Оструша: Разлика между версии
LordBumbury (беседа | приноси) м m² |
м точка; форматиране: 15x тире, 14x кавички, 5x нов ред, 4x тире-числа, 2x запетая, 2x точка, 6 интервала, URL (ползвайки Advisor) |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
| област = [[Област Стара Загора]] |
| област = [[Област Стара Загора]] |
||
| вид = [[Могила]] |
| вид = [[Могила]] |
||
| период = IV век пр.н.е. |
| период = IV век пр.н.е. – IV век |
||
| епоха = [[Античност]] |
| епоха = [[Античност]] |
||
}} |
}} |
||
[[Image:Ostrusha.JPG|250px|thumb|right|Изглед към централна камера]] |
[[Image:Ostrusha.JPG|250px|thumb|right|Изглед към централна камера]] |
||
Гробнично-култовият комплекс '''Оструша''' е открит под едноименната могила край гр.[[Шипка (град)|Шипка]] ([[Област Стара Загора]]) през април месец, 1993 г. от българския археолог доц.[[Георги Китов]]. Комплексът е изграден в средата на IV в.пр.Хр. и е функционирал като храм на тракийския бог на безсмъртието [[Сабазий]] до IV в. сл. Хр. С размерите и плановото си решение подмогилното съоръжение се нарежда сред едно от най-забележителните архитектурни постижения в [[Тракия]] и [[Долината на тракийските владетели]] (заедно с [[Голяма Косматка]], [[Шушманец]] и [[Голяма Арсеналка]]).<ref>[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=42.698712&lon=25.358076&z=15&m=b&show=/13295647/The-Temple-in-the- |
Гробнично-култовият комплекс '''Оструша''' е открит под едноименната могила край гр.[[Шипка (град)|Шипка]] ([[Област Стара Загора]]) през април месец, 1993 г. от българския археолог доц.[[Георги Китов]]. Комплексът е изграден в средата на IV в.пр.Хр. и е функционирал като храм на тракийския бог на безсмъртието [[Сабазий]] до IV в. сл. Хр. С размерите и плановото си решение подмогилното съоръжение се нарежда сред едно от най-забележителните архитектурни постижения в [[Тракия]] и [[Долината на тракийските владетели]] (заедно с [[Голяма Косматка]], [[Шушманец]] и [[Голяма Арсеналка]]).<ref>[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=42.698712&lon=25.358076&z=15&m=b&show=/13295647/The-Temple-in-the-“Ostrusha”-Mound&search=оструша wikimapia.org Оструша]</ref><ref>[http://bulgariatravel.org/bg/object/189/Grobnica_Ostrusha_gr_Shipka bulgariatravel.org – Гробницата в могилата Оструша – град Шипка]</ref> |
||
== Описание и особености == |
== Описание и особености == |
||
⚫ | Комплексът е разположен на площ от 100 кв. м и се състои от пет правоъгълни и едно кръгло помещения. Гробницата е изградена от 2 монолитни каменни блока с обща тежина 60 тона. Първият блок е с формата на куб, в който се намира гробната камера, а от другия е изработена покривната конструкция. Особен интерес представлява таванът на гробницата – в прецизно издяланите орнаменти се виждат портретите на хора и фигури на животни и цветя. |
||
⚫ | В могилата е открит конски скелет, оръжия, сребърна кана, сребърни украси (апликации) за конска амуниция, фиала, монети на [[Филип Македонски|Филип II Македонски]], керамични съдове и други предмети с висока художествена стойност.<ref> Китов, Г. „Шипченската гробница – сензационно откритие“, сб. „Казанлък в миналото и днес“, кн. 4, Казанлък 1994, 40 – 43</ref> |
||
⚫ | Комплексът е разположен на площ от 100 кв. м и се състои от пет правоъгълни и едно кръгло помещения. Гробницата е изградена от 2 монолитни каменни блока с обща тежина 60 тона. Първият блок е с формата на куб, в който се намира гробната камера, а от другия е изработена покривната конструкция. Особен интерес представлява таванът на гробницата – в прецизно издяланите орнаменти се виждат портретите на хора и фигури на животни и цветя. |
||
⚫ | В могилата е открит конски скелет, оръжия, сребърна кана, сребърни украси (апликации) за конска амуниция, фиала, монети на [[Филип Македонски|Филип II Македонски]], керамични съдове и други предмети с висока художествена стойност.<ref> Китов, Г. |
||
== Археологическо проучване == |
== Археологическо проучване == |
||
