Промени

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
'''Апартейд''' ({{lang-af|apartheid|на=от}}, {{IPA|əˈpɑrtheɪt}}, „разделяне“, правилно произношение на африканс: ''апартхейд'' от ''apart'' - – разделен и ''heid'' - – субстантивираща частица) е политиката и правната система, въведена и поддържана от правителствата на бялото [[малцинство]] в [[Република Южна Африка|ЮАР]] от [[1948]] до [[1990]] г.
 
==История==
 
== История ==
Понятието се появява за първи път в реч на [[Ян Смьотс]] през [[1917]] г., който две години по-късно става [[министър-председател]] на [[Република Южна Африка|ЮАР]]. Превръща се в употребяван термин едва по време на предизборната борба за изборите през [[1948]] г.
 
=== Възникване на апартейда в Южна Африка ===
 
Първите следи на южноафрикански расизъм се забелязват след покоряването на [[Капска колония|Капската колония]] от членове на [[Нидерландска източноиндийска компания|Холандската източноиндийска компания]] през втората половина на [[17 век|XVII век]]. Търговската общност прави разлика между членовете на компанията, т. нар. свободни граждани, [[робство|роби]] и чужденци („[[бушмени]] и [[хотентоти]]“). Дотогава не съществува групата на белите или [[Европеидна раса|европейците]]. Тенденцията на компанията през [[18 век|XVIII век]] да наема само бели служители подсилва груповото съзнание на белите и сгъстява редиците на служителите в компанията и свободните граждани. С течение на времето се утвърждава социална йерархия, на чиито връх са служителите на компанията и свободните граждани, а негрите и робите са под тях.
 
Груповата [[идентичност]] на белите се подхранва от [[религия|религиозни]] корени. За признаци на цивилизация за белите са се считали [[християнство]]то и основното образование. Като следствие на това един бял човек (християнин) се е възприемал като по-ценен от един „кафер“ (езичник).
 
Предизвикани от [[аболиционизъм|премахването на робството]], нахлуването на британците в [[Кейптаун]] и появата на черни банди, при преселението през [[1837]]- – [[1846]] г. около 10 000 души се отправят на север-североизток и там основават Африканската република [[Трансваал]] (1852 г.) и [[Оранжева свободна република|Оранжевата свободна република]] (1854 г.), в които непосредствено отражение намира чувството за превъзходство на белите при избирателното законодателство („Само белите притежават избирателни права!“).
 
Още по времето на [[Британска империя|Британската империя]] на негрите е забранено да се заселват в колониите [[Натал]] и [[Капска колония|Капската колония]], които са били предназначени за [[бели хора|бели]] и цветнокожи. На чернокожите африканци е забранено и да се придвижват от една област в друга без разрешително, което са длъжни винаги да носят. В [[Кейптаун]] и градовете в Натал им е забранено да излизат след залез слънце. Така понякога се твърди, че политиката на апартейд е продължение и разширение на политиката на сегрегация, практикувана от белите правителства в Южна Африка. В подкрепа може да се посочат ''Земленият акт'' от [[1912]] г. и ограниченията върху наемането на чернокожи африканци на работа, които са свързани със споразуменията на бурските републики Трансваал и Оранжевата свободна държава с Британската империя след края на [[Англо-бурска война|Англо-бурската война]] от 1899- – 1902 г. От друга страна съществува мнение, че първоначално под апартейд се разбира само политическо разделение, но не и битова сегрегация. Например, по време на [[Втора световна война|Втората световна война]] правителството на Обединената партия на Смьотс не съблюдава много стриктно сегрегационните закони.
 
В повлияния от британците район Натал шотландецът [[Теофилус Шепстоун]], в качеството си на държавен секретар по въпросите на местното население, предвижда ясно териториално разделяне на чернокожото и бялото население, за да може по този начин да се противодейства на унищожаването на [[култура]]та на чернокожите под влиянието на култура на белите.
През [[1910]] г. с основаването на Южноафриканския съюз само бели мъже получават избирателно право. През този период се изясняват основните представи по отношение на расистката политика на разделение и южноафриканският парламент започва да кодифицира законово расовото разделяне.
 
