Коста Георгиев

Коста Георгиев
български революционер и просветен деец
Роден	21 ноември 1877 г. Енимахла, Османска империя
Починал	29 август 1932 г. София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Религия	православие
Учил в	Одринска българска мъжка гимназия Женевски университет
Партия	Съюз на българските конституционни клубове
Народен представител в: XXIII ОНС
Коста Георгиев в Общомедия

Честване на Св. Св. Кирил и Методий в Одрин в 1897 г. В средата е управляващият Одринската епархия архимандрит Софроний Първов. Вляво от него Благой Димитров, Олга Хаджииванова, учителка и дъщеря на Димитър Хаджииванов, директор на Одринската гимназия. Вдясно от Софроний с шапката - Петър М. Матеев, български търговски агент в Одрин от 1897 до 1904 г. с жена си (с шапката) и сестра ѝ. На втория ред отдолу между учениците оркестранти в средата, с брада и фес на главата е капелмайсоторът Якубиян (Евтим Николов). Вляво от него Димитър Стаматов, Димитър Попниколов, Боян Хаджиниколов (цивилен като външен ученик), вдясно Михаил Нейчев от Лозенград, а в реда зад Якубиян вляво Христо Боботаков (прав с цигулка до ученичката), вдясно - Димитър Груев, Георги Хаджиатанасов, Коста Георгиев, Михаил Балджиев. В първия ред на седналите, между малките деца са учителите Христо Генчев, историк, а на лявата му ръка Христо Попвасилев, литератор. Между тях двамата едно малко момиче.

Константин (Коста) Георгиев Костов с псевдоним Гурко е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Коста Георгиев е роден на 21 ноември 1877 година в Енимахале, Бабаескийско, тогава в Османската империя. Завършва прогимназия в Лозенград и Одринската българска мъжка гимназия, където се и присъединява към ВМОРО. През 1899 година заминава за Женева като екзархийски стипендиант и завършва физико-математическия факултет на Женевския университет. В Края на 1903 г. се завръща в Тракия, за да се включи в Преображенското въстание, но го заварва вече потушено и се заема с настаняването на бежанците от Турция в Бургаския край.

През учебната 1905-1906 година Коста Георгиев преподава математика и физика в Битолската българска мъжка гимназия. Член е на Битолския окръжен революционен комитет, при чието разкриване е осъден на 101 години затвор от турските власти и прекарва почти три години в затвора Еди куле - Солун. След Хуриета е амнистиран, но интерниран в Баба Ески. От есента на 1909 г. е директор на Лозенградската прогимназия, в последствие и секретар на Одринската митрополия, като през 1910 г. започва да преподава математика, физика и френски език в гимназията в Одрин.

Делегат е от Битоля на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.

Отново е в центъра на революционните борби и съответно, в навечерието на Балканската война, пак е осъден и заточен от властите в Сивас, Армения, където прекарва една година. В края на 1913 г. се завръща и започва работа като учител в Девическата гимназия в Стара Загора.

След 1915 г. отново е в Западна Тракия, като председател на Окръжната постоянна комисия. Като член на Върховния административен съвет на Тракия от 21 декември 1919 г. той е един от хората заедно с д-р Страшимир Дочков, които разясняват на генерал Шарпи българския характер на Тракия. Включва се в създаването на ВТРО, а по-късно оглавява лявото крило (Хасковското ВТРО), като впоследствие, през 1925 г. става и председател на Върховния изпълнителен комитет на легалната организация. Депутат в 23 обикновено народно събрание през 1931 г.

Умира на 29 август 1932 година в София.

Бележки

• Портал „Македония“