Огоста: Разлика между версии
LordBumbury (беседа | приноси) м област с малка буква |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
}} |
}} |
||
[[Картинка:OgostaMap.jpg|мини|дясно|275п|Карта на водосборният басейн на река Огоста]] |
[[Картинка:OgostaMap.jpg|мини|дясно|275п|Карта на водосборният басейн на река Огоста]] |
||
'''Огоста''' (в [[Античност|античността]] на [[Латински език|латински]] Augusta, Аугуста) е [[река]] в [[Северозападна България]], [[област Монтана]] и [[Област Враца]], десен приток на река [[Дунав]]. Дължината ѝ е 141,1 |
'''Огоста''' (в [[Античност|античността]] на [[Латински език|латински]] Augusta, Аугуста) е [[река]] в [[Северозападна България]], [[област Монтана]] и [[Област Враца]], десен приток на река [[Дунав]]. Дължината ѝ е 141,1 km, която ѝ отрежда 17-то място сред реките на България. |
||
== Етимология на името == |
== Етимология на името == |
||
Името на реката датира от [[Римска империя|римско]] време. Първоначалното име е било ''Augusta'' (от лат. божествена, царствена), което на [[простонароден латински език]] е звучало като Огоста (Огуст, на [[Румънски език|румънски]]: Ogustul). Това име е заето от заселилите се [[славяни]] и запазено във времето без съществена промяна. В [[Тимарски описи|Тимарските описи]] от 80-те години на ХV век (1480-1490)<ref>Ковачев, Румен. Опис на Никололския саджак от 80-те години на ХV век, Издателство на Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий", София, 1997, с. 121, ISBN 954-523-032-0</ref> е записано: |
Името на реката датира от [[Римска империя|римско]] време. Първоначалното име е било ''Augusta'' (от лат. божествена, царствена), което на [[простонароден латински език]] е звучало като Огоста (Огуст, на [[Румънски език|румънски]]: Ogustul). Това име е заето от заселилите се [[славяни]] и запазено във времето без съществена промяна. В [[Тимарски описи|Тимарските описи]] от 80-те години на ХV век (1480-1490)<ref>Ковачев, Румен. Опис на Никололския саджак от 80-те години на ХV век, Издателство на Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий", София, 1997, с. 121, ISBN 954-523-032-0</ref> е записано: |
||
{{цитат|Тимар на Хюсеин, гулям-и мир, сер-и аскер на Ивраджа. Владее го и участва във военните походи съгласно султански берат. Село Лефчева, (сега село [[Лехчево]]), спадащо към Ивраджа (сега Враца). В този случай неговата рая се изсели и обитава място наречено '''Огост''': домакинства |
{{цитат|Тимар на Хюсеин, гулям-и мир, сер-и аскер на Ивраджа. Владее го и участва във военните походи съгласно султански берат. Село Лефчева, (сега село [[Лехчево]]), спадащо към Ивраджа (сега Враца). В този случай неговата рая се изсели и обитава място наречено '''Огост''': домакинства – 63, неженени – 5, мюсюлмани – 1, приход – 9266 (акчета).|Ковачев, Румен. Опис на Никололския саджак от 80-те години на ХV век, Издателство на Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий", София, 1997, с. 121, ISBN 954-523-032-0}} |
||
== Географска характеристика == |
== Географска характеристика == |
||
=== Извор, течение, устие === |
=== Извор, течение, устие === |
||
За начало на река Огоста е приета Чипровска река с извори под връх Вража глава (1 935 |
За начало на река Огоста е приета Чипровска река с извори под връх Вража глава (1 935 m) в [[Чипровска планина]], на около 1 760 m н.в. До село [[Белимел]] тече в североизточна посока в тясна долина, залесена предимно с широколистни гори. |
||
След устието на левия ѝ приток [[Превалска река]] (Превалска Огоста) завива на югоизток и образува широка коритообразна долина, заета предимно от обработваеми земи. В този ѝ участък отдясно в нея се влива река [[Дългоделска Огоста]]. След нейното устие Огоста навлиза във втория по големина язовир в България - "[[Огоста (язовир)|Огоста]]". Тук отдясно (в язовира) се вливат притоците ѝ Барата, [[Златица (река)|Златица]] и [[Бързия (река)|Бързия]]. След изтичането си от язовира Огоста завива на североизток, преминава през град [[Монтана]], приема отдясно водите на река [[Шугавица]], а при град [[Бойчиновци]] — водите на десния си приток река [[Ботуня (река)|Ботуня]]. След това реката навлиза в [[Дунавската равнина]], като запазва североизточното си направление и тече в широка асиметрична долина — с по-стръмни десни брегове. В този участък в нея се влива само един по-голям приток — река [[Рибине]] (десен). |