=== Развитие на апартейда в Южна Африка ===
Политиката на апартейд в Южна Африка се прилага след вземането на властта на [[Национална партия (РЮА)|Националната партия]] през [[1948]] г. Тя печели изборите с малка разлика, побеждавайки Обединената партия, и сформира коалиционно правителство с Партията на африканерите, чиито лидер е протестантският свещеник [[Даниел Малан]]. Правителството незабавно започва да прилага апартейда - – приети са закони, забраняващи смесените бракове, въведена е расова класификация на всички граждани и е създадена комисия, която да разглежда сложните случаи. Основа на апартейда става приетият през [[1950]] г. Закон за районите на групите (''Group Areas Act''), чиято цел е географското разделение на расите.
 
Оформянето на системата се извършва в условията на засилваща се антиколониална борба в [[Африка]] и [[Азия]]. Апартейдът трябва да помогне на белите да запазят господството си чрез ограничаването на чернокожите африканци в специални области – „родни земи“ или „homelands“, които впоследствие стават известни като „бантустани“. В тях, под контрола на местния африкански политически елит, трябва да бъде съсредоточена по-голямата част от чернокожото население, а на териториите, запазени за белите, да останат само тези, чиито труд е необходим за функционирането на промишлените предприятия и обслужването на белите.
Политиката на апартейд в Южна Африка се прилага след вземането на властта на [[Национална партия (РЮА)|Националната партия]] през [[1948]] г. Тя печели изборите с малка разлика, побеждавайки Обединената партия, и сформира коалиционно правителство с Партията на африканерите, чиито лидер е протестантският свещеник [[Даниел Малан]]. Правителството незабавно започва да прилага апартейда - приети са закони, забраняващи смесените бракове, въведена е расова класификация на всички граждани и е създадена комисия, която да разглежда сложните случаи. Основа на апартейда става приетият през [[1950]] г. Закон за районите на групите (''Group Areas Act''), чиято цел е географското разделение на расите.
 
Оформянето на системата се извършва в условията на засилваща се антиколониална борба в [[Африка]] и [[Азия]]. Апартейдът трябва да помогне на белите да запазят господството си чрез ограничаването на чернокожите африканци в специални области — „родни земи“ или „homelands“, които впоследствие стават известни като „бантустани“. В тях, под контрола на местния африкански политически елит, трябва да бъде съсредоточена по-голямата част от чернокожото население, а на териториите, запазени за белите, да останат само тези, чиито труд е необходим за функционирането на промишлените предприятия и обслужването на белите.
 
През 1953 г. е приет Законът за разделните обществени места (''Separate Amenities Act''), с който се въвеждат отделни плажове, обществен транспорт, болници, училища и университети. Паспортният режим става още по-строг: сега чернокожите африканци трябва да носят със себе си лично удостоверение, което значително възпрепятства движението им към районите на белите. С въвеждането на този закон на чернокожите африканци е забранено не само да живеят, но и да посещават градовете на белите без специално разрешение. Установяването в големите градове е разрешено само за работещите в тях, но не и на техните семейства.
 
[[Йоханес Стрейдом]], министър-председател след Малан, лишава чернокожите африканци и от изборното им право. Още през 1951 г. е приет Законът за отделното представителство на избирателите, макар че неговата конституционност е обжалвана в съда от четирима избиратели (Харис, Франклин, Колинс и Дийн), подкрепяни от Обединената партия<ref>Davis, Dennis; Le Roux, Michelle. ''Precedent & Possibility: The (Ab)use of Law in South Africa.'' Juta and Company Limited. 2009. ISBN 978-1-77013-022-7. Стр. 20. </ref>. Върховният съд на Капската провинция отхвърля жалбата им, но Апелативният съд приема, че законът няма сила, тъй като за промяна на конституцията на ЮАР е необходимо мнозинство от две трети от гласовете на депутатите в двете камари на парламента. Тогава правителството приема Закона за Парламентарния върховен съд, който дава на парламента право да отменя съдебните решения. Това е обявено за незаконно и от Апелативния съд, и от съда на Капската провинция. През 1955 г. правителството на Стрейдом увеличава броя на съдиите в Апелативния съд от 5 на 11, назначавайки на новите места симпатизанти на апартейда. През същата година е приет и Законът за Сената, който увеличава броя на депутатите от 49 на 89, и при последвалото преразпределение Националната партия печели 77 места в Сената<ref>Muller, C. F. J. ''Five hundred years: a history of South Africa‎.'' Academica. 1975 г. стр. 430.</ref>. На съвместно заседание на двете камари през 1956 г. Законът за отделното представителство на избирателите е приет и в резултат на това в Капската провинция е въведен отделен списък на цветнокожите гласоподаватели. Веднага след гласуването броят на депутатите в Сената е възстановен до първоначалния си размер. Законът е оспорен във Върховния съд, но Апелативният съд (предварително подсилен с поддържащи правителството съдии) отхвърля искането на опозицията и подкрепя закона<ref>Du Pre, R H. ''Separate but Unequal – The 'Coloured' People of South Africa – A Political History.'' Jonathan Ball Publishers, Johannesburg. 1994 г. стр. 134–139134 – 139.</ref>.
 
