Коле Чашуле: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Политика на Боливия, ползвайки HotCat
Редакция без резюме
Ред 4: Ред 4:
| портрет-описание =
| портрет-описание =
| px =
| px =
| описание = югославски политик
| описание = македонски югославски политик и писател
| наставка =
| наставка =
| роден-дата = [[2 март]] [[1921]]
| роден-дата = [[2 март]] [[1921]]
Ред 11: Ред 11:
| починал-място = [[Скопие]], [[Република Македония]]
| починал-място = [[Скопие]], [[Република Македония]]
}}
}}

'''Никола (Коле) Илиев Кепев Чашуле''' е югославски партизанин, деец на [[Народоосвободителна войска на Македония|НОВМ]], а впоследствие драматург, публицист и политик от Република Македония.<ref name=mia>{{cite news |first=|last=|title=Коле Чашуле почина|url=http://www.mia.com.mk/default.aspx?vId=67716901&lId=2&pmId=505 |work=Македонска информационна агенция|publisher= |date=2009-09-23 |accessdate=2009-09-28}}</ref>
'''Никола Илиев Кепев ''', повече известен като '''Коле Чашуле''', е македонски югославски политик и писател.

Той е партизанин на [[Народоосвободителна войска на Македония|НОВМ]], а след войната - драматург, публицист и политик<ref name=mia>{{cite news |first=|last=|title=Коле Чашуле почина|url=http://www.mia.com.mk/default.aspx?vId=67716901&lId=2&pmId=505 |work=Македонска информационна агенция|publisher= |date=2009-09-23 |accessdate=2009-09-28}}</ref>. Министър на културата в Социалистическа република Македония (1956), югославски дипломат (генерален консул, посланик).


== Биография ==
== Биография ==
Коле Чашуле е роден в град [[Прилеп (град)|Прилеп]] на 2 март 1921 година като '''Никола Кепев''' в семейството на директора на българската гимназия в Прилеп през 1918 година [[Илия Кепев|Илия К. Кепев]] и Стева<ref>[http://www.promacedonia.org/dd/dd_2.html Драгнев, Драгни. Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник?, Македонски научен институт, София, 1998]</ref>. Фамилията си Чашуле получава от вуйчо си Илия Чашуле, който го осиновява. Завършва основно училище и гимназия в родния си град, а след това завършва държавна реална гимназия в [[Битоля]]. През 1938 година записва медицина в [[Белградски университет|Белградския университет]], но [[Ауфмарш 25|навлизането на немските войски]] през април 1941 година в [[Югославия]] прекъсва учението му.
Роден е в гр. [[Прилеп (град)|Прилеп]] на 2 март 1921 година като '''Никола Кепев''' в семейството на директора на българската гимназия в Прилеп през 1918 година [[Илия Кепев|Илия К. Кепев]] и Стева<ref>[http://www.promacedonia.org/dd/dd_2.html Драгнев, Драгни. Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник?, Македонски научен институт, София, 1998]</ref>. Фамилното си име Чашуле получава от вуйчо си Илия Чашуле, който го осиновява.
Завършва основно училище и гимназия в родния си град, а след това завършва държавна реална гимназия в [[Битоля]]. През 1938 година се включва в комунистическото движение и се записва да следва „Медицина“ в [[Белградския университет]], но [[Ауфмарш 25|навлизането на германски войски]] в [[Югославия]] през април 1941 година прекъсва учението му.

През май 1941 година заедно с други студенти от Македония заминава за [[София]], за да продължи да учи. Там се запознава с [[Никола Вапцаров]], [[Венко Марковски]] и [[Тодор Павлов]]. През 1942 година Чашуле е арестуван и осъден на смърт като организатор на атентат срещу дееца на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] [[Мане Мачков]]. Присъдата му е заменена с доживотен затвор и той е вкаран в затвор в [[Идризово]], Скопско. През 1944 година успява да избяга заедно с 300 други затворници и се включва в партизанските отряди.

През 1946 година Чашуле и [[Лазар Мойсов]] като членове на съдебния съвет осъждат [[Методи Андонов-Ченто]] на 11 години затвор.


