Коле Чашуле: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Политика на Боливия, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 4: | Ред 4: | ||
| портрет-описание = |
| портрет-описание = |
||
| px = |
| px = |
||
| описание = югославски политик |
| описание = македонски югославски политик и писател |
||
| наставка = |
| наставка = |
||
| роден-дата = [[2 март]] [[1921]] |
| роден-дата = [[2 март]] [[1921]] |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
| починал-място = [[Скопие]], [[Република Македония]] |
| починал-място = [[Скопие]], [[Република Македония]] |
||
}} |
}} |
||
⚫ | |||
'''Никола Илиев Кепев ''', повече известен като '''Коле Чашуле''', е македонски югославски политик и писател. |
|||
⚫ | Той е партизанин на [[Народоосвободителна войска на Македония|НОВМ]], а след войната - драматург, публицист и политик<ref name=mia>{{cite news |first=|last=|title=Коле Чашуле почина|url=http://www.mia.com.mk/default.aspx?vId=67716901&lId=2&pmId=505 |work=Македонска информационна агенция|publisher= |date=2009-09-23 |accessdate=2009-09-28}}</ref>. Министър на културата в Социалистическа република Македония (1956), югославски дипломат (генерален консул, посланик). |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е в гр. [[Прилеп (град)|Прилеп]] на 2 март 1921 година като '''Никола Кепев''' в семейството на директора на българската гимназия в Прилеп през 1918 година [[Илия Кепев|Илия К. Кепев]] и Стева<ref>[http://www.promacedonia.org/dd/dd_2.html Драгнев, Драгни. Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник?, Македонски научен институт, София, 1998]</ref>. Фамилното си име Чашуле получава от вуйчо си Илия Чашуле, който го осиновява. |
|||
Завършва основно училище и гимназия в родния си град, а след това завършва държавна реална гимназия в [[Битоля]]. През 1938 година се включва в комунистическото движение и се записва да следва „Медицина“ в [[Белградския университет]], но [[Ауфмарш 25|навлизането на германски войски]] в [[Югославия]] през април 1941 година прекъсва учението му. |
|||
⚫ | През май 1941 година заедно с други студенти от Македония заминава за [[София]], за да продължи да учи. Там се запознава с [[Никола Вапцаров]], [[Венко Марковски]] и [[Тодор Павлов]]. През 1942 година Чашуле е арестуван и осъден на смърт като организатор на атентат срещу дееца на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] [[Мане Мачков]]. Присъдата му е заменена с доживотен затвор и той е вкаран в затвор в [[Идризово]], Скопско. През 1944 година успява да избяга заедно с 300 други затворници и се включва в партизанските отряди. |
||
През 1946 година Чашуле и [[Лазар Мойсов]] като членове на съдебния съвет осъждат [[Методи Андонов-Ченто]] на 11 години затвор. |
|||
Чашуле е сред основателите и председател на [[Дружество на писателите на Македония|Дружеството на писателите на Македония]]<ref name=mia/> заедно със [[Славко Яневски]], [[Блаже Конески]], [[Ацо Шопов]] и [[Владо Малески]]. Членува в [[Македонски ПЕН център|Македонския ПЕН център]] и в дружеството „[[Независими писатели на Македония]]“. Почетен член е на [[Македонска академия на науките и изкуствата|Македонската академия на науките и изкуствата]]. |
|||
⚫ | |||
В |
В разни периоди е директор на [[Радио Скопие]], редактор на списанията „Нов ден“ и „Съвременност“, главен редактор на „[[Разгледи]]“, директор на Македонския народен театър. |
||
През 1952 година |
През 1952 година е назначен за генерален консул на Югославия в [[Торонто]], [[Канада]]. По-късно става югославски посланик в [[Боливия]] (1962-1965), [[Перу]] и [[Бразилия]]. |
||
Умира в Скопие на 22 септември 2009 |
Умира на 88 години в Скопие на 22 септември 2009 г.<ref>[http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=2454911 Почина Коле Чашуле]</ref> |
||
== Творчество == |
== Творчество == |
||
Чашуле е автор на драматични произведения, романи и разкази. Творчеството му се приема за определящо в развитието на драматургията в Република Македония |