Преди Южна Африка да стане [[република]] политическите убеждения на белите южноафриканци се характеризират с разделение между прорепубликанския консерватизъм (основно сред [[африканери]]те) и антирепубликанските [[либерализъм|либерални]] настроения (предимно сред английскоговорящите), като наследството на Англо-бурската война все още е фактор за доста хора. След като ЮАР става република [[Хендрик Вервурд]] призовава за подобряване на отношенията и по-голямо съгласие между южноафриканците от английски произход и африканерите<ref>Booth, Douglas. ''The race game: sport and politics in South Africa.'' Routledge. 1998. ISBN 978-0714643540, стр. 89.</ref>. Той заявява, че единствената разлика между подкрепящите и противниците на апартейда и етническото разделение вече не трябва да е езикова (т.е. говорещите [[африканс]] и английски), а расова (бели и чернокожи). Повечето африканери подкрепят идеята, с цел гарантиране на безопасността си. Белите избиратели от английски произход обаче са разделени. Много от тях се противопоставят на републиката, което води до голям отрицателен вот в провинция [[Натал (провинция)|Натал]]<ref>Thompson, Paul Singer. ''Natalians first: separatism in South Africa, 1909–19611909 – 1961.'' Southern Book Publishers. 1990. ISBN 978-1868122622, стр. 167.</ref>. По-късно обаче, загрижени от засилващата се тенденция на деколонизация в другите части на Африка, някои от тях признават нарастващата необходимост от единство на белите. Речта на [[Харолд Макмилан]] „Вятърът на промяната“ оставя в пробританската фракция чувството, че Великобритания ги е изоставила<ref>Joyce, Peter. ''The making of a nation: South Africa's road to freedom.'' Zebra. 2007 г. стр. 118.</ref>. По-консервативните англоговорящи избиратели дават подкрепата си на Вервурд<ref>Suzman, Helen. ''In no uncertain terms: a South African memoir.'' Knopf. 1993. ISBN 978-0679409854, стр. 35.</ref>, докато други са обезпокоени от прекъсването на връзките с Великобритания, но остават верни на Короната<ref>Keppel-Jones, Arthur. ''South Africa: a short history.'' Hutchinson. 1975 г. стр. 132.</ref>. Населението от британски произход изпитва остро недоволство от принудителния избор между британско и южноафриканско гражданство. Въпреки че Вервурд се опитва да обедини различните фракции, последвалото гласуване води само до леко увеличение на подкрепата<ref>Lacour-Gayet, Robert. ''A history of South Africa.'' Cassell. 1977 г. стр. 311.</ref>, което показва, че голяма част от англоговорящите южноафриканци е останала равнодушна и Вервурд не е успял да обедини бялото население.
 
=== Премахване на апартейда в Южна Африка ===
[[Картинка:AWB Rally, Church Square, Pretoria.jpg|мини|250п|Подръжници на апартейда от [[Африканерско движение за съпротива|Африканерското движение за съпротива]] на митинг в град [[Претория]] (1990 г.)]]
 
След сърдечен удар на [[Питер Бота|Бота]] Националната партия избира [[Фредерик де Клерк]] (1989- – 1994) за лидер. Де Клерк никога не е криел силното си желание да осъществи сериозни реформи. В известната си реч при откриването на парламента на [[2 февруари]] [[1990]] г. той констатира провала на политиката на апартейд и въвежда следните мерки:
 
* Възстановяване на всички забранени политически движения;
С това настъпва края на политиката на апартейд. Следваща по важност реформа е проектирането на нова конституция за единна демократична Южна Африка. През април [[1994]] г. при първите общи избори в Южна Африка [[Нелсън Мандела]] е избран за президент.
 
