Огнище: Разлика между версии
основна преработка и допълване |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Друго значение|архитектурна конструкция|епидемиологичният термин|Епидемиологично огнище}} |
{{Друго значение|архитектурна конструкция|епидемиологичният термин|Епидемиологично огнище}} |
||
[[Файл:RFK-005-Feuerstelle-im-17-Jh.JPG|мини|Огнище]] |
[[Файл:RFK-005-Feuerstelle-im-17-Jh.JPG|мини|Огнище в [[Средновековие|средновековна]] [[къща]] от [[17 век]]]] |
||
'''Огнището''' е място, предназначено за разпалване и поддържане на открит [[огън]]. |
|||
'''Огнището''' в исторически или съвременен вид представлява примитивна [[камина]] или [[печка]], изработена от [[камък]] или [[тухла|тухли]] и използвана за [[готвене]] и [[отопление]]. В миналото огнището е централната и най-важна част на [[къща]]та, много често поставяно в средата на стаята. Днес огнище се нарича видимият [[пламък]] на камината. |
|||
[[Човек|Хората]] изграждат и използват огнища от най-дълбока древност. В [[пещера|пещерните]] [[Седиментни скали|седименти]] от епохата на [[палеолит]]а се откриват оръдия от [[кремък]], [[кост]] и [[рог]], огнища, [[керамика]], и кости на убити животни.<ref>{{Цитат периодика| last = Иванова | first = Стефанка | authorlink = | coauthors = | year = | month = | title = Ролята на пещерите в живота на праисторическия човек | journal = Национален Археологически институт с музей при БАН | volume = | issue = | pages = 6 | doi = | id = | url =http://hinko.org/hinko/Dowloads/10/X-52.pdf | format = | accessdate =20.08.2016 }}</ref> |
|||
Огнището е познато още от праисторически времена, често състоящо се от огън, заобиколен от камъни. Материалът, използван за горене в повечето случаи е дърва за огрев, но може да се ползват и [[въглища]]. На [[български език|български]] изразът „домашно огнище“ означава роден дом, уют. |
|||
Първите огнища са били изградени от няколко [[скала|камъка]], подредени в [[окръжност|кръг]]. Древните хора обикновено ги изграждали при входа на [[пещера|пещерите]], които обитавали. Така освен, че предоставяло [[топлина]] и [[светлина]], огнището защитавало пещерата от [[хищници|диви зверове]] и [[насекоми]]. |
|||
През [[Средновековие]]то, огнищата са примитивна [[камина]] или [[печка]], изработена от [[камък]] или [[тухла|тухли]] и използвана за [[готвене]] и [[отопление]]. Тогава огнищата се разполагали в централната и най-важна част на [[къща]]та. Около домашното огнище се събирало цялото [[семейство]]. Така огнището в [[преносен смисъл]] се превръща в [[символ]] и [[архетип]] на [[дом]]а.<ref>Желева-Мартинс, Д., “Огнището – архетип на дома” – В: “Български фолклор”, БАН, Институт по Фолклор, 1995, брой 1-2,с.89-101</ref> |
|||
Съвременният [[човек]] изгражда и използва огнища основно за [[развлечение]], най-често по време на [[пикник]]. По същество, [[барбекю]]то е модернизирано огнище. |
|||
Огнищата се използват и с [[церемония|церемониална]] цел, както [[Олимпийски огън|Олимпийският огън]] и [[Вечен огън|вечният огън]], в памет на загиналите за [[родина]]та [[войник|войници]]. |
|||
== Източници == |
|||
<references/> |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Версия от 19:42, 20 август 2016
Тази статия е за архитектурна конструкция. За епидемиологичният термин вижте Епидемиологично огнище.
Огнището е място, предназначено за разпалване и поддържане на открит огън.
Хората изграждат и използват огнища от най-дълбока древност. В пещерните седименти от епохата на палеолита се откриват оръдия от кремък, кост и рог, огнища, керамика, и кости на убити животни.[1]
Първите огнища са били изградени от няколко камъка, подредени в кръг. Древните хора обикновено ги изграждали при входа на пещерите, които обитавали. Така освен, че предоставяло топлина и светлина, огнището защитавало пещерата от диви зверове и насекоми.
През Средновековието, огнищата са примитивна камина или печка, изработена от камък или тухли и използвана за готвене и отопление. Тогава огнищата се разполагали в централната и най-важна част на къщата. Около домашното огнище се събирало цялото семейство. Така огнището в преносен смисъл се превръща в символ и архетип на дома.[2]
Съвременният човек изгражда и използва огнища основно за развлечение, най-често по време на пикник. По същество, барбекюто е модернизирано огнище.
Огнищата се използват и с церемониална цел, както Олимпийският огън и вечният огън, в памет на загиналите за родината войници.
Източници
- ↑ Иванова, Стефанка. Ролята на пещерите в живота на праисторическия човек // Национален Археологически институт с музей при БАН. с. 6. Посетен на 20.08.2016.
- ↑ Желева-Мартинс, Д., “Огнището – архетип на дома” – В: “Български фолклор”, БАН, Институт по Фолклор, 1995, брой 1-2,с.89-101