Държавно устройство на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 13:43, 16 юли 2016

Обединеното кралство е държава в Западна Европа. То се дели на 4 историческо-географски области: Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия.

Обединеното кралство е конституционна монархия – парламентарно кралство. Престолът се наследява от първородния принц или принцеса. От 1952 г. на трона е кралица Елизабет II. Неин наследник е уелският принц Чарлз. Официалната титла на кралицата е: „Елизабет II по божия милост кралица на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и всички други кралства и територии, глава на британската общност, защитник на Вярата.“ Парламентът се състои от две камари – Камара на лордовете и Камара на общините. Главна фигура в изпълнителната власт е министър-председателят.

Монархия

Британският монарх, в момента кралица Елизабет II, е държавен глава. Макар че не участва директно в управлението, Короната е източник на изпълнителната власт под формата на тъй наречените кралски прерогативи (Шаблон:Lang-en), които засягат множество въпроси като издаването и отнемането на паспорти, освобождаването на премиера или обявяването на война. Пълномощията се предоставят лично от монарха, в името на Короната на различни министри или други кралски служители и могат целенасочено да заобикалят съгласието на Парламента.

Главата н аправителството - премиерът - се среща ежеседмично с монарха, който може да изразява мнението си, да предупреждава и съветва премиера в неговата работа.^[1]

Според неписаната конституция монархът има определени пълномощия във вътрешната и външната политика на държавата:^[2]

Парламент

Британският парламент, който води началото си от средата на 13 век, е сред най-старите в света. Още от 14 век парламентарното управление на страната се осъществява от двукамарна палата. Камарата на лордовете (горната) и Камарата на общините (долната) заседават отделно и са конституирани на напълно различни принципи. Камарата на лордовете се състои от 500 пожизнени, 92 наследствени перове и 26 висши духовници. Камарата на общините има 659 места.

Членовете на долната камара се избират на избори и имат 5-годишен мандат. Когато се говори за парламента като за законодателен орган, се имат предвид както 2-те му камари, така и монархът, защото само тяхното единство образува в правов смисъл парламента. Правителството се отчита само пред Камарата на общините, която осъществява и парламентарния контрол над държавните финанси.

Особеността на британския парламент е, че функционира в уникалните условия на липсата на писана конституция. Някои от правилата от организирането и функционирането му се съдържат в „обичайните“ закони на страната (те са много малко), други – в неписаните норми (актове) на конституцията, конвенционалните съглашения.

Партии

Реалното функциониране на целия британски парламент се основава на многопартийната система в кралството. Тя определя цялата организация на избирателния процес – от издигането на кандидатите и делението на страната на избирателни окръзи до начина на пресмятане на гласовете на избирателите. На практика доминират две големи партии: Консервативна и Лейбъристка.

Изпълнителна власт

Изпълнителната власт се упражнява от суверена кралица Елизабет II чрез правителството на нейно величество Шаблон:Lang-en и получилите самостоятелност национални власти: шотландското правителство (Шаблон:Lang-en), уелското правителство Шаблон:Lang-en и кабинетът на Северна Ирландия (Шаблон:Lang-en).

Правителство

Монархът назначава министър-председателя като ръководител на правителството, воден от стриктното правило, че той трябва да е членът на Камарата на общините, който е най-вероятно да получи подкрепа за съставяне на правителство. На практика това означава, че за премиер се посочва лидерът на политическата партия, която има абсолютно болшинство в Камарата на общините. Ако няма абсолютно болшинство, първата възможност за формиране на коалиционно правителство получава най-голямата партия. След това министър-председателят избира министри, които съставят кабинета и са политически ръководители на различните правителствени отдели (Шаблон:Lang-en). Около двадесет от най-старшите министерства формират кабинета, а като цяло правителството е съставено от приблизително 100 члена. Политическата традиция повелява всички в правителството да са или членове на Камарата на общините или перове от Камарата на лордовете.

В британската политическа практика има йерархия между членовете на кабинета, която се разпростира далеч отвъд обичайното за други държави разграничение между министър-председател и всички останали министри. Освен това наред с наименованията на фактическите си ресори, министрите носят и традиционни за тези постове титли, останали от минали епохи. Най-високо в йерархията на кабинета на Нейно (или Негово) Величество стои министър-председателят или премиерът (Шаблон:Lang-en). Непосредствено под него в йерархията е Канцлерът на хазната. Това е финансовият министър, който заема длъжност Пръв държавен секретар (Шаблон:Lang-en, пост, съответстващ на вице-премиер в правителствата на други държави). Под тях има редица от държавни секретари (Шаблон:Lang-en), които оглавяват министерствата. В британската политическа практика постът държавен секретар (Шаблон:Lang-en) съответства на министър. Едно стъпало по-долу в йерархията са министрите, които съответстват на заместник-министри. ^{[notes 1]}. В Кабинетите на Обединеното кралство и Северна Ирландия министрите заемат или постове на заместник-министри, или оглавяват самостоятелни държавни агенции, пряко подчинени на премиера, но нямат ранг на министерства. Още едно стъпало по-ниско в йерархията са президентите на съвещателни комисии, формирани към правителството не със закон на парламента, а с административна заповед на премиера. Те са с временен характер и макар съществуването им да може да продължи през целия мандат на кабинета, тяхното съществуване престава с приключването на мандата и при нужда следващият премиер трябва да издаде нова заповед за формирането им.