== Политическа система ==
 
 
Първостепенната идея на ранния апартейд е пълно политическо и икономическо господство на [[бури]]те в Южна Африка.
 
=== Класификация на населението в Южна Африка ===
 
През [[1950]] г. се обнародва Законът за регистрирането на населението („Population Registration Act“). Всички южноафриканци биват вписани в расов регистър. Създадена е Служба за расово класифициране, която надзирава този процес. Причисляването към определена група протича според критерии като външост, поведение и общо впечатление. Тъй като това отчасти са социални критерии, е било възможно прекласифициране. Причисляването към една или друга етническа група е решаващо за политическите права, социалните връзки, шансовете за образование и икономически статус. Тъй като Южна Африка има добри отношения с [[Израел]] и [[Япония]], членове на тези народностни групи биват класифицирани като бели. Всеки южноафриканец е бил задължен да носи в себе си паспорта, който дава сведение и за неговата [[раса|расова]] принадлежност.
 
=== Расово разделение в Южна Африка ===
[[Картинка:Répartition raciale de l'AFS (1979).png|мини|250п|Разположение на расите и бантустаните през [[1979]] г.:
 
<br>жълт цвят - – [[Бели южноафриканци|Бели]]
<br>оранжев цвят - – [[Цветнокожи]]
<br>червен цвят - – Индийци и азиатци
<br>зелен цвят - – Чернокожи
<br>сив цвят - – Бантустани на чернокожите]]
 
Основата за пространственото разделяне на расите е положена през [[1923]] г. със Закона за черните градски райони („Black Urban Areas Act“). С този закон паспортната проверка и контролът на достъп се установяват в цялата страна като основни елементи на пространствено отделеното развитие и правовата дискриминация. Този закон бива разширен през [[1950]] г. чрез Закона за районите на групите („Group Areas Act“), който отрежда на четирите етнически групи различни области за живеене и забранява на гражданите да живеят или да имат имущество в районите на другите раси. Първият [[министър-президент]] на Националната Партия, проповедникът Даниел Малан, определя Закона за районите на групите като „сърцето на апартейда“.
 
През 50-те години на 20. век паспортът се превръща в изключително важен документ. Паспортът, наречен официално „reference book – bewysboek“, определя племенната принадлежност на всеки южноафриканец и оттам териториалния му резерват, независимо колко далечни са връзките с него. Паспортът съдържа разрешение за престой, месечни вписвания и печат от работното място, указания за данъчни плащания и данни за полицейски производства. Стотици хиляди годишно биват осъждани на затвор, парични наказания или на „депортиране от бялата област“, защото едно или друго вписване в паспорта не е било точно или е било пропуснато. Според изследване на британски противници на апартейда в периода [[1960]]- – [[1967]] г. 4,5 милиона души са били осъдени поради нарушаване на расовите закони.
 
====Бантустани====
 
==== Бантустани ====
[[Картинка:Southafricanhomelandsmap.png|мини|250п|Карта на териториите, предназначени за чернокожи ([[бантустан]]и) в [[Република Южна Африка|ЮАР]]]]
 
Достъпът на чернокожите в градовете бива законово ограничен още повече. Само този, който е живял повече от десет години в градски район или без прекъсване е бил ангажиран на работа в продължение на най-малко петнадесет години, е имал правото легално да остане да живее там. Всички останали, т.нар. свръхнаселение (surplus people), биват изпратени „в родните територии“. По този начин общо 3,5 милиона биват откъснати от корените си през годините.
 
Целта на политиката на бантустаните е била постепенното отнемане на гражданство на почти 25 милиона чернокожо население. В първия етап на развитие, чрез Закона за гражданство в черните територии ("Black„Black Homelands Citizenship Act"Act“) от 1971 г., всички чернокожи губят южноафриканското си гражданство и стават граждани на един от десетте бантустани. Във втория етап на развитие е предвидено бантустаните да добият независимост и да съществуват като самостоятелни нации.
 