⚫ | На 13 април, 1993 г. екипът на Георги Китов разкрива централната камера на подмогилното съоръжение, което е разположено в южната периферия на насипа и е обърнат на юг. Храмът се състои от шест камери, които са разположени върху площ от 100 m². Съоръжението е изработено от много добре обработени каменни блокове, здраво споени чрез железни скоби заляти с олово. Първото разкрито помещение е играело ролята на разпределителна отправна точка към камерите разположени откъм източната, западната и северната страна на храма. Камерата разположена на източната страна е открита с разрушен куполен покрив и отделни конски кости разпилени по пода. Камерата разположена на югозападната страна на комплекса е единствената разкрита непокътната. Североизточната и северозападната камери са по-малко по размери, без входове и подходът към тях вероятно е ставал чрез стълби, като Китов предполага че са ползвани за своеобразни дарохранителници, които са били старателно опразнени при ограбването на гробницата. |
||
⚫ | На 13 април, 1993 г. екипът на Георги Китов разкрива централната камера на подмогилното съоръжение, което е разположено в южната периферия на насипа и е обърнат на юг. Храмът се състои от шест камери, които са разположени върху площ от 100 m² Съоръжението е изработено от много добре обработени каменни блокове, здраво споени чрез железни скоби заляти с олово. Първото разкрито помещение е играело ролята на разпределителна отправна точка към камерите разположени откъм източната, западната и северната страна на храма. Камерата разположена на източната страна е открита с разрушен куполен покрив и отделни конски кости разпилени по пода. Камерата разположена на югозападната страна на комплекса е единствената разкрита непокътната. Североизточната и северозападната камери са по-малко по размери, без входове и подходът към тях вероятно е ставал чрез стълби, като Китов предполага че са ползвани за своеобразни дарохранителници, които са били старателно опразнени при ограбването на гробницата. |
||
[[File:Chelnik OS.jpg|thumb|вляво|Челникът от Оструша]] |
[[File:Chelnik OS.jpg|thumb|вляво|Челникът от Оструша]] |
||
От изключителен научен интерес е централната монолитна камера, която е изградена от каменен блок, тежащ 60 тона, в който е издълбано помещението, което е поставено върху тристъпален стереобат, за който е захванато посредством оловна заливка. Идентично е захваната и покривът-капак. Всички останали помещения са на фуга към стереобата, което свидетелства, че известно време той и централната камера са били самостоятелно стоящи. Входът е издълбан откъм южната страна на съоръжението, а под фронтоните и двускатният покрив са оставени зъбовидни издатъци, които имитират дървен гредоред. В камерата срещу входа е монтирано ритуално каменно легло с пластична орнаментация и парапети. Таванът е с имитация на дървени греди, които го разделят на геометрични фигури, като в средата е оформено едно кръгло поле, което изпълнява функцията на слънце. Правоъгълните и триъгълните полета около т.нар. |
От изключителен научен интерес е централната монолитна камера, която е изградена от каменен блок, тежащ 60 тона, в който е издълбано помещението, което е поставено върху тристъпален стереобат, за който е захванато посредством оловна заливка. Идентично е захваната и покривът-капак. Всички останали помещения са на фуга към стереобата, което свидетелства, че известно време той и централната камера са били самостоятелно стоящи. Входът е издълбан откъм южната страна на съоръжението, а под фронтоните и двускатният покрив са оставени зъбовидни издатъци, които имитират дървен гредоред. В камерата срещу входа е монтирано ритуално каменно легло с пластична орнаментация и парапети. Таванът е с имитация на дървени греди, които го разделят на геометрични фигури, като в средата е оформено едно кръгло поле, което изпълнява функцията на слънце. Правоъгълните и триъгълните полета около т.нар. „слънце“ на тавана са изпълнени с растителна и геометрична украса – пробладавали са сцени от живота на тракийски аристократи, портрети и изображения на мъже и жени, сцени с животни и растения, които са били инкрустирани със злато. |
||
В южния край на неограбената югозападна камера е открит скелет на кон в анатомичен ред |