След устието на левия ѝ приток [[Превалска река]] (Превалска Огоста) завива на югоизток и образува широка коритообразна долина, заета предимно от обработваеми земи. В този ѝ участък отдясно в нея се влива река [[Дългоделска Огоста]]. След нейното устие Огоста навлиза във втория по големина язовир в България - "[[Огоста (язовир)|Огоста]]". Тук отдясно (в язовира) се вливат притоците ѝ Барата, [[Златица (река)|Златица]] и [[Бързия (река)|Бързия]]. След изтичането си от язовира Огоста завива на североизток, преминава през град [[Монтана]], приема отдясно водите на река [[Шугавица]], а при град [[Бойчиновци]] — водите на десния си приток река [[Ботуня (река)|Ботуня]]. След това реката навлиза в [[Дунавската равнина]], като запазва североизточното си направление и тече в широка асиметрична долина — с по-стръмни десни брегове. В този участък в нея се влива само един по-голям приток — река [[Рибине]] (десен). |
||
След село [[Хърлец]], през Козлодуйската низина Огоста тече в общо коригирано с водозащитни диги корито заедно с най-големия си приток река [[Скът]]. Влива се отдясно в река [[Дунав]] на 685-ти |
След село [[Хърлец]], през Козлодуйската низина Огоста тече в общо коригирано с водозащитни диги корито заедно с най-големия си приток река [[Скът]]. Влива се отдясно в река [[Дунав]] на 685-ти km на 27 m н.в. |
||
=== Водосборен басейн, притоци === |
=== Водосборен басейн, притоци === |
||
Площта на водосборният басейн на Огоста е 3 157,1 |
Площта на водосборният басейн на Огоста е 3 157,1 km<sup>2</sup><ref>{{cite book |title= Природна география на България |last= Пенин|first=Румен |authorlink= |coauthors= |year=2007 |publisher=Булвест 2000 |location=София |isbn=ISBN 978-954-18-0546-6 |pages=263 |url= |accessdate=}}</ref>, а границите му са следните: |
||
* на северозапад и север — с водосборните басейни на реките [[Лом (река)|Лом]] и [[Цибрица]]; |
* на северозапад и север — с водосборните басейни на реките [[Лом (река)|Лом]] и [[Цибрица]]; |
||
* на изток, югоизток и юг — с водосборния басейн на река [[Искър]]; |
* на изток, югоизток и юг — с водосборния басейн на река [[Искър]]; |
||
| Ред 105: | Ред 105: | ||
Десният бряг в долното течение на реката е изграден от варовикови скали. Най-голям добив на варовик с много добро качество за строителни нужди и производство на плочи за облицовка се осъществява в кариерата край с. [[Манастирище]]. Добиваните огромни каменни блокове с плътна структура и включвания на черупки от миди се обработват в гр. [[Мездра]] за производството на облицовъчни плочи от т.нар. „бял врачански камък“. Наличието на характерни включвания от морски обитатели показва, че региона е бил морско дъно в далечното минало. Добив на камък по течението на реката за строителни нужди се извършва край с. [[Ерден]], с. [[Владимирово (Област Монтана)|Владимирово]], с. [[Михайлово (Област Враца)|Михайлово]] и другаде. По течението на реката има места за добив на пясък и чакъл, инертни строителни материали задоволяващи предимно нуждите на региона. |
Десният бряг в долното течение на реката е изграден от варовикови скали. Най-голям добив на варовик с много добро качество за строителни нужди и производство на плочи за облицовка се осъществява в кариерата край с. [[Манастирище]]. Добиваните огромни каменни блокове с плътна структура и включвания на черупки от миди се обработват в гр. [[Мездра]] за производството на облицовъчни плочи от т.нар. „бял врачански камък“. Наличието на характерни включвания от морски обитатели показва, че региона е бил морско дъно в далечното минало. Добив на камък по течението на реката за строителни нужди се извършва край с. [[Ерден]], с. [[Владимирово (Област Монтана)|Владимирово]], с. [[Михайлово (Област Враца)|Михайлово]] и другаде. По течението на реката има места за добив на пясък и чакъл, инертни строителни материали задоволяващи предимно нуждите на региона. |
||
В горното течение на реката, покрай левият ѝ бряг от [[Монтана]] до [[Белимел]], на протежение от 23,9 |
В горното течение на реката, покрай левият ѝ бряг от [[Монтана]] до [[Белимел]], на протежение от 23,9 km, преминава третокласен път № 102 от Държавната пътна мрежа [[Монтана]] — [[Белоградчик]] — [[Димово]]. От град [[Бойчиновци]] до село [[Гложене (Област Враца)|Гложене]], покрай левият бряг на Огоста на протежение от 50,9 km преминава третокласен път № 101 от Държавната пътна мрежа [[Враца]] — [[Криводол]] — [[Бойчиновци]] — [[Гложене (Област Враца)|Гложене]]. |
||
В горният басейн на Огоста има построени 4-ри ВЕЦ-а: "Лопушна", "Чипровци", "Кошарник" и "Огоста". В средното и долно течение на реката водите масово се използват за напояване. |
В горният басейн на Огоста има построени 4-ри ВЕЦ-а: "Лопушна", "Чипровци", "Кошарник" и "Огоста". В средното и долно течение на реката водите масово се използват за напояване. |
||
Версия от 14:32, 18 август 2016
Тази статия е за реката. За язовира вижте Огоста (язовир).
