ФК’13: Разлика между версии
Truncated 2 sentences into one to avoid repetitive information. |
форматиране: 14x кавички, 3x тире, интервал (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''„ФК`13“''' (''„Футбол Клуб 13“'') е [[София|софийско]] [[футбол]]но сдружение, съществувало самостоятелно в периода [[1913|1909]]-[[1944]]. |
'''„ФК`13“''' (''„Футбол Клуб 13“'') е [[София|софийско]] [[футбол]]но сдружение, съществувало самостоятелно в периода [[1913|1909]]-[[1944]]. |
||
Двукратен носител на [[Националната купа]] ([[Царска купа|Царската купа]]) |
Двукратен носител на [[Националната купа]] ([[Царска купа|Царската купа]]) – [[1938]] и [[1940]] г. |
||
Началото на ФК-13 |
Началото на ФК-13 е положено през пролетта на 1909 г. Български ученици, учащи в султанския лицей „Галатасарай“ в Цариград, сформират футболен отбор. Наименуват го „Савата“ в чест на [[Сава Киров]] – един от пионерите на спорта в [[София]], а също така и основател на клуба. След края на учебната година учениците се завръщат в София. |
||
Клубът е основан официално през месец октомври 1913 г. Погрешно се смята, че цифрата 13 е заради годината на официалното основаване на клуба. Тази цифра е заради 13-те ученика, основали тима през 1909 г. |
Клубът е основан официално през месец октомври 1913 г. Погрешно се смята, че цифрата 13 е заради годината на официалното основаване на клуба. Тази цифра е заради 13-те ученика, основали тима през 1909 г. |
||
ФК-13 заедно със |
ФК-13 заедно със „Спортист“ от Варна са основоположниците на клубния футбол в България. Наричани са „ветераните“. |
||
В началните години [[Сава Киров]] е капитан на отбора, център-нападател, секретар и касиер. Председател е до 1920 г. |
В началните години [[Сава Киров]] е капитан на отбора, център-нападател, секретар и касиер. Председател е до 1920 г. |
||
Към клуба са съществували 12 детски чети с футболни отбори. Районът на клуба обхваща квартала между булевард |
Към клуба са съществували 12 детски чети с футболни отбори. Районът на клуба обхваща квартала между булевард „Евлоги Георгиев“, улиците „Граф Игнатиев“, „Паренсов“, „Юрий Венелин“' и „Любен Каравелов“, или така наречената „Алигина махала“ в София. |
||
Клубното игрище се намирало върху мястото на старото руско гробище, до сегашния стадион |
Клубното игрище се намирало върху мястото на старото руско гробище, до сегашния стадион „Васил Левски“. Игрището е направено с доброволен труд. Имало е двуетажна дървена трибуна, като на горния етаж е имало стая за канцелария и домакинство. През лятото на 1928 г. общинските власти отнемат игрището и го присъединяват към съседния парцел на дружество „Юнак“. |
||
Този отбор, освен че е първият носител на царската купа през 1938 година, дава на България и 16 национали= Най-известният е [[Тодор Мищалов]], балкански шампион. Вратарят [[Никола Савов]] е определен за номер 1 на полуострова, ненавършил и 20 години, през 1935 година. На следващата пък Лозан Коцев става шампион на Швейцария с |
Този отбор, освен че е първият носител на царската купа през 1938 година, дава на България и 16 национали= Най-известният е [[Тодор Мищалов]], балкански шампион. Вратарят [[Никола Савов]] е определен за номер 1 на полуострова, ненавършил и 20 години, през 1935 година. На следващата пък Лозан Коцев става шампион на Швейцария с „Лозанспорт“, като е започнал кариерата си във ФК-13. Негов кадър е и [[Фридрих Клюд]], първият чужденец, играл с екипа на България. |
||
Цветовете на фланелките са червено-черни. Клубът обединява предимно интелигентни и образовани |
Цветовете на фланелките са червено-черни. Клубът обединява предимно интелигентни и образовани хора-настоящи или бъдещи юристи, лекари, дипломати, банкови чиновници, възпитаници на Военното на Негово величество училище.„ФК-13“ по-късно развива волейбол, баскетбол, хокей на лед. |
||
хора-настоящи или бъдещи юристи, лекари, дипломати, банкови чиновници, възпитаници на Военното на Негово величество училище.<nowiki>''ФК-13''</nowiki> по-късно развива волейбол, баскетбол, хокей на лед. |
|||
Клубът съществува самостоятелно до [[3 октомври]] [[1944]] г. |
Клубът съществува самостоятелно до [[3 октомври]] [[1944]] г. През 1947 г. се обединява с „[[ФК Юнак]]“ и футболните клубове на МВР под името [[Спартак (София)|Спартак]]. |
||
== Успехи == |
== Успехи == |
||
Ред 34: | Ред 33: | ||
* [[Димитър Николаев]] |
* [[Димитър Николаев]] |
||
* Иван Батанджиев |
* Иван Батанджиев |
||
* [[Йордан Томов]] |
* [[Йордан Томов]] – Коми |
||
* Лозан Коцев |
* Лозан Коцев |
||
* Никола Бобев |
* Никола Бобев |
Версия от 21:02, 17 юли 2016
„ФК`13“ („Футбол Клуб 13“) е софийско футболно сдружение, съществувало самостоятелно в периода 1909-1944.