В южния край на неограбената югозападна камера е открит скелет на кон в анатомичен ред – вероятно принесен в жертва и погребан тук. Открито е острието на ножа, забит в гръдния кош на животното. Отделно от животното в платнена или кожена торба в северозападния ъгъл на камерата е била поставена сбруята – желязна юзда, сребърни халки, апликации от сребро с гравирани зооморфни изображения. Откритият начелник е нов за тракийската торевтика – върху плочка с формата на цифрата „8“ – силно стилизирана двойна брадва, като от центъра на плочката излиза триизмерна шия с глава на грифон, което според Георги Китов го причислява към челниците от „тракийски тип“. До този момент такъв образец не е намиран на територията на България. Начелникът е свързващо звено в Тракия за други по-ранни и по-късни образци. Познат е и от земите на скитите, което е свидетелство за значителното влияние на тракийската торевтика върху скитксата, което затвърждава становището изказано още от Манцевич, че много от конските амуниции в [[Скития]] са внос или военен трофей от [[Тракия]].<ref>Мнцевич, A.P. „О пластине из кургана Карагодешух – Археологические сообщения Государственого Ермитажа“ 6, 133 – 145, 1964</ref> В помещението са открити още – пръснати късове от два сребърни съда (фиала и каничка), която наподобява т.нар. „тип Дервени“ – наблюдаван при съдове от Рогозенското съкровище. <ref>Китов, Г. „Нови паметници на тракийската култура от могилния некропол Шипка Шейново в Казанлъшко.“ В: Първи международен симпозиум „Севтополис"—„Надгробните могили в югоизточна Европа". Велико Търново, ПИК (1994): 105 – 116.</ref><ref>Китов, Г. Тракийски гробнично-култов комплекс в могилата Оструша край Шипка. – Проблеми на изкуството 1994, № 4.</ref> |
||
Пред входа на гробницата археолозите откриват символичен саркофагоподобен гроб, а пред него в права линия са разхвърляни шест каменни аркотерия с пластична украса от палмети. Някои от тях са били боядисани в бледосиньо и бледорозово, като според Георги Китов, без съмнение са украсявали фронтона на сградата. Изглежда, че когато съоръжението служило в древността за храм посветен на [[Сабазий]], част от архитектурните детайли и инвентара са били демонтирани и подредени на юг от постройката, което явление от пределите все още е трудно обяснимо за траколозите.<ref>Фол, А. |
Пред входа на гробницата археолозите откриват символичен саркофагоподобен гроб, а пред него в права линия са разхвърляни шест каменни аркотерия с пластична украса от палмети. Някои от тях са били боядисани в бледосиньо и бледорозово, като според Георги Китов, без съмнение са украсявали фронтона на сградата. Изглежда, че когато съоръжението служило в древността за храм посветен на [[Сабазий]], част от архитектурните детайли и инвентара са били демонтирани и подредени на юг от постройката, което явление от пределите все още е трудно обяснимо за траколозите.<ref>Фол, А. „Тракийският Дионис.Книга втора. Сабазий“, София 1994, НБУ</ref> |
||
Храмът, изграден в началото на IV в.пр.Хр. е използван до третата четвърт на същото столетие, като е бил доизграждан на няколко етапа |
Храмът, изграден в началото на IV в.пр.Хр. е използван до третата четвърт на същото столетие, като е бил доизграждан на няколко етапа – издълбаване и монтиране на централната камера, изоставяне и засипване на съоръжението. Етапите са маркирани от сребърен аполонийски обол и две монети на Филип II Македонски, както и сребърни украси за конска амуниция и части метални съдове. |
||
През ранната Византийска епоха могилата е ползвана за християнски некропол. Според Китов византийците правейки аналогии със собствената си сакрална архитектура са потърсили крипта под погребалната камера и прокопавайки тунел са попаднали в централната камера. Археолозите откриват няколко десетки монети от времето на Константин Велики, части от гребенчата керамика, габъри от обувки и рядка персийка сребърна монета. Вероятно след като са проникнали в централната камера, подмамени от златните инкрустации по изображенията и подтикнати от собствената си религиозна нетърпимост към човешки изображения са унищожили голяма част от тях. |
През ранната Византийска епоха могилата е ползвана за християнски некропол. Според Китов византийците правейки аналогии със собствената си сакрална архитектура са потърсили крипта под погребалната камера и прокопавайки тунел са попаднали в централната камера. Археолозите откриват няколко десетки монети от времето на Константин Велики, части от гребенчата керамика, габъри от обувки и рядка персийка сребърна монета. Вероятно след като са проникнали в централната камера, подмамени от златните инкрустации по изображенията и подтикнати от собствената си религиозна нетърпимост към човешки изображения са унищожили голяма част от тях. |
||
Могилата Оструша е била използвана за щаб на руските войски по време на Руско-турската освободителна война през 1877 |