Както и в други парламентарни системи (по-специално основаните на Уестминстърската система), служителите на изпълнителната власт (наричани „правителство“) се назначават от и носят отговорност пред Парламента и ако на правителството се гласува вот на недоверие, то или трябва да подаде оставка, или да се премине към разпускане на парламента и свикване на общи парламентарни избори. В практическата си дейност членовете на парламента от всички политически партии са подчинени на контрол от страна на парламентарни организатори (Шаблон:Lang-en), които следят за спазване на партийните политики и дисциплината. Ако правителството има голямо болшинство, то с лекота прокарва политиките си.

Премиер и кабинет

Премиерът е най-старшият член на кабинета. Той председателства заседанията на кабинета, избира министрите и другите членове на правителството и формулира правителствените политики. В исторически план, изпълнителната власт, изцяло прерогатив на монарха по време на Хановерската династия, постепенно преминава към правителството, предвождано от премиер. С времето ежедневната оперативна работа на изпълнителната власт се превръща в основна задача на британското правителство, а не на монарха.

На теория премиерът е пръв между равни Шаблон:Lang-la, но всички решения се вземат колективно. Кабинетът се състои от него, държавните секретари на ключовите министерства, лорд-канцлера, лорд-пазителя на малкия печат, председателя на правителствената комисия по търговията, канцлерът на херцогство Ланкастър и министри без портфейл. Обикновено заседанията са веднъж седмично, по времето, когато Парламентът е в сесия.

Правителствени агенции и администрация

Правителството съдържа подразделения, известни предимно като департаменти (министерства), председателствани най-често политическа фигура - министър, който понякога е член на кабинета, понякога не. Освен него има и заместник-министри. Няколко от департаментите на практика касаят само Англия, защото отделни звена се грижат за същата дейност в Шотландия, Уелс и Северна Ирландия - например здравното министерство (Шаблон:Lang-en) или министерството на образованието (Шаблон:Lang-en).

Изпълнението на министерските решения е поверено на постоянно действаща политически неутрална организация, известна като Администрация на държавните служби (Шаблон:Lang-en). Нейната конституционна роля е да подпомага текущото правителство без оглед на политическата му принадлежност. За разлика от други демокрации старшите държавни служители остават на поста си при смяна на правителството. Администрацията на всяко министерство (департамент) се оглавява от държавен служител, известен най-често като постоянен секретар (Шаблон:Lang-en). Болшинството от държавните служители на практика работят в изпълнителни агенции, които са отделни оперативни организации, подчинени на министерствата.

Често за обозначаване на администрацията на държавните служби като цяло се използва думичката „Уайтхол“, тъй като повечето министерства са разположени в близост до някогашния дворец Уайтхол.

Национални правителства

В Шотландия, Уелс и Северна Ирландия има собствени администрации, които носят отговорност за въпросите на вътрешната политика, например здравеопазване, образование, култура, околна среда и транспорт, а техните парламенти имат съответната законодателна власт.

Шотландско правителство

Уелско правителство

.

Кабинет на Северна Ирландия

Източници

↑ Queen and Prime Minister // Архивиран от оригинала на April 14, 2010. Посетен на June 18, 2010.
↑ Dyer, Clare. Mystery lifted on Queen's powers // The Guardian. London, 2003-10-21.

Бележки

↑ например в Министерството на външните работи има Държавен секретар на външните и общностните работи, който е министърът (Шаблон:Lang-en), но има и Държавен министър на външните и общностните работи (Шаблон:Lang-en), който по същество е първи заместник-министър на външните работи

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Politics of the United Kingdom в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Queen and Prime Minister // Архивиран от оригинала на April 14, 2010. Посетен на June 18, 2010.

[2] Dyer, Clare. Mystery lifted on Queen's powers // The Guardian. London, 2003-10-21.