Двукратен носител на Националната купа (Царската купа) – 1938 и 1940 г.
Началото на ФК-13 е положено през пролетта на 1909 г. Български ученици, учащи в султанския лицей „Галатасарай“ в Цариград, сформират футболен отбор. Наименуват го „Савата“ в чест на Сава Киров – един от пионерите на спорта в София, а също така и основател на клуба. След края на учебната година учениците се завръщат в София.
Клубът е основан официално през месец октомври 1913 г. Погрешно се смята, че цифрата 13 е заради годината на официалното основаване на клуба. Тази цифра е заради 13-те ученика, основали тима през 1909 г.
ФК-13 заедно със „Спортист“ от Варна са основоположниците на клубния футбол в България. Наричани са „ветераните“.
В началните години Сава Киров е капитан на отбора, център-нападател, секретар и касиер. Председател е до 1920 г.
Към клуба са съществували 12 детски чети с футболни отбори. Районът на клуба обхваща квартала между булевард „Евлоги Георгиев“, улиците „Граф Игнатиев“, „Паренсов“, „Юрий Венелин“' и „Любен Каравелов“, или така наречената „Алигина махала“ в София.
Клубното игрище се намирало върху мястото на старото руско гробище, до сегашния стадион „Васил Левски“. Игрището е направено с доброволен труд. Имало е двуетажна дървена трибуна, като на горния етаж е имало стая за канцелария и домакинство. През лятото на 1928 г. общинските власти отнемат игрището и го присъединяват към съседния парцел на дружество „Юнак“.
Този отбор, освен че е първият носител на царската купа през 1938 година, дава на България и 16 национали= Най-известният е Тодор Мищалов, балкански шампион. Вратарят Никола Савов е определен за номер 1 на полуострова, ненавършил и 20 години, през 1935 година. На следващата пък Лозан Коцев става шампион на Швейцария с „Лозанспорт“, като е започнал кариерата си във ФК-13. Негов кадър е и Фридрих Клюд, първият чужденец, играл с екипа на България.
Цветовете на фланелките са червено-черни. Клубът обединява предимно интелигентни и образовани хора-настоящи или бъдещи юристи, лекари, дипломати, банкови чиновници, възпитаници на Военното на Негово величество училище.„ФК-13“ по-късно развива волейбол, баскетбол, хокей на лед.
Клубът съществува самостоятелно до 3 октомври 1944 г. През 1947 г. се обединява с „ФК Юнак“ и футболните клубове на МВР под името Спартак.
Успехи
- Двукратен носител на Царската купа: 1938, 1940.
- 4 място в Националната дивизия: 1938.
- 5 място в Държавното първенство: 1941.
Известни футболисти
- Александър Соколов (вратар)
- Александър Щерев
- Борислав Каменски
- Димитър Николаев
- Иван Батанджиев
- Йордан Томов – Коми
- Лозан Коцев
- Никола Бобев
- Никола Савов (вратар)
- Сава Киров
- Стефан Калъчев
- Стефан Цончев
- Тодор Мищалов
- Фридрих Клюд