Куманово: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
добавки; форматиране: 3x тире-числа, параметър (ползвайки Advisor)
Ред 104: Ред 104:
== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://www.kumanovo.gov.mk/ Официален сайт на Община Куманово]
* [http://www.kumanovo.gov.mk/ Официален сайт на Община Куманово]

== Литература ==
* [http://www.strumski.com/biblioteka/?id=1123 Ангел Голомехов от Куманово, Вардарска Македония - "Филологически материали из Кумановско", публикувано във в. "Новини", брой 73, Цариград, 1896 година];


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 22:13, 17 август 2016

Тази статия е за града в Република Македония. За селото в България вижте Куманово (село).
Куманово
Куманово
      
Герб
42.1322° с. ш. 21.7144° и. д.
Куманово
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКуманово
Географска областЖеглигово
Площ509,48 km²
Надм. височина320 m
Население76 272 души (2002)
Първо споменаване1519 г.
Пощенски код1300
Телефонен код389 031
МПС кодKU
Официален сайтkumanovo.gov.mk
Куманово в Общомедия

Кума̀ново (Шаблон:Lang-mk, Шаблон:Lang-sq, Куманова) е град в Република Македония, център на община Куманово.

География

Градът е разположен в северната част на Република Македония на реките Кумановска (Койнарка) и Липковска, на 330 m надморска височина в котловината Жеглигово, на източните склонове на Скопска Църна гора. Разстоянието до столицата Скопие е 25 km, а до границата със Сърбия – 10 km.

История

В Османската империя

Правилник на Самарджийския еснаф в Куманово, 1870 г., написан на кумановски говор
Българското екзархийско училище в града

Първите сведения за града са в турски архиви от 1519 година, в които Куманово е споменато като селище с 52 семейства и 300 жители. То вероятно получава името си от етнонима на куманите, които се установяват в областта през Средновековието.[1]

В 1660 година османският пътешественик Евлия Челеби пише:

„ Селището Куманово се намира на територията на Скопския санджак и е едно войводство. Градът е украсен с много реки, с 600 къщи, покрити с керемиди. Джамията, която се намира на чаршията, е хубава, има теке, медресе, хамам, достатъчен брой дукяни и воденици, а климатът е добър и приятен. Лозя и градини има много. “

В 19 век Куманово е смесен българо-турски град в Османската империя. В града още преди Руско-турската война функционира българска община. Според свидетелства на посетили града през 1859 година американски мисионери, той има 4 хиляди жители, като мнозинството са българи.[2]

През май 1878 година иконом поп Божин и Димо Иванов от името на общината подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[3] След войната в 1880 година общината иска от Екзархията да направи постъпки пред Портата да им се назначи архиерейски наместник.[4] В 1880 година по молба на общината Екзархията изпраща в Куманово като учител Михаил Попов.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. градът е населявана от 7 700 жители българи християни, 5 800 турци, 600 арнаути мохамедани, 50 власи, 30 евреи и 350 цигани.[6]

В началото на 20 век християнското население на Куманово е преобладаващо под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Куманово има 7 032 българи екзархисти, 1 569 българи патриаршисти сърбомани, 5 гърци, 150 власи и 180 цигани. В града функционират българско основно и прогимназиално, сръбско основно и прогимназиално и влашко основно училище.[7]

В Сърбия

Пощата и площадът пред нея между Втората балканска и Първата световна война

През октомври 1912 година, в началото на Балканската война, край града се провежда Кумановската битка, в която сръбските войски нанасят поражение на османските и откриват пътя си за настъпление във Вардарска Македония. Сръбските власти подлагат на масов терор всички по-видни българи. На 27 март 1913 година сръбският секретар на общината в Малино Данило Цекич изпраща писмо до българския свещеник Никола Иванов в Куманово с образец на молба до сръбския митрополит Викентий Скопски, в която селяните се обявават за сърби:

„ Отче Никола, ти ще подпишеш това писмо, което ти изпращам, и след тебе ще трябва да го подпишат сопотските селяни, както и твоите енориаши: тръстеничани, пиесчани, станевчани, алканичени... За всяко село трябват двадесет подписа... Внимавай, кото тия, които ще подпишат да не избягат. “

Поп Никола забягва в Щип при българските войски.[8]

След Междусъюзническата война в 1913 година градът остава в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година градът има 76 272 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 47 743
албанци 18 278
турци 256
роми 4 056
власи 108
сърби 5 230
бошняци 15
други 586

Кмет на града е Зоран Дамяновски.

Личности

Участници в честването на 1 май в града: Поцко Попкузов, Тоде Свилански, Петър Мадамче, Панзо Маназер, Ценко Арсов, Мико Цъмко, Зафир Трайковски, Иле Дащевски, Стойче Пчински, Иле Ръкла, Витко Иванов, Трайко Киткалия, Благой Вишниев, Йоско Трайков – Чучурея, Коста Дайлев, Трайко Илиевски – Кмета, Милан Дзука, Георги Оджа, Милан Георгиев, Денко Свещеника, Милан Дикла, Кръсто Кръстев (горе); музикантите Гаго, Асо, Дечо, Спиро, Ване, Наско и Данаил Димов (най-долу). Според надписа на снимката честването е от 1909 година, но според вестник „Работническа искра“ първото честване на 1 май в Куманово е от 1911 година.
 Основна статия: Кумановци

Куманово традиционно в 19 век е голям българо-турски град в северна Македония, конкуриращ вилаетската столица Скопие. Един от водещите български възрожденци в града е Гьоро Борозан. От Куманово са и дейците на ВМОРО Йордан Иванов – един от водачите на Скопския революционен окръг, Йордан Йовчев – дълги години ръководител на околийския комитет на ВМОРО в Куманово и градски войвода, Методия Стоянов – градски войвода, Захари Гьорев – български учител и революционер в Ениджевардарско и Михаил Шуманов – кумановски войвода на организацията. В Куманово в края на 19 и началото на 20 век пуска корени сръбската пропаганда и градът дава някои видни дейци на комунистическата съпротива през годините на българското управление през Втората световна война – Християн Тодоровски и Перо Георгиев – народни герои на Югославия. От Куманово е Трайко Прокопиев – виден композитор от СР Македния. В Куманово в 1930 година е роден и турският поет и писател Фахри Кая.

Побратимени градове

Външни препратки

Литература

Бележки

  1. ↑ Evans, Thammy. Macedonia. Bradt Travel Guides, 2009. ISBN 9781841622972. p. 257. (на английски)
  2. ↑ Шашко, Филип и др. Американски пътеписи за България през XIX век. „Планета – 3“, 2001. ISBN 9549926583. с. 35.
  3. ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
  4. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 563.
  5. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 578.
  6. ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 215.
  7. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 126 – 127.
  8. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 34.
  9. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


Шаблон:Населено място в Република Македония

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Куманово&oldid=7412370“.