Алабак: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{към пояснение|Алабак|Алабак (пояснение)}}
{{Планина
{{Планина
| име = Алабак
| име = Алабак
Ред 20: Ред 21:
'''Алабак''' (от 1942 до 1945 г. ''Божевец''<ref>{{наименования|16 – 17}}</ref>) е планински рид в [[Западните Родопи]], между долините на реките [[Яденица]] и [[Чепинска река|Чепинска]], на територията на [[Област Пазарджик]].
'''Алабак''' (от 1942 до 1945 г. ''Божевец''<ref>{{наименования|16 – 17}}</ref>) е планински рид в [[Западните Родопи]], между долините на реките [[Яденица]] и [[Чепинска река|Чепинска]], на територията на [[Област Пазарджик]].


Ридът се простира от югозапад на североизток на около 25 km, а ширината и&#768; е от 5 до 10 km. На северозапад дълбоката долина на река [[Яденица]] го отделя от [[Рила]], на изток и югоизток долината на [[Чепинска река]] – от рида [[Къркария]] и [[Чепинската котловина]], а на юг долината на река [[Абланица (река)|Абланица]] (ляв приток на [[Чепинска река]]) – от [[Велийшко-Виденишки дял|Велийшко-Виденишкият дял]] на Западните Родопи. На север се спуска стръмно към [[Горнотракийската низина]]. В югозападната си част чрез седловината [[Юндола (седловина)|Юндола]] (1409 м) орографски се свързва с [[Рила]].
Ридът се простира от югозапад на североизток на около 25 km, а ширината и&#768; е от 5 до 10 km. На северозапад дълбоката долина на река [[Яденица]] го отделя от [[Рила]], на изток и югоизток долината на [[Чепинска река]] – от рида [[Къркария]] и [[Чепинската котловина]], а на юг долината на река [[Абланица (река)|Абланица]] (ляв приток на [[Чепинска река]]) – от [[Велийшко-Виденишки дял|Велийшко-Виденишкият дял]] на Западните Родопи. На север се спуска стръмно към [[Горнотракийската низина]]. В югозападната си част чрез седловината [[Юндола (седловина)|Юндола]] (1409 m) орографски се свързва с [[Рила]].


Билото на рида се издига на 1500 – 1800 м н.в., като северозападните, северните и югоизточните му склонове са много стръмни. Най-високата му точка е връх '''Черновец''' (Арапчал, 1833,7 м) разположен в югозападната му част на около 4 km източно от седловината [[Юндола (седловина)|Юндола]]. В североизточната част на рида се извисява импозантният връх [[Милеви скали]] (1592,5 м) с изключително стръмни, скалисти, на места отвесни южни и източни склонове към долината на [[Чепинска река]]. Изграден е от кристалинни скали, предимно [[гнайс]]и. Климатът е умереноконтинентален с планинско влияние. Средните годишни температури са между 5 и 9°C. Реките, които водят началото си от рида са късии с голям наклон. Почвите са кафяви и канелени горски. Покрит е с гъсти [[иглолистни]], а северните склонове и с широколистни гори и богат животински свят – [[дива котка]], [[пъстър пор]], [[видра]], [[Източноевропейски таралеж|таралеж]], [[невестулка]], два вида гребенест тритон, бръмбар гъсеничар, [[бръмбар-носорог]], червена горска мравка. Растителност – момкова сълза и [[момина сълза]], [[жълта тинтява]] и [[синя тинтява]], родопска съсънка, родопско великденче, [[родопски крем]] и родопска кандилка, гръцка ведрица, изтравниче. Развито горско стопанство и курортно-туристическото дело. Хижи: „Кладова“, „Равно боре“ и „Милеви скали“. По северното, североизточното и югоизточното подножие на рида бликат топли минерални извори: [[Белово]], [[Велинград]] и [[Варвара (Област Пазарджик)|Варвара]].
Билото на рида се издига на 1500 – 1800 м н.в., като северозападните, северните и югоизточните му склонове са много стръмни. Най-високата му точка е връх '''Черновец''' (Арапчал, 1833,7 м) разположен в югозападната му част на около 4 km източно от седловината [[Юндола (седловина)|Юндола]]. В североизточната част на рида се извисява импозантният връх [[Милеви скали]] (1593,5 м) с изключително стръмни, скалисти, на места отвесни южни и източни склонове към долината на [[Чепинска река]]. Изграден е от кристалинни скали, предимно [[гнайс]]и. Климатът е умереноконтинентален с планинско влияние. Средните годишни температури са между 5 и 9<sup>о</sup>C. Реките, които водят началото си от рида са къси и с голям наклон. Почвите са кафяви и канелени горски. Покрит е с гъсти [[иглолистни]], а северните склонове и с широколистни гори и богат животински свят – [[дива котка]], [[пъстър пор]], [[видра]], [[Източноевропейски таралеж|таралеж]], [[невестулка]], два вида гребенест тритон, бръмбар гъсеничар, [[бръмбар-носорог]], червена горска мравка. Растителност – момкова сълза и [[момина сълза]], [[жълта тинтява]] и [[синя тинтява]], родопска съсънка, родопско великденче, [[родопски крем]] и родопска кандилка, гръцка ведрица, изтравниче. Развито горско стопанство и курортно-туристическото дело. Хижи: „Кладова“, „[[Равно боре]]“ и „Милеви скали“. По северното, североизточното и югоизточното подножие на рида извират топли минерални извори: [[Белово]], [[Велинград]] и [[Варвара (Област Пазарджик)|Варвара]].


