Квестор (Древен Рим): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м глупости
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Древен Рим}}
{{Древен Рим}}
'''Квестор''' (от [[латински език|лат.]] quaestor, от quaerere букв. „разследва“) е избираема длъжност по време на [[Римска република|Римската република]], в чиито задължения влиза контрола над хазната и финансовите дела на държавата, армията и офицерите. Длъжността може да бъде датирана от времето на [[Седемте царе на Рим|царете на Рим]].
'''Квестор''' (от [[латински език|лат.]] quaestor, от quaerere – букв. „разследва“) е избираема длъжност по време на [[Римска република|Римската република]], в чиито задължения влиза контрола над хазната и финансовите дела на държавата, армията и офицерите. Длъжността може да бъде датирана от времето на [[Седемте царе на Рим|царете на Рим]].
Първоначално квесторите били двама, но от [[421 пр.н.е.]] станали 4, защото към тази длъжност започнали да се допускат и [[плебеи]]. След [[267 пр.н.е.]] станали 10, а през [[82 пр.н.е.]] броят им достигнал 20. При [[Цезар]] поради свойственото за неговия период на управление разширяване на бюрокрацията, броят на квесторите нарастнал до 40. От този брой, тези, които оставали в града, за надзираване на хазната и архива, били quaestores urbani (aerarii), други били прикачени към военачалниците за водене на финансовите дела на армията, трети със същата задача били пратени в провинциите при [[проконсул]]ите и [[пропретор]]ите, а четвърти наблюдавали приморските градове и някои други места за митническите постъпления и други държавни задачи. Един такъв квестор имали в [[Галия]], друг в Остия (quaestor Ostiensis), които следяли за снабдяването със зърно («res frumentaria»).


Първоначално квесторите били двама, но от [[421 пр.н.е.]] станали 4, защото към тази длъжност започнали да се допускат и [[плебеи]]. След [[267 пр.н.е.]] станали 10, а през [[82 пр.н.е.]] броят им достигнал 20. При [[Юлий Цезар|Цезар]] поради свойственото за неговия период на управление разширяване на бюрокрацията, броят на квесторите нараснал до 40. От този брой, тези, които оставали в града, за надзираване на хазната и архива, били quaestores urbani (aerarii), други били прикачени към военачалниците за водене на финансовите дела на армията, трети със същата задача били пратени в провинциите при [[проконсул]]ите и [[пропретор]]ите, а четвърти наблюдавали приморските градове и някои други места за митническите постъпления и други държавни задачи. Един такъв квестор имали в [[Галия]], друг в Остия (quaestor Ostiensis), които следели за снабдяването със зърно («res frumentaria»).
По време на реформите на [[Сула]] през [[81 пр.н.е.]], минималната възраст, за да може един патриций да бъде избран за квестор била установена 28 г., а за плебеи - 30. Освен това избрания за квестор получавал автоматично място в [[Сенат]]а.

По време на реформите на [[Луций Корнелий Сула|Сула]] през [[81 пр.н.е.]], минималната възраст, за да може един патриций да бъде избран за квестор била установена 28 г., а за плебеи – 30. Освен това избрания за квестор получавал автоматично място в [[Сенат]]а.


[[Категория:Древноримски титли]]
[[Категория:Древноримски титли]]

Версия от 09:37, 27 юли 2016

Квестор (от лат. quaestor, от quaerere – букв. „разследва“) е избираема длъжност по време на Римската република, в чиито задължения влиза контрола над хазната и финансовите дела на държавата, армията и офицерите. Длъжността може да бъде датирана от времето на царете на Рим.

Първоначално квесторите били двама, но от 421 пр.н.е. станали 4, защото към тази длъжност започнали да се допускат и плебеи. След 267 пр.н.е. станали 10, а през 82 пр.н.е. броят им достигнал 20. При Цезар поради свойственото за неговия период на управление разширяване на бюрокрацията, броят на квесторите нараснал до 40. От този брой, тези, които оставали в града, за надзираване на хазната и архива, били quaestores urbani (aerarii), други били прикачени към военачалниците за водене на финансовите дела на армията, трети със същата задача били пратени в провинциите при проконсулите и пропреторите, а четвърти наблюдавали приморските градове и някои други места за митническите постъпления и други държавни задачи. Един такъв квестор имали в Галия, друг в Остия (quaestor Ostiensis), които следели за снабдяването със зърно («res frumentaria»).

По време на реформите на Сула през 81 пр.н.е., минималната възраст, за да може един патриций да бъде избран за квестор била установена 28 г., а за плебеи – 30. Освен това избрания за квестор получавал автоматично място в Сената.