Чашуле е сред основателите и председател на [[Дружество на писателите на Македония|Дружеството на писателите на Македония]]<ref name=mia/> заедно със [[Славко Яневски]], [[Блаже Конески]], [[Ацо Шопов]] и [[Владо Малески]]. Членува в [[Македонски ПЕН център|Македонския ПЕН център]] и в дружеството „[[Независими писатели на Македония]]“. Почетен член е на [[Македонска академия на науките и изкуствата|Македонската академия на науките и изкуствата]].
Включва се в комунистическото движение през 1938 година. През май 1941 година заедно с други студенти от Македония заминава за [[София]], за да продължи да учи. Там се запознава с [[Никола Вапцаров]], [[Венко Марковски]] и [[Тодор Павлов]]. През 1942 година Чашуле е арестуван и осъден на смърт като организатор на атентат срещу дееца на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] [[Мане Мачков]]. Присъдата му е заменена с доживотен затвор и той е вкаран в скопския затвор в [[Идризово]]. През 1944 година успява да избяга заедно с 300 други затворници и се включва в партизанските отряди. През 1946 година Чашуле и [[Лазар Мойсов]] като членове на съдебния съвет осъждат [[Методи Андонов-Ченто]] на 11 години затвор. Чашуле е един от основателите и председател на [[Дружество на писателите на Македония|Дружеството на писателите на Македония]]<ref name=mia/> заедно със [[Славко Яневски]], [[Блаже Конески]], [[Ацо Шопов]] и [[Владо Малески]].


В различни периоди е бил директор на [[Радио Скопие]], редактор на списанията „Нов ден“ и „Съвременност“, главен и редактор на „[[Разгледи]]“, директор на Македонския народен театър. Членува в [[Македонски ПЕН център|Македонския ПЕН център]] и в дружеството [[Независими писатели на Македония]]. Почетен член е на [[Македонска академия на науките и изкуствата|Македонската академия на науките и изкуствата]].
В разни периоди е директор на [[Радио Скопие]], редактор на списанията „Нов ден“ и „Съвременност“, главен редактор на „[[Разгледи]]“, директор на Македонския народен театър.


През 1952 година заминава за Торонто, където е назначен за генерален консул на Югославия в [[Канада]]. По-късно става югославски посланик в [[Боливия]], [[Перу]] и [[Бразилия]]. През 1956 е назначен за министър на културата в Социалистическа република Македония.
През 1952 година е назначен за генерален консул на Югославия в [[Торонто]], [[Канада]]. По-късно става югославски посланик в [[Боливия]] (1962-1965), [[Перу]] и [[Бразилия]].


Умира в Скопие на 22 септември 2009 на 88 години<ref>[http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=2454911 Почина Коле Чашуле]</ref>.
Умира на 88 години в Скопие на 22 септември 2009 г.<ref>[http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=2454911 Почина Коле Чашуле]</ref>


== Творчество ==
== Творчество ==
Чашуле е автор на драматични произведения, романи и разкази. Творчеството му се приема за определящо в развитието на драматургията в Република Македония.<ref>Друговац, Миодраг. Историја на македонската книжевност ХХ век, Скопје 1990, с. 403.</ref> Една от най-известните му и ценени в Република Македония драми е „Църнила“, където става въпрос за убийството на [[Гьорче Петров]]. Драмата е критикувана заради пренасянето на по-късни политически реалности върху миналото и шаблонизирането при представянето на образите на македонските революционери.<ref>Србиновски, Младен. Обеди ништожност, Скопje 1999, с. 90, 102-105.</ref>
Чашуле е автор на драматични произведения, романи и разкази. Творчеството му се приема за определящо в развитието на драматургията в Република Македония<ref>Друговац, Миодраг. Историја на македонската книжевност ХХ век, Скопје 1990, с. 403</ref>. Сред най-известните му и ценени в Република Македония драми е „Църнила“, където става въпрос за убийството на [[Гьорче Петров]]. Пиесата е критикувана заради пренасянето на по-късни политически реалности върху миналото и шаблонизирането при представянето на образите на македонските революционери<ref>Србиновски, Младен. Обеди ништожност, Скопje 1999, с. 90, 102-105</ref>.