Действително четири от десетте бантустани се превръщат с течение на времето в „независими държави“ със свои правителства, финансирани от [[Претория]] и непризнати от никой друг. Но концепцията за тях е обречена на провал поради следните причини:
*Бантустаните не са индустриално развити. Трудоспособните мъже търсят работа в бяла Южна Африка, където работят по 11 месеца и прекарват четири седмици годишно със своите семейства. По този начин бантустаните се превръщат в „лагери“, в които се задържали предимно възрастни хора, жени и деца.
 
=== Обществено разделение в Южна Африка ===
[[Картинка:DurbanSign1989.jpg|мини|250п|„Зона за къпане само за членове на бялата раса“ - – триезичен знак (английски, африканс и [[зулуски език|зулуски]]) на плажа в град [[Дърбан]] (1989 г.)]]
[[Файл:Apartheid.jpg|дясно|мини|„Забранено за черни и кучета“, [[Кейптаун]], 1985 г.]]
====Брак и сексуален живот====
 
==== Брак и сексуален живот ====
През 1927 г. със Закона за неморалните прояви („Immorality Act“) парламентът постановява строгото разделяне на южноафриканците. Половото общуване между бели и черни става наказуемо. През 1950 г. законът е разширен, като се забраняват и всякакви полови връзки на бели с не-бели. Промените в закона от [[1957]] г. увеличават наказанията, като най-тежкото наказание за такова деяние е 7 години затвор и самият опит за престъпване на закона става наказуем. Между [[1950]] и [[1960]] г. около 4 000 души са лишени от свобода за „неморални прояви“.
 
Тясно свързан с това е и Законът за забрана на смесените бракове („Prohibition of Mixed Marriages Act“) от [[1949]] г., който забранява сключването на брак между бели и не-бели. Расовата принадлежност се определя от служителя на гражданския съвет, а сключените в чужбина бракове не се признават в Южна Африка. В периода на либерализиране на законите на апартейда през 80-те години на 20. век, тези закони са отменени, не на последно място поради това, че тяхното прилагане е водело до компрометирането на страната в цял свят.
 
==== Здравеопазване ====
 
Докато медицинското обслужване на белите южноафриканци е било едно от най-добрите в света, това за не-белите е било катастрофално. В Йоханесбург се падат средно по дванадесет легла на 1000 бели, докато в [[Совето]] (предградие на Йоханесбург), където живеят работниците от [[бантустан]]ите, има по-малко от две легла на 1000 не-бели. Средно един лекар обслужва 330 бели и 91000 чернокожи.
 
В бантустаните или е нямало лекари и болници или те са били отдалечени на дни път. Южна Африка произвежда повече хранителни стоки отколкото е необходимо за оптималното изхранване на всичките и&#768; жители и въпреки това средно на час умират три деца от недохранване.
 
==== Образование ====
 
През [[1953]] г. се приема Законът за образованието на бантустаните. С него надзорът върху образованието на чернокожоно население се отнема от провинциите на съюза и се прехвърля на централното Министерство на образованието, ръководено от [[Хендрик Вервурд]]. Свързано с този закон е и решението, че в провинциите трябва да се преподава на традиционния език [[банту (език)|банту]]. В рамките на закона са залегнали и гротескно неравните образователни средства за черни и бели.
 
=== Икономическо разделение в Южна Африка ===
 
Ключов фактор е приетият през [[1911]] г. Закон за мините и фабриките („Mines and Works Act“), който изключва не-белите от редица дейности и въвежда т.нар. „запазени/предписани длъжности“ („job reservation“). Чрез Допълнението към Закона за мините и фабриките („Mines and Works Amendment Act“) от [[1926]] г. правителството създава преференции за бели и цветнокожи специалисти, като дипломи и сертификати се издават само на тях, а не на чернокожи или индуси. Заедно с въведения през [[1922]] г. Закон за работната практика („Apprenticeship Act“), който урежда обучението и още някои разпоредби, се стига до едно правово уредено запазване („резервиране“) на престижни дейности за белите.
 
== Закони в Южна Африка ==
 
Ограниченията на апартейда са наложени не само като обществена практика, но и като [[закон]]ови норми. Някои от тях са:
* Не-белите са изключени от държавното управление и могат да гласуват само в [[избори]] за сегрегирани органи.
 