Могилата Оструша е била използвана за щаб на руските войски по време на Руско-турската освободителна война през 1877 – 78 г.<ref>Х. и К. Шкорпил, „Могили“, Пловдив, 1898</ref> |
||
== Стеонописи == |
== Стеонописи == |
||
Стенописите от Оструша са прецизно изпълнени в синьо, жълто, червено и зелено с нюанси са били шедьовър на античното тракийско изобразително изкуство, като според Георги Китов, художествената им стойност е неоспоримо по-голяма от тези изобразени и отлично запазени в Казанлъшката гробница.<ref>Г.Китов |
Стенописите от Оструша са прецизно изпълнени в синьо, жълто, червено и зелено с нюанси са били шедьовър на античното тракийско изобразително изкуство, като според Георги Китов, художествената им стойност е неоспоримо по-голяма от тези изобразени и отлично запазени в Казанлъшката гробница.<ref>Г.Китов „ТЕМП през 1992 – 1994 г.“ сп. Археология кн.5, 1995</ref> |
||
== Фотогалерия == |
== Фотогалерия == |
||
<center><gallery caption=""> |
<center><gallery caption=""> |
||
File:OS0448747.jpg|Съоръжението след реставрацията и консервацията |
File:OS0448747.jpg|Съоръжението след реставрацията и консервацията |
||
Ред 56: | Ред 53: | ||
== Опазване и консервация == |
== Опазване и консервация == |
||
⚫ | През 2012 г. е извършена реконструкция на гробищно-култовия комплекс и е обновено защитното съоръжение изградено около обекта, като консервационните дейности са финансирани от „Мини Марица Изток“ ЕАД. До началото на 2012 г. за посетители е достъпна само централната камера.<ref>[http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1519405 trud.bg – Откриха обновената тракийска могила „Оструша“, автор Иван Славов, публикация от 25 август, 2012 г.]</ref> |
||
⚫ | През 2012 г. е извършена реконструкция на гробищно-култовия комплекс и е обновено защитното съоръжение изградено около обекта, като консервационните дейности са финансирани от |
||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
Ред 69: | Ред 65: | ||
* ''Вижте още [[Траколожка експедиция за могилни проучвания]]'' |
* ''Вижте още [[Траколожка експедиция за могилни проучвания]]'' |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
{{Commonscat|Thracian Tomb of Ostrusha|Оструша}} |
{{Commonscat|Thracian Tomb of Ostrusha|Оструша}} |
||
* [http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=2998#pic Информация за надгоробната могила „Оструша“ от ''journey.bg''] |
* [http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=2998#pic Информация за надгоробната могила „Оструша“ от ''journey.bg''] |
||
* [http://www.muzei-kazanlak.org/index.php?option=com_content&view=article&id=73&Itemid=89&lang=bg Тракийската надгробна могила „Оструша“ от |
* [http://www.muzei-kazanlak.org/index.php?option=com_content&view=article&id=73&Itemid=89&lang=bg Тракийската надгробна могила „Оструша“ от „Музей Искра“ Казанлък] |
||
* [http://www.otizvora.com/2009/01/348/ "Тракийската Мона Лиза" |
* [http://www.otizvora.com/2009/01/348/ "Тракийската Мона Лиза" – Автор: Любомир Цонев от ''otizvora.com''] |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
Версия от 22:28, 21 юли 2016
Оструша | |
Изображение на женско лице в централната камера на могилата | |
Местоположение | |
---|---|
Страна | България |
Област | Област Стара Загора |
Археология | |
Вид | Могила |
Период | IV век пр.н.е. – IV век |
Епоха | Античност |
Оструша в Общомедия |
Гробнично-култовият комплекс Оструша е открит под едноименната могила край гр.Шипка (Област Стара Загора) през април месец, 1993 г. от българския археолог доц.Георги Китов. Комплексът е изграден в средата на IV в.пр.Хр. и е функционирал като храм на тракийския бог на безсмъртието Сабазий до IV в. сл. Хр. С размерите и плановото си решение подмогилното съоръжение се нарежда сред едно от най-забележителните архитектурни постижения в Тракия и Долината на тракийските владетели (заедно с Голяма Косматка, Шушманец и Голяма Арсеналка).[1][2]
Описание и особености
Комплексът е разположен на площ от 100 кв. м и се състои от пет правоъгълни и едно кръгло помещения. Гробницата е изградена от 2 монолитни каменни блока с обща тежина 60 тона. Първият блок е с формата на куб, в който се намира гробната камера, а от другия е изработена покривната конструкция. Особен интерес представлява таванът на гробницата – в прецизно издяланите орнаменти се виждат портретите на хора и фигури на животни и цветя.
