Западни славяни: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник
Ред 14: Ред 14:


* [[лужишки сърби]] (лужички сорби)
* [[лужишки сърби]] (лужички сорби)

{{източник|Някои от авторите включват и [[русини]]те към западните славяни.|2016|07|04}}


=== Изчезнали ===
=== Изчезнали ===

Версия от 12:19, 8 август 2016

Западнославянски държави

Западните славяни днес живеят на територията на три държави - Полша, Чехия и Словакия. Към тях се числят и лужишките сърби в Германия, които са със статут по Германската конституция на национално малцинство.

Групи

Изчезнали

Изчезнали (претопени) са западнославянските групи на :

Племена

Някои исторически източници отнасят към западните славяни и приеманите за източнославянски племена :


Военноплеменни съюзи

Държави

През различни исторически периоди западните славяни са образували държавите :

История

Сведения за западните славяни дават някои от първите немски средновековни историци като Адам Бременски (в неговата „Дела на епископите от Хамбургската църква“) и Титмар Мерзебургски. В много случаи обаче тези първични източници са недостоверни — Адам преписва сведенията безкритично от архивите на църквата или от други средновековни автори, а Титмар Мерзебургски е привърженик на завоевателните войни срещу славяните.

Славия е много обширна област, на изток от Германия...Тя е поне десет пъти по-голяма от нашата Саксония, ако се причислят към нея земите на чехите и живеещите на отвъдната страна на реката Одра поляци...Дължината ѝ е толкова значителна, че като се почне от нашата Хамбургска епархия, се простира през необхватни простори, чак до Бавария, Унгария и Гърция.[1]

„Дела на епископите от Хамбургската църква“[2]

Западнославянски езици

Галерия

Вижте също

Бележки

  1. Под Гърция, Адам Бременски има предвид източноправославните славяни
  2. ((la)) Adamus. Gesta Hammaburgensis ecclesiae pontificum Кн. II, гл. 18
     = Маслев, С., Гавраилов, Г. Христоматия по история на Средните векове. Издателство „Народна просвета“. София. 1976 г. стр. 57