== Литература ==
* T. W. Bennet: ''African Land - – A History of Dispossession''. In: Reinhard Zimmermann, Daniel Visser: ''Southern Cross. Civil Law and Common Law in South Africa''. Oxford University Press. New York 1996, ISBN 0-19-826087-3
* William Beinart, Saul Dubow (Hrsg.): ''Segregation and Apartheid in Twentieth-Century South-Africa.'' Routledge, London 1995, ISBN 978-0415103572
* Vincent Crapanzano: ''White Walls Waiting: The Whites of South Africa.'' Random House, New York 1985, ISBN 978-0394509860
 
=== Биографии ===
* Lutz Brinkmann: ''Sandown - – weiße Kindheit im Apartheidsstaat''. dunkelblau Verlag, 2004, ISBN 3-981-00070-6
* Frederik Willem de Klerk: ''The Last Trek – A New Beginning''. Autobiographie. St. Martin's Press New York, 1998, ISBN 0-312-22310-2
* Frederik Willem de Klerk: ''Frederik Willem de Klerk – Eine Hoffnung für Südafrika''. Verlag Busse Seewald Herford, 1991, ISBN 3-512-03072-6
* Pumla Gobodo-Madikizela: ''Das Erbe der Apartheid – Trauma, Erinnerung, Versöhnung''. Vorwort von Nelson Mandela. Nachwort von Jörn Rüsen. Verlag Barbara Budrich, Opladen 2006, ISBN 3-86649-025-9
* The Nelson Mandela Foundation: ''A Prisoner in the Garden''. Viking Studio, 2006, ISBN 0-670-03753-2
* Miriam Mathabane: ''Mein Herz blieb in Afrika - – Der Schicksalsweg einer jungen Frau vom Township in die Freiheit''. List, 2000, ISBN 978-3471794289
* Ruth Weiss: ''Meine Schwester Sara''. Deutscher Taschenbuch Verlag, 2004, ISBN 3-423-62169-9
* Mark Mathabane: ''Kaffern Boy - – Ein Leben in der Apartheid.'' Ehrenwirth Verlag, 1986, ISBN 3-431-02915-9.
 
== Филми ==
* [http://www.imdb.com/title/tt1217616/ ''Endgame''], Великобритания, 2009, реж. Пийт Травис, с участието на: [[Уилям Хърт]], [[Чиуетел Еджиофор]], [[Джони Лий Милър]]
 
== Външни препратки ==
{{Commons|Category:Apartheid}}
{{Уикицитат| }}
*[http://www.dadalos-iizdvv.org/menschenrechte/grundkurs_mr5/Apartheid/aparthei.htm Апартейд - – Международен образователен сървър на UNESCO]
*[http://www-cs-students.stanford.edu/~cale/cs201/apartheid.hist.html История на апартейда в Южна Африка]
*[http://www.npr.org/news/specials/mandela/ Южна Африка, 10 години по-късно], от National Public Radio
* Feature Geschichte der Apartheid in Südafrika [http://www.br-online.de/imperia/md/audio/podcast/import/2008_07/2008_07_17_12_44_18_podcast_radiowissen_wm_aparthe_a.mp3 auf Bayern 2 Radiowissen]
* [http://www.undp.org.za/docs/apartheid/un-chron.html UN and the struggle against apartheid] – * [http://www.apartheidmuseum.org/ Das Apartheid Museum in Johannesburg]
* [http://www.roschanski-net.de/Sonstiges/Apartheid/ Apartheid in Südafrika]
* [http://www.dacpm.org.za „Direct Action Center for Peace and Memory“ – Menschenrechts-NGO in Kapstadt]
* [http://www.archive.org/stream/southafricannati00bell#page/10/mode/2up Frederick W. Bell: ''The South African native problem, a suggested solution''. Being a paper read before the Union Club of South Africa, and the Native Affairs Society of the Transvaal, (14. Oktober) 1909]
* [http://scnc.ukzn.ac.za/doc/HIST/LAWS.htm Liste südafrikanischen Gesetze zur Einschränkung der Rechte des indischstämmigen Bevölkerungsteils, auf www.ukzn.ac.za]
 
== Източници ==
<references />
 

Навигация