В могилата е открит конски скелет, оръжия, сребърна кана, сребърни украси (апликации) за конска амуниция, фиала, монети на Филип II Македонски, керамични съдове и други предмети с висока художествена стойност.[3]
Археологическо проучване
На 13 април, 1993 г. екипът на Георги Китов разкрива централната камера на подмогилното съоръжение, което е разположено в южната периферия на насипа и е обърнат на юг. Храмът се състои от шест камери, които са разположени върху площ от 100 m². Съоръжението е изработено от много добре обработени каменни блокове, здраво споени чрез железни скоби заляти с олово. Първото разкрито помещение е играело ролята на разпределителна отправна точка към камерите разположени откъм източната, западната и северната страна на храма. Камерата разположена на източната страна е открита с разрушен куполен покрив и отделни конски кости разпилени по пода. Камерата разположена на югозападната страна на комплекса е единствената разкрита непокътната. Североизточната и северозападната камери са по-малко по размери, без входове и подходът към тях вероятно е ставал чрез стълби, като Китов предполага че са ползвани за своеобразни дарохранителници, които са били старателно опразнени при ограбването на гробницата.
От изключителен научен интерес е централната монолитна камера, която е изградена от каменен блок, тежащ 60 тона, в който е издълбано помещението, което е поставено върху тристъпален стереобат, за който е захванато посредством оловна заливка. Идентично е захваната и покривът-капак. Всички останали помещения са на фуга към стереобата, което свидетелства, че известно време той и централната камера са били самостоятелно стоящи. Входът е издълбан откъм южната страна на съоръжението, а под фронтоните и двускатният покрив са оставени зъбовидни издатъци, които имитират дървен гредоред. В камерата срещу входа е монтирано ритуално каменно легло с пластична орнаментация и парапети. Таванът е с имитация на дървени греди, които го разделят на геометрични фигури, като в средата е оформено едно кръгло поле, което изпълнява функцията на слънце. Правоъгълните и триъгълните полета около т.нар. „слънце“ на тавана са изпълнени с растителна и геометрична украса – пробладавали са сцени от живота на тракийски аристократи, портрети и изображения на мъже и жени, сцени с животни и растения, които са били инкрустирани със злато.
В южния край на неограбената югозападна камера е открит скелет на кон в анатомичен ред – вероятно принесен в жертва и погребан тук. Открито е острието на ножа, забит в гръдния кош на животното. Отделно от животното в платнена или кожена торба в северозападния ъгъл на камерата е била поставена сбруята – желязна юзда, сребърни халки, апликации от сребро с гравирани зооморфни изображения. Откритият начелник е нов за тракийската торевтика – върху плочка с формата на цифрата „8“ – силно стилизирана двойна брадва, като от центъра на плочката излиза триизмерна шия с глава на грифон, което според Георги Китов го причислява към челниците от „тракийски тип“. До този момент такъв образец не е намиран на територията на България. Начелникът е свързващо звено в Тракия за други по-ранни и по-късни образци. Познат е и от земите на скитите, което е свидетелство за значителното влияние на тракийската торевтика върху скитксата, което затвърждава становището изказано още от Манцевич, че много от конските амуниции в Скития са внос или военен трофей от Тракия.[4] В помещението са открити още – пръснати късове от два сребърни съда (фиала и каничка), която наподобява т.нар. „тип Дервени“ – наблюдаван при съдове от Рогозенското съкровище. [5][6]
Пред входа на гробницата археолозите откриват символичен саркофагоподобен гроб, а пред него в права линия са разхвърляни шест каменни аркотерия с пластична украса от палмети. Някои от тях са били боядисани в бледосиньо и бледорозово, като според Георги Китов, без съмнение са украсявали фронтона на сградата. Изглежда, че когато съоръжението служило в древността за храм посветен на Сабазий, част от архитектурните детайли и инвентара са били демонтирани и подредени на юг от постройката, което явление от пределите все още е трудно обяснимо за траколозите.[7]
Храмът, изграден в началото на IV в.пр.Хр. е използван до третата четвърт на същото столетие, като е бил доизграждан на няколко етапа – издълбаване и монтиране на централната камера, изоставяне и засипване на съоръжението. Етапите са маркирани от сребърен аполонийски обол и две монети на Филип II Македонски, както и сребърни украси за конска амуниция и части метални съдове.