Чашуле е автор на драматични произведения, романи и разкази. Творчеството му се приема за определящо в развитието на драматургията в Република Македония<ref>Друговац, Миодраг. Историја на македонската книжевност ХХ век, Скопје 1990, с. 403</ref>. Сред най-известните му и ценени в Република Македония драми е „Църнила“, където става въпрос за убийството на [[Гьорче Петров]]. Пиесата е критикувана заради пренасянето на по-късни политически реалности върху миналото и шаблонизирането при представянето на образите на македонските революционери<ref>Србиновски, Младен. Обеди ништожност, Скопje 1999, с. 90, 102-105</ref>. |
||
; Съчинения |
|||
{{колони|2| |
|||
* Една вечер (1948) |
* Една вечер (1948) |
||
* Последните гаврани (1950) |
* Последните гаврани (1950) |
||
Ред 52: | Ред 62: | ||
* Modus moriendi (1992) |
* Modus moriendi (1992) |
||
* Lacrimula (1993) |
* Lacrimula (1993) |
||
* Маркучот во четири гласа (1995) |
* Маркучот во четири гласа (1995)}} |
||
Романи |
; Романи |
||
{{колони|2| |
|||
* Простум (1970) |
* Простум (1970) |
||
* Премреже 1-2 (1977) |
* Премреже 1-2 (1977) |
||
Ред 63: | Ред 74: | ||
* Конзулски писма (1987) |
* Конзулски писма (1987) |
||
* Така е, ако ви се чини (1994) |
* Така е, ако ви се чини (1994) |
||
* Лимб (2002) |
* Лимб (2002)}} |
||
Книги с разкази |
; Книги с разкази |
||
{{колони|2| |
|||
* Првите дни (1950) |
* Првите дни (1950) |
||
* Раскази (1953) |
* Раскази (1953) |
||
* Проза 1945-1967 (1968) |
* Проза 1945-1967 (1968) |
||
* Само сказни (2000) |
* Само сказни (2000)}} |
||
Книги с есета |
; Книги с есета |
||
{{колони|2| |
|||
* Записи за нацијата и литературата (1985) |
* Записи за нацијата и литературата (1985) |
||
* Нови записи (1989) |
* Нови записи (1989) |
||
Ред 77: | Ред 90: | ||
* Резиме за мојата генерација (1998) |
* Резиме за мојата генерација (1998) |
||
* Болно племе (2000) |
* Болно племе (2000) |
||
* А, бре, Македонче! (2003) |
* А, бре, Македонче! (2003)}} |
||
Монография |
; Монография |
||
* Народен герой [[Страшо Пинджур]] (1950)<ref>[http://www.pen.org.mk/fr/membres/120-kole-chashule Биография на сайта на Македонския ПЕН център]</ref><ref>[http://www.np.org.mk/avtor.asp?lang=mac&id=545 Биография на сайта на Независимите писатели на Македония]</ref> |
* Народен герой [[Страшо Пинджур]] (1950)<ref>[http://www.pen.org.mk/fr/membres/120-kole-chashule Биография на сайта на Македонския ПЕН център]</ref><ref>[http://www.np.org.mk/avtor.asp?lang=mac&id=545 Биография на сайта на Независимите писатели на Македония]</ref> |
||
Ред 87: | Ред 100: | ||
{{Портал Македония}} |
{{Портал Македония}} |
||
{{СОРТКАТ:Чашуле, Коле}} |
{{СОРТКАТ:Чашуле, Коле}} |
||
[[Категория: |
[[Категория:Академици на МАНИ]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Министри на културата на Република Македония]] |
||
⚫ | |||
[[Категория:Министри на Социалистическа република Македония]] |
[[Категория:Министри на Социалистическа република Македония]] |
||
⚫ | |||
[[Категория:Драматурзи от Република Македония]] |
[[Категория:Драматурзи от Република Македония]] |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
[[Категория:Югославски комунисти]] |
[[Категория:Югославски комунисти]] |
||
[[Категория:Посланици на Югославия]] |
[[Категория:Посланици на Югославия]] |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
[[Категория:Консули]] |
[[Категория:Консули]] |
||
[[Категория:Политика на Боливия]] |
[[Категория:Политика на Боливия]] |
||
⚫ | |||
⚫ |
Версия от 07:58, 28 юли 2016
Коле Чашуле | |
македонски югославски политик и писател | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Белградски университет |
Семейство | |
Баща | Илия Кепев |
Деца | Слободан Чашуле |
Уебсайт |
Никола Илиев Кепев , повече известен като Коле Чашуле, е македонски югославски политик и писател.
Той е партизанин на НОВМ, а след войната - драматург, публицист и политик[1]. Министър на културата в Социалистическа република Македония (1956), югославски дипломат (генерален консул, посланик).