[3] например в Министерството на външните работи има Държавен секретар на външните и общностните работи, който е министърът (Шаблон:Lang-en), но има и Държавен министър на външните и общностните работи (Шаблон:Lang-en), който по същество е първи заместник-министър на външните работи

[1]

[2]

[notes 1]

@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 Изпълнителната власт се упражнява от суверена кралица Елизабет II чрез правителството на нейно величество {{lang-en|Her Majesty's Government}} и получилите самостоятелност национални власти: шотландското правителство ({{lang-en|Scottish Government}}), уелското правителство {{lang-en|Welsh Assembly Government}} и кабинетът на Северна Ирландия ({{lang-en|Northern Ireland Executive}}).
-===Правителство на Обединеното кралство===
+===Правителство===
 Монархът назначава [[министър-председател на Обединеното кралство|министър-председателя]] като ръководител на правителството, воден от стриктното правило, че той трябва да е членът на Камарата на общините, който е най-вероятно да получи подкрепа за съставяне на правителство. На практика това означава, че за премиер се посочва лидерът на политическата партия, която има абсолютно болшинство в Камарата на общините. Ако няма абсолютно болшинство, първата възможност за формиране на коалиционно правителство получава най-голямата партия. След това министър-председателят избира министри, които съставят кабинета и са политически ръководители на различните правителствени отдели ({{lang-en|Government Departments}}). Около двадесет от най-старшите министерства формират кабинета, а като цяло правителството е съставено от приблизително 100 члена. Политическата традиция повелява всички в правителството да са или членове на Камарата на общините или [[пер]]ове от [[Камара на лордовете|Камарата на лордовете]].
-В британската политическа практика има йерархия между членовете на кабинета, която се разпростира далеч отвъд обичайното за други държави разграничение между министър-председател и всички останали министри. Освен това наред с наименованията на фактическите си ресори, министрите носят и традиционни за тези постове титли, останали от минали епохи. Най-високо в йерархията на кабинета на Нейно (или Негово) Величество стои премиерът ({{lang-en|Prime Minister}}). Непосредствено под него в йерархията е [[Канцлер на хазната|Канцлерът на хазната]]. Това е финансовият министър, който заема длъжност Пръв държавен секретар ({{lang-en|Chancellor of the Exchequer, First Secretary of State}}, пост, съответстващ на вице-премиер в правителствата на други държави). Под тях има редица от държавни секретари ({{lang-en|Secretaries of State}}), които оглавяват министерствата. В британската политическа практика постът държавен секретар съответства на министър, а постът  министър - на заместник-министър. Едно стъпало по-долу в йерархията са министрите, които в Кабинетите на Обединеното кралство и Северна Ирландия заемат или постове на заместник-министри<ref group="notes">например в Министерството на външните работи има Държавен секретар на външните и общностните работи, който е министърът ({{lang-en|Secretary of State for Foreign and Commonwealth Affairs}}), но има и Държавен министър на външните и общностните работи ({{lang-en|Minister of State for Foreign and Commonwealth Affairs}}), който по същество е първи заместник-министър на външните работи</ref>, или оглавяват самостоятелни държавни агенции, пряко подчинени на премиера, но не с ранг на министерства. Още едно стъпало по-ниско в йерархията са президентите на съвещателни комисии, формирани към правителството не със закон на парламента, а с административна заповед на премиера. Те са с временен характер и макар съществуването им да може да продължи през целия мандат на кабинета, тяхното съществуване престава с приключването на мандата и при нужда следващият премиер трябва да издаде нова заповед за формирането им.
+В британската политическа практика има йерархия между членовете на кабинета, която се разпростира далеч отвъд обичайното за други държави разграничение между министър-председател и всички останали министри. Освен това наред с наименованията на фактическите си ресори, министрите носят и традиционни за тези постове титли, останали от минали епохи. Най-високо в йерархията на кабинета на Нейно (или Негово) Величество стои министър-председателят или премиерът ({{lang-en|Prime Minister}}). Непосредствено под него в йерархията е [[Канцлер на хазната|Канцлерът на хазната]]. Това е финансовият министър, който заема длъжност Пръв държавен секретар ({{lang-en|Chancellor of the Exchequer, First Secretary of State}}, пост, съответстващ на вице-премиер в правителствата на други държави). Под тях има редица от държавни секретари ({{lang-en|Secretaries of State}}), които оглавяват министерствата. В британската политическа практика постът държавен секретар ({{lang-en|Secretary of state}}) съответства на министър. Едно стъпало по-долу в йерархията са министрите, които съответстват на заместник-министри. <ref group="notes">например в Министерството на външните работи има Държавен секретар на външните и общностните работи, който е министърът ({{lang-en|Secretary of State for Foreign and Commonwealth Affairs}}), но има и Държавен министър на външните и общностните работи ({{lang-en|Minister of State for Foreign and Commonwealth Affairs}}), който по същество е първи заместник-министър на външните работи</ref>. В Кабинетите на Обединеното кралство и Северна Ирландия министрите заемат или постове на заместник-министри, или оглавяват самостоятелни държавни агенции, пряко подчинени на премиера, но нямат ранг на министерства. Още едно стъпало по-ниско в йерархията са президентите на съвещателни комисии, формирани към правителството не със закон на парламента, а с административна заповед на премиера. Те са с временен характер и макар съществуването им да може да продължи през целия мандат на кабинета, тяхното съществуване престава с приключването на мандата и при нужда следващият премиер трябва да издаде нова заповед за формирането им.