През ранната Византийска епоха могилата е ползвана за християнски некропол. Според Китов византийците правейки аналогии със собствената си сакрална архитектура са потърсили крипта под погребалната камера и прокопавайки тунел са попаднали в централната камера. Археолозите откриват няколко десетки монети от времето на Константин Велики, части от гребенчата керамика, габъри от обувки и рядка персийка сребърна монета. Вероятно след като са проникнали в централната камера, подмамени от златните инкрустации по изображенията и подтикнати от собствената си религиозна нетърпимост към човешки изображения са унищожили голяма част от тях.
Могилата Оструша е била използвана за щаб на руските войски по време на Руско-турската освободителна война през 1877 – 78 г.[8]
Стеонописи
Стенописите от Оструша са прецизно изпълнени в синьо, жълто, червено и зелено с нюанси са били шедьовър на античното тракийско изобразително изкуство, като според Георги Китов, художествената им стойност е неоспоримо по-голяма от тези изобразени и отлично запазени в Казанлъшката гробница.[9]
Фотогалерия
-
Съоръжението след реставрацията и консервацията
-
План на съоръжението и състояние след разкопаването
-
Основи на помещения пред централната камера
-
Покривната плоча
-
Таванът на погребалната камера
-
Елементи от унищожените стенописи
-
Унищожен стенопис
-
Корниз
-
Входът към централната камера
Опазване и консервация
През 2012 г. е извършена реконструкция на гробищно-култовия комплекс и е обновено защитното съоръжение изградено около обекта, като консервационните дейности са финансирани от „Мини Марица Изток“ ЕАД. До началото на 2012 г. за посетители е достъпна само централната камера.[10]
Вижте също
- Голяма Косматка
- Могила Шушманец
- Могила на Грифоните
- Могила Голяма Арсеналка
- Могила Хелвеция
- Сарафова могила
- Сашова могила
- Вижте още Траколожка експедиция за могилни проучвания
Външни препратки
- Информация за надгоробната могила „Оструша“ от journey.bg
- Тракийската надгробна могила „Оструша“ от „Музей Искра“ Казанлък
- "Тракийската Мона Лиза" – Автор: Любомир Цонев от otizvora.com
Източници
- ↑ wikimapia.org Оструша
- ↑ bulgariatravel.org – Гробницата в могилата Оструша – град Шипка
- ↑ Китов, Г. „Шипченската гробница – сензационно откритие“, сб. „Казанлък в миналото и днес“, кн. 4, Казанлък 1994, 40 – 43
- ↑ Мнцевич, A.P. „О пластине из кургана Карагодешух – Археологические сообщения Государственого Ермитажа“ 6, 133 – 145, 1964
- ↑ Китов, Г. „Нови паметници на тракийската култура от могилния некропол Шипка Шейново в Казанлъшко.“ В: Първи международен симпозиум „Севтополис"—„Надгробните могили в югоизточна Европа". Велико Търново, ПИК (1994): 105 – 116.
- ↑ Китов, Г. Тракийски гробнично-култов комплекс в могилата Оструша край Шипка. – Проблеми на изкуството 1994, № 4.
- ↑ Фол, А. „Тракийският Дионис.Книга втора. Сабазий“, София 1994, НБУ
- ↑ Х. и К. Шкорпил, „Могили“, Пловдив, 1898
- ↑ Г.Китов „ТЕМП през 1992 – 1994 г.“ сп. Археология кн.5, 1995
- ↑ trud.bg – Откриха обновената тракийска могила „Оструша“, автор Иван Славов, публикация от 25 август, 2012 г.