Биография
Роден е в гр. Прилеп на 2 март 1921 година като Никола Кепев в семейството на директора на българската гимназия в Прилеп през 1918 година Илия К. Кепев и Стева[2]. Фамилното си име Чашуле получава от вуйчо си Илия Чашуле, който го осиновява.
Завършва основно училище и гимназия в родния си град, а след това завършва държавна реална гимназия в Битоля. През 1938 година се включва в комунистическото движение и се записва да следва „Медицина“ в Белградския университет, но навлизането на германски войски в Югославия през април 1941 година прекъсва учението му.
През май 1941 година заедно с други студенти от Македония заминава за София, за да продължи да учи. Там се запознава с Никола Вапцаров, Венко Марковски и Тодор Павлов. През 1942 година Чашуле е арестуван и осъден на смърт като организатор на атентат срещу дееца на ВМРО Мане Мачков. Присъдата му е заменена с доживотен затвор и той е вкаран в затвор в Идризово, Скопско. През 1944 година успява да избяга заедно с 300 други затворници и се включва в партизанските отряди.
През 1946 година Чашуле и Лазар Мойсов като членове на съдебния съвет осъждат Методи Андонов-Ченто на 11 години затвор.
Чашуле е сред основателите и председател на Дружеството на писателите на Македония[1] заедно със Славко Яневски, Блаже Конески, Ацо Шопов и Владо Малески. Членува в Македонския ПЕН център и в дружеството „Независими писатели на Македония“. Почетен член е на Македонската академия на науките и изкуствата.
В разни периоди е директор на Радио Скопие, редактор на списанията „Нов ден“ и „Съвременност“, главен редактор на „Разгледи“, директор на Македонския народен театър.
През 1952 година е назначен за генерален консул на Югославия в Торонто, Канада. По-късно става югославски посланик в Боливия (1962-1965), Перу и Бразилия.
Умира на 88 години в Скопие на 22 септември 2009 г.[3]
Творчество
Чашуле е автор на драматични произведения, романи и разкази. Творчеството му се приема за определящо в развитието на драматургията в Република Македония[4]. Сред най-известните му и ценени в Република Македония драми е „Църнила“, където става въпрос за убийството на Гьорче Петров. Пиесата е критикувана заради пренасянето на по-късни политически реалности върху миналото и шаблонизирането при представянето на образите на македонските революционери[5].
- Съчинения
- Една вечер (1948)
- Последните гаврани (1950)
- Задруга (1950)
- Вејка на ветрот (1957)
- Бразда (1958)
- Църнила (1960)
- Игра или социјалистичка Ева (1961)
- Градскиот саат (1965)
- Вител (1966)
- Партитура за еден Мирон (1967)
- Земјаци (1967)
- Тројца и вистината (1967)
- Како што милувате: Оставка на еден карипски министер за внатрешни работи или, Достага на самиот врв од највисоката власт (1975)
- Веда (1976)
- Суд (1978)
- Житолуб (1981)
- Дивертисман за еден Стрез (1967-1990)
- Роднокрајци (1987)
- Тибурсио и Синфороса, (1988)
- Вејка, два (1989)
- Сон прв (1991)
- Сон втор и по него друг (1992)
- Modus moriendi (1992)
- Lacrimula (1993)
- Маркучот во четири гласа (1995)
- Романи
- Простум (1970)
- Премреже 1-2 (1977)
- Вомјази (1981)
- Имела (1982)
- Горчила (1983)
- Канадски фрагменти (1985)
- Конзулски писма (1987)
- Така е, ако ви се чини (1994)
- Лимб (2002)
- Книги с разкази
- Првите дни (1950)
- Раскази (1953)
- Проза 1945-1967 (1968)
- Само сказни (2000)
- Книги с есета
- Записи за нацијата и литературата (1985)
- Нови записи (1989)
- Македонски дилеми (1992)
- Резиме за мојата генерација (1998)
- Болно племе (2000)
- А, бре, Македонче! (2003)
- Монография
- Народен герой Страшо Пинджур (1950)[6][7]
Бележки
- ↑ а б Коле Чашуле почина // Македонска информационна агенция. 2009-09-23. Посетен на 2009-09-28.
- ↑ Драгнев, Драгни. Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник?, Македонски научен институт, София, 1998
- ↑ Почина Коле Чашуле
- ↑ Друговац, Миодраг. Историја на македонската книжевност ХХ век, Скопје 1990, с. 403
- ↑ Србиновски, Младен. Обеди ништожност, Скопje 1999, с. 90, 102-105
- ↑ Биография на сайта на Македонския ПЕН център
- ↑ Биография на сайта на Независимите писатели на Македония