 Както и в други парламентарни системи (по-специално основаните на [[Уестминстърска система|Уестминстърската система]]), служителите на изпълнителната власт (наричани „правителство“) се назначават от и носят отговорност пред Парламента и ако на правителството се гласува [[вот на недоверие]], то или трябва да подаде оставка, или да се премине към разпускане на парламента и свикване на общи парламентарни избори. В практическата си дейност членовете на парламента от всички политически партии са подчинени на контрол от страна на парламентарни организатори ({{lang-en|whips}}), които следят за спазване на партийните политики и дисциплината. Ако правителството има голямо болшинство, то с лекота прокарва политиките си.
-====Премиерът и кабинетът====
+====Премиер и кабинет====
 Премиерът е най-старшият член на кабинета. Той председателства заседанията на кабинета, избира министрите и другите членове на правителството и формулира правителствените политики. В исторически план, изпълнителната власт, изцяло прерогатив на монарха по време на [[Хановерска династия|Хановерската династия]], постепенно преминава към правителството, предвождано от премиер. С времето ежедневната оперативна работа на изпълнителната власт се превръща в основна задача на британското правителство, а не на монарха.
@@ Ред 38: / Ред 38: @@
 ====Правителствени агенции и администрация====
+Правителството съдържа подразделения, известни предимно като [[Департамент|департаменти]] (министерства), председателствани най-често политическа фигура - министър, който понякога е член на кабинета, понякога не. Освен него има и заместник-министри. Няколко от департаментите на практика касаят само Англия, защото отделни звена се грижат за същата дейност в Шотландия, Уелс и Северна Ирландия - например здравното министерство ({{lang-en|Department of Health}}) или министерството на образованието ({{lang-en|Department for Education}}).
+Изпълнението на министерските решения е поверено на постоянно действаща политически неутрална организация, известна като Администрация на държавните служби ({{lang-en|civil service}}). Нейната конституционна роля е да подпомага текущото правителство без оглед на политическата му принадлежност. За разлика от други демокрации старшите държавни служители остават на поста си при смяна на правителството. Администрацията на всяко министерство (департамент) се оглавява от държавен служител, известен най-често като постоянен секретар ({{lang-en|Permanent Secretary}}). Болшинството от държавните служители на практика работят в изпълнителни агенции, които са отделни оперативни организации, подчинени на министерствата.
-<!-- The Government of the United Kingdom contains a number of [[Ministry (government department)|ministries]] known mainly, though not exclusively as departments, e.g., [[Department for Education]]. These are politically led by a [[Minister (government)|Government Minister]] who is often a [[Secretary of State (United Kingdom)|Secretary of State]] and member of the [[Cabinet (government)|Cabinet]]. He or she may also be supported by a number of junior Ministers.  In practice, several government departments and Ministers have responsibilities that cover England alone, with devolved bodies having responsibility for Scotland, Wales and Northern Ireland, (for example - the [[Department of Health (United Kingdom)|Department of Health]]), or responsibilities that mainly focus on England (such as the [[Department for Education]]).
+Често за обозначаване на администрацията на държавните служби като цяло се използва думичката „Уайтхол“, тъй като повечето министерства са разположени в близост до някогашния дворец Уайтхол.
-Implementation of the Minister's decisions is carried out by a permanent politically neutral organisation known as the Администрация на държавните служби [[civil service of the United Kingdom|civil service]]. Its constitutional role is to support the Government of the day regardless of which political party is in power. Unlike some other democracies, senior civil servants remain in post upon a change of Government. Administrative management of the Department is led by a head civil servant known in most Departments as a [[Permanent Secretary]]. The majority of the civil service staff in fact work in [[Executive agency|executive agencies]], which are separate operational organisations reporting to Departments of State.
-"Whitehall" is often used as a [[metonymy|metonym]] for the central core of the Civil Service. This is because most Government Departments have headquarters in and around the former Royal Palace [[Whitehall]]. -->
 === Национални правителства ===
-В Шотландия, Уелс и Северна Ирландия има собствени администрации, които носят отговорност за въпросите на вътрешната политика, например здравеопазване, образование, култура, околна среда и транспрот, а техните парламенти имат съответната законодателна власт.
+В Шотландия, Уелс и Северна Ирландия има собствени администрации, които носят отговорност за въпросите на вътрешната политика, например здравеопазване, образование, култура, околна среда и транспорт, а техните парламенти имат съответната законодателна власт.
 ====Шотландско правителство====