group="notes">например в Министерството на външните работи има Държавен секретар на външните и общностните работи, който е министърът ({{lang-en|Secretary of State for Foreign and Commonwealth Affairs}}), но има и Държавен министър на външните и общностните работи ({{lang-en|Minister of State for Foreign and Commonwealth Affairs}}</ref>), който по същество е първи заместник-министър на външните работи)</ref>, или оглавяват самостоятелни държавни агенции, пряко подчинени на премиера, но не с ранг на министерства. Още едно стъпало по-ниско в йерархията са президентите на съвещателни комисии, формирани към правителството не със закон на парламента, а с административна заповед на премиера. Те са с временен характер и макар съществуването им да може да продължи през целия мандат на кабинета, тяхното съществуване престава с приключването на мандата и при нужда следващият премиер трябва да издаде нова заповед за формирането им.
 
Както и в други парламентарни системи (по-специално основаните на [[Уестминстърска система|Уестминстърската система]] служителите на изпълнителната власт (наричани „правителство“) се назначават от и носят отговорност пред Парламента и ако на правителството се гласува [[вот на недоверие]], то или трябва да подаде оставка, или да се премине към разпускане на парламента и свикване на общи парламентарни избори. В практическата си дейност членовете на парламента от всички политически партии са подчинени на контрол от страна на парламентарни организатори ({{lang-en|whips}}), които следят за спазване на партийните политики и дисциплината. Ако правителството има голямо болшинство, то с лекота прокарва политиките си.

Навигация