| Огоста | |
 | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | България Област Монтана Община Чипровци Община Георги Дамяново Община Монтана Община Бойчиновци Област Враца Община Хайредин Община Козлодуй Община Мизия |
| Дължина | 141,1 km |
| Водосб. басейн | 3 157,1 km² |
| Отток | 25,4 m³/s |
| Начало | |
| Място | северното подножие на връх Вража глава, Чипровска планина |
| Координати | |
| Надм. височина | 1 760 m |
| Устие | |
| Място | десен приток на река Дунав (на 685-ти км) → Черно море |
| Координати | |
| Надм. височина | 27 m |
| Огоста в Общомедия | |
Огоста (в античността на латински Augusta, Аугуста) е река в Северозападна България, област Монтана и Област Враца, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 141,1 km, която ѝ отрежда 17-то място сред реките на България.
Етимология на името
Името на реката датира от римско време. Първоначалното име е било Augusta (от лат. божествена, царствена), което на простонароден латински език е звучало като Огоста (Огуст, на румънски: Ogustul). Това име е заето от заселилите се славяни и запазено във времето без съществена промяна. В Тимарските описи от 80-те години на ХV век (1480-1490)[1] е записано:
| „ | Тимар на Хюсеин, гулям-и мир, сер-и аскер на Ивраджа. Владее го и участва във военните походи съгласно султански берат. Село Лефчева, (сега село Лехчево), спадащо към Ивраджа (сега Враца). В този случай неговата рая се изсели и обитава място наречено Огост: домакинства – 63, неженени – 5, мюсюлмани – 1, приход – 9266 (акчета). | “ |
Ковачев, Румен. Опис на Никололския саджак от 80-те години на ХV век, Издателство на Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий", София, 1997, с. 121, ISBN 954-523-032-0 | ||
Географска характеристика
Извор, течение, устие
За начало на река Огоста е приета Чипровска река с извори под връх Вража глава (1 935 m) в Чипровска планина, на около 1 760 m н.в. До село Белимел тече в североизточна посока в тясна долина, залесена предимно с широколистни гори.
След устието на левия ѝ приток Превалска река (Превалска Огоста) завива на югоизток и образува широка коритообразна долина, заета предимно от обработваеми земи. В този ѝ участък отдясно в нея се влива река Дългоделска Огоста. След нейното устие Огоста навлиза във втория по големина язовир в България - "Огоста". Тук отдясно (в язовира) се вливат притоците ѝ Барата, Златица и Бързия. След изтичането си от язовира Огоста завива на североизток, преминава през град Монтана, приема отдясно водите на река Шугавица, а при град Бойчиновци — водите на десния си приток река Ботуня. След това реката навлиза в Дунавската равнина, като запазва североизточното си направление и тече в широка асиметрична долина — с по-стръмни десни брегове. В този участък в нея се влива само един по-голям приток — река Рибине (десен).
След село Хърлец, през Козлодуйската низина Огоста тече в общо коригирано с водозащитни диги корито заедно с най-големия си приток река Скът. Влива се отдясно в река Дунав на 685-ти km на 27 m н.в.
Водосборен басейн, притоци
Площта на водосборният басейн на Огоста е 3 157,1 km2[2], а границите му са следните:
- на северозапад и север — с водосборните басейни на реките Лом и Цибрица;
- на изток, югоизток и юг — с водосборния басейн на река Искър;
- на югозапад — с водосборния басейн на река Нишава.