===Съчинения===
; Съчинения
{{колони|2|
* Една вечер (1948)
* Една вечер (1948)
* Последните гаврани (1950)
* Последните гаврани (1950)
Ред 52: Ред 62:
* Modus moriendi (1992)
* Modus moriendi (1992)
* Lacrimula (1993)
* Lacrimula (1993)
* Маркучот во четири гласа (1995)
* Маркучот во четири гласа (1995)}}


Романи:
; Романи
{{колони|2|
* Простум (1970)
* Простум (1970)
* Премреже 1-2 (1977)
* Премреже 1-2 (1977)
Ред 63: Ред 74:
* Конзулски писма (1987)
* Конзулски писма (1987)
* Така е, ако ви се чини (1994)
* Така е, ако ви се чини (1994)
* Лимб (2002)
* Лимб (2002)}}


Книги с разкази:
; Книги с разкази
{{колони|2|
* Првите дни (1950)
* Првите дни (1950)
* Раскази (1953)
* Раскази (1953)
* Проза 1945-1967 (1968)
* Проза 1945-1967 (1968)
* Само сказни (2000)
* Само сказни (2000)}}


Книги с есета:
; Книги с есета
{{колони|2|
* Записи за нацијата и литературата (1985)
* Записи за нацијата и литературата (1985)
* Нови записи (1989)
* Нови записи (1989)
Ред 77: Ред 90:
* Резиме за мојата генерација (1998)
* Резиме за мојата генерација (1998)
* Болно племе (2000)
* Болно племе (2000)
* А, бре, Македонче! (2003)
* А, бре, Македонче! (2003)}}


Монография:
; Монография
* Народен герой [[Страшо Пинджур]] (1950)<ref>[http://www.pen.org.mk/fr/membres/120-kole-chashule Биография на сайта на Македонския ПЕН център]</ref><ref>[http://www.np.org.mk/avtor.asp?lang=mac&id=545 Биография на сайта на Независимите писатели на Македония]</ref>
* Народен герой [[Страшо Пинджур]] (1950)<ref>[http://www.pen.org.mk/fr/membres/120-kole-chashule Биография на сайта на Македонския ПЕН център]</ref><ref>[http://www.np.org.mk/avtor.asp?lang=mac&id=545 Биография на сайта на Независимите писатели на Македония]</ref>


Ред 87: Ред 100:
{{Портал Македония}}
{{Портал Македония}}
{{СОРТКАТ:Чашуле, Коле}}
{{СОРТКАТ:Чашуле, Коле}}
[[Категория:Дейци на НОВМ]]
[[Категория:Академици на МАНИ]]
[[Категория:Независими писатели на Македония]]
[[Категория:Министри на културата на Република Македония]]
[[Категория:Прилепчани]]
[[Категория:Министри на Социалистическа република Македония]]
[[Категория:Министри на Социалистическа република Македония]]
[[Категория:Романисти от Република Македония]]
[[Категория:Драматурзи от Република Македония]]
[[Категория:Драматурзи от Република Македония]]
[[Категория:Романисти от Република Македония]]
[[Категория:Независими писатели на Македония]]
[[Категория:Югославски комунисти]]
[[Категория:Югославски комунисти]]
[[Категория:Посланици на Югославия]]
[[Категория:Посланици на Югославия]]
[[Категория:Министри на културата на Република Македония]]
[[Категория:Академици на МАНИ]]
[[Категория:Консули]]
[[Категория:Консули]]
[[Категория:Политика на Боливия]]
[[Категория:Политика на Боливия]]
[[Категория:Дейци на НОВМ]]
[[Категория:Прилепчани]]

Версия от 07:58, 28 юли 2016

Коле Чашуле
македонски югославски политик и писател

Роден
Починал

Учил вБелградски университет
Семейство
БащаИлия Кепев
ДецаСлободан Чашуле

Уебсайт

Никола Илиев Кепев , повече известен като Коле Чашуле, е македонски югославски политик и писател.

Той е партизанин на НОВМ, а след войната - драматург, публицист и политик[1]. Министър на културата в Социалистическа република Македония (1956), югославски дипломат (генерален консул, посланик).

Биография

Роден е в гр. Прилеп на 2 март 1921 година като Никола Кепев в семейството на директора на българската гимназия в Прилеп през 1918 година Илия К. Кепев и Стева[2]. Фамилното си име Чашуле получава от вуйчо си Илия Чашуле, който го осиновява.