По склоновете и подножието на рида са разположени 2 града [[Белово]] и [[Велинград]] 13 села: [[Абланица (Област Пазарджик)|Абланица]], [[Алендарова]], [[Варвара (Област Пазарджик)|Варвара]], [[Всемирци]], [[Голямо Белово]], [[Долна Дъбева]], [[Драгиново]], [[Кандови]], [[Пашови]], [[Света Петка (Област Пазарджик)|Света Петка]], [[Семчиново]], [[Симеоновец]], [[Юндола]]
По склоновете и подножието на рида са разположени 2 града [[Белово]] и [[Велинград]] 13 села: [[Абланица (Област Пазарджик)|Абланица]], [[Алендарова]], [[Варвара (Област Пазарджик)|Варвара]], [[Всемирци]], [[Голямо Белово]], [[Долна Дъбева]], [[Драгиново]], [[Кандови]], [[Пашови]], [[Света Петка (Област Пазарджик)|Света Петка]], [[Семчиново]], [[Симеоновец]], [[Юндола]]


През рида и по чат от неговите подножия преминават участъци от 2 пътя от Държавната пътна мрежа:
През рида и по част от неговите подножия преминават участъци от 2 пътя от Държавната пътна мрежа:
* По част от долината на Чепинска река и през рида от [[Велинград]] до [[Юндола]], на протежение от 28,7 km преминава участък от [[Републикански път II-84|второкласен път № 84]] [[Звъничево]] – [[Велинград]] – [[Разлог]];
* По част от долината на Чепинска река и през рида от [[Велинград]] до [[Юндола]], на протежение от 28,7 km преминава участък от [[Републикански път II-84|второкласен път № 84]] [[Звъничево]] – [[Велинград]] – [[Разлог]];
* По долината на река [[Яденица]], от [[Белово]] до [[Юндола]], на протежение от 26 km преминава целият участък на [[Републикански път III-842|третокласен път № 842]].
* По долината на река [[Яденица]], от [[Белово]] до [[Юндола]], на протежение от 26 km преминава целият участък на [[Републикански път III-842|третокласен път № 842]].


По долината на [[Чепинска река]] и по притока и&#768; [[Абланица (река)|Абланица]], между гарите Варвара и Долене и Велинград и Аврамови колиби, преминава участък от трасето на [[теснолинейка Септември - Добринище|теснолинейната железопътна линия]] [[Септември (град)|Септември]] – [[Велинград]] – [[Добринище]].
По долината на [[Чепинска река]] и по притока и&#768; [[Абланица (река)|Абланица]], между гарите [[Варвара (железопътна гара)|Варвара]] и [[Долене (железопътна гара)|Долене]] и [[Велинград (железопътна гара)|Велинград]] и [[Аврамово (железопътна гара)|Аврамово]], преминава участък от трасето на [[теснолинейка Септември - Добринище|теснолинейната железопътна линия Септември – Добринище]].


== Вижте още ==
== Вижте още ==
Ред 40: Ред 41:


== Източници ==
== Източници ==
<references />
* Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 36 – 37.
* Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 36 – 37.
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 14. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 14. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581

Версия от 18:34, 21 август 2016

Вижте пояснителната страница за други значения на Алабак.

Алабак
42.063° с. ш. 23.905° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
МестоположениеБългария (Област Пазