Работническа партия на Кюрдистан: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Xakepxakep премести „Кюрдска работническа партия“ като „Работническа партия на Кюрдистан“: Името идва от Кюрдистан, не от кюрд(и).
Редакция без резюме
Ред 4: Ред 4:
| лого = [[Файл:Flag_of_Kurdistan_Workers_Party_(PKK).svg|150п]]
| лого = [[Файл:Flag_of_Kurdistan_Workers_Party_(PKK).svg|150п]]
| цвят = red
| цвят = red
| ръководител = [[Мурат Крайълан]]
| ръководител = [[Абдула Йоджалан]] <br/> [[Реджеп Таип Ердоган]]
| основаване = 27 ноември 1978
| основаване = 27 ноември 1978
| щаб =
| щаб =

Версия от 04:20, 18 юли 2016

Работническа партия на Кюрдистан
Partiya Karkerên Kurdistan
Ръководител(и)Абдула Йоджалан
Реджеп Таип Ердоган
Основана27 ноември 1978
СедалищеИрак
ИдеологияНационализъм
Комунизъм
Сепаратизъм
Полит. позициякрайнолява политика
Сайтwww.pkkonline.com
Знаме на партията
Работническа партия на Кюрдистан в Общомедия
Kюрдските райони на Турция, Сирия, Иран, Ирак

Работническа партия на Кюрдистан (известна също и със съкращението ПКК (PKK), след 2002 приела името KADEK, и от 2003 – Kongra-Gel(KGK)) е марксистко-ленинска терористична и националистическа организация, ползваща се със значително влияние сред кюрдите в кюрдските райони на Турция, Сирия, Иран, Ирак. Организацията е в списъка на терористичните организации на Турция и на някои държави от ЕС[1] ПКК е военното крило на Политическата партия на Кюрдистан, която е официално регистрирана в Турция и има свои представители в Меджлиса (турското Народно събрание)

От 1984 г. ПКК си поставя за цел да основе в териториите обитавани от кюрдско население самостоятелна кюрдска държава, която да притежава социалистически облик. Първата военна операция на организацията е проведена на 15 август 1984 г., докато към 1992 г. турското правителство оценява силите на ПКК на 8000 бойци. Голяма роля за развитието на въоръжената борба на организацията изиграва Абдула Йоджалан – Апо, който е осъден на смърт от турски военен съд, но впоследствие и след застъпничеството на редица държави присъдата му е заменена от турския президент с доживотен затвор, който той търпи и до момента. От началото на своите терористични действия през 1984 година до 2012 година, ПКК отнема живота на около 40000 души. На свой ред партизаните на ПКК и техните сподвижници сред мирното кюрдско население са подложени на жестоко отношение и репресии от турските сили за сигурност, което е и един от основните проблеми – спазването на човешките права и политическите свободи – пред евроинтеграцията на Република Турция понастоящем (в тази насока е становището както на Европейската комисия, така и на Съвета на Европа)

ПКК дефинира своята дейност като национално-демократична революция. Според идеите на организацията в кюрдските райони е налице преплитане на класовото с националното потисничество. Именно срещу тези две явления ПКК води своята борба като се стреми към свобода и право на самоопределение на кюрдския народ в собствените му земи чрез отхвърляне влиянието на чуждите държави. Освен това ПКК дълго време е разглеждала себе си като продължител на идеите на Октомврийската революция в Русия, но в последните години на практика е налице отказ от редица социалистически възгледи за сметка на националистическата кауза на кюрдския народ.

Страни, в които ПКК е забранена: Турция, Сирия, Иран, Ирак, Естония, Словения, Унгария, Полша, Литва, Латвия, Германия, Франция, Австралия, Финландия, Великобритания, Румъния, Хърватия.

Страни, в които ПКК е легална: Швейцария, Норвегия, Италия, Либия, Гърция, Русия, Кипър, Дания, Армения, ЮАР, САЩ, Израел, Швеция, България.

Източници