Завършва основно училище и гимназия в родния си град, а след това завършва държавна реална гимназия в Битоля. През 1938 година се включва в комунистическото движение и се записва да следва „Медицина“ в Белградския университет, но навлизането на германски войски в Югославия през април 1941 година прекъсва учението му.

През май 1941 година заедно с други студенти от Македония заминава за София, за да продължи да учи. Там се запознава с Никола Вапцаров, Венко Марковски и Тодор Павлов. През 1942 година Чашуле е арестуван и осъден на смърт като организатор на атентат срещу дееца на ВМРО Мане Мачков. Присъдата му е заменена с доживотен затвор и той е вкаран в затвор в Идризово, Скопско. През 1944 година успява да избяга заедно с 300 други затворници и се включва в партизанските отряди.

През 1946 година Чашуле и Лазар Мойсов като членове на съдебния съвет осъждат Методи Андонов-Ченто на 11 години затвор.

Чашуле е сред основателите и председател на Дружеството на писателите на Македония[1] заедно със Славко Яневски, Блаже Конески, Ацо Шопов и Владо Малески. Членува в Македонския ПЕН център и в дружеството „Независими писатели на Македония“. Почетен член е на Македонската академия на науките и изкуствата.

В разни периоди е директор на Радио Скопие, редактор на списанията „Нов ден“ и „Съвременност“, главен редактор на „Разгледи“, директор на Македонския народен театър.

През 1952 година е назначен за генерален консул на Югославия в Торонто, Канада. По-късно става югославски посланик в Боливия (1962-1965), Перу и Бразилия.

Умира на 88 години в Скопие на 22 септември 2009 г.[3]

Творчество

Чашуле е автор на драматични произведения, романи и разкази. Творчеството му се приема за определящо в развитието на драматургията в Република Македония[4]. Сред най-известните му и ценени в Република Македония драми е „Църнила“, където става въпрос за убийството на Гьорче Петров. Пиесата е критикувана заради пренасянето на по-късни политически реалности върху миналото и шаблонизирането при представянето на образите на македонските революционери[5].

Съчинения
  • Една вечер (1948)
  • Последните гаврани (1950)
  • Задруга (1950)
  • Вејка на ветрот (1957)
  • Бразда (1958)
  • Църнила (1960)
  • Игра или социјалистичка Ева (1961)
  • Градскиот саат (1965)
  • Вител (1966)
  • Партитура за еден Мирон (1967)
  • Земјаци (1967)
  • Тројца и вистината (1967)
  • Како што милувате: Оставка на еден карипски министер за внатрешни работи или, Достага на самиот врв од највисоката власт (1975)
  • Веда (1976)
  • Суд (1978)
  • Житолуб (1981)
  • Дивертисман за еден Стрез (1967-1990)
  • Роднокрајци (1987)
  • Тибурсио и Синфороса, (1988)
  • Вејка, два (1989)
  • Сон прв (1991)
  • Сон втор и по него друг (1992)
  • Modus moriendi (1992)
  • Lacrimula (1993)
  • Маркучот во четири гласа (1995)
Романи
  • Простум (1970)
  • Премреже 1-2 (1977)
  • Вомјази (1981)
  • Имела (1982)
  • Горчила (1983)
  • Канадски фрагменти (1985)
  • Конзулски писма (1987)
  • Така е, ако ви се чини (1994)
  • Лимб (2002)
Книги с разкази
  • Првите дни (1950)
  • Раскази (1953)
  • Проза 1945-1967 (1968)
  • Само сказни (2000)
Книги с есета
  • Записи за нацијата и литературата (1985)
  • Нови записи (1989)
  • Македонски дилеми (1992)
  • Резиме за мојата генерација (1998)
  • Болно племе (2000)
  • А, бре, Македонче! (2003)
Монография

Бележки

  1. а б Коле Чашуле почина // Македонска информационна агенция. 2009-09-23. Посетен на 2009-09-28.
  2. Драгнев, Драгни. Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник?, Македонски научен институт, София, 1998
  3. Почина Коле Чашуле
  4. Друговац, Миодраг. Историја на македонската книжевност ХХ век, Скопје 1990, с. 403
  5. Србиновски, Младен. Обеди ништожност, Скопje 1999, с. 90, 102-105
  6. Биография на сайта на Македонския ПЕН център
  7. Биография на сайта на Независимите писатели на Македония