Списък на притоците на река Огоста. След името на реката е отбелязана нейната дължина и площ на водосборният ѝ басейн, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:
- ← Малки Буковец
- ← Събрин дол
- → Биноврашки дол
- ← Парасински дол
- → Бабички дол
- → Превалска река (Превалска Огоста) 19 / 94
- → Равнянска бара
- ← Дългоделска Огоста (Дългиделска Огоста) 29 / 249
- → Финдо
- ← Барата
- ← Златица 25,6 / 117 (влива се в язовир "Огоста")
- ← Туря бара (влива се в язовир "Огоста")
- ← Бързия 35 / 241 (влива се в язовир "Огоста")
- ← Шугавица 46 / 213
- → Бучка
- ← Ботуня 69 / 732
- ← Въртешница (Лева река) 38 / 292
- → Бързина 37 / 244
Хидроложки показатели
Средногодишният отток на реката при град Чипровци е 0,81 m3/s, а при станция Мизия — 25,40 m3/s. Максимумът е през пролетта (април-май), което се дължи на топенето на снежната покривка и пролетните дъждове, а минимумът през август. Данните за вътрешногодишното разпределение на речния отток са за периода 1950/1951 - 1982/1983 г.[3]
| речен отток | I | II | III | IV | V | VI | VII | VIII | IX | X | XI | XII | средногодишен |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| количество (m3/s) | 22,80 | 31,60 | 45,60 | 48,30 | 49,60 | 33,60 | 14,30 | 7,01 | 10,10 | 5,91 | 15,50 | 20,20 | 25,40 |
| количество (% от годишния обем) | 7,50 | 10,40 | 15,00 | 15,90 | 16,30 | 11,00 | 4,70 | 2,30 | 3,30 | 5,10 | 6,60 | 7,50 | 100,0 |
Селища
По течението на реката са разположени 20 населени места, в т.ч. 4 града и 16 села:
- Община Чипровци — град Чипровци, с. Железна, с. Белимел
- Община Георги Дамяново — с. Гаврил Геново
- Община Монтана — град Монтана
- Община Бойчиновци — с. Ерден, град Бойчиновци, с. Портитовци, с. Владимирово, с. Лехчево, с. Бели брод
- Община Хайредин — с. Михайлово, с. Манастирище, с. Хайредин
- Община Козлодуй — с. Крива бара, с. Бутан, с. Гложене, с. Хърлец
- Община Мизия — с. Софрониево, град Мизия.
Стопанско значение, забележителности
Десният бряг в долното течение на реката е изграден от варовикови скали. Най-голям добив на варовик с много добро качество за строителни нужди и производство на плочи за облицовка се осъществява в кариерата край с. Манастирище. Добиваните огромни каменни блокове с плътна структура и включвания на черупки от миди се обработват в гр. Мездра за производството на облицовъчни плочи от т.нар. „бял врачански камък“. Наличието на характерни включвания от морски обитатели показва, че региона е бил морско дъно в далечното минало. Добив на камък по течението на реката за строителни нужди се извършва край с. Ерден, с. Владимирово, с. Михайлово и другаде. По течението на реката има места за добив на пясък и чакъл, инертни строителни материали задоволяващи предимно нуждите на региона.
В горното течение на реката, покрай левият ѝ бряг от Монтана до Белимел, на протежение от 23,9 km, преминава третокласен път № 102 от Държавната пътна мрежа Монтана — Белоградчик — Димово. От град Бойчиновци до село Гложене, покрай левият бряг на Огоста на протежение от 50,9 km преминава третокласен път № 101 от Държавната пътна мрежа Враца — Криводол — Бойчиновци — Гложене.
В горният басейн на Огоста има построени 4-ри ВЕЦ-а: "Лопушна", "Чипровци", "Кошарник" и "Огоста". В средното и долно течение на реката водите масово се използват за напояване.
Бреговете и водите на язовир "Огоста" предлагат идеални условия за туризъм, отдих, риболов и водни спортове.
Между селата Железна и Белимел, на високия ляв бряг на реката е разположен Чипровският манастир.
Други
На името на реката е наименуван морският нос Огоста на остров Ливингстън в Южните Шетлъндски острови край бреговете на Антарктика.[4]
Вижте още
- Списък на реките в България
- Списък на реките в България по водосборни басейни
- Списък на реките в България по дължина
Топографска карта
Източници
- ↑ Ковачев, Румен. Опис на Никололския саджак от 80-те години на ХV век, Издателство на Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий", София, 1997, с. 121, ISBN 954-523-032-0
- ↑ Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN ISBN 978-954-18-0546-6. с. 263.
- ↑ География на България. Физическа и социално-икономическа география. Географски институт — БАН, ФорКом, С., 2002, с. 200. ISBN 954-464-123-8
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Ogosta Point.
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 343-344. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
- Реки в България. http://reki.start.bg/
- Николов , Богдан. От Искър до Огоста, Издателство Алиса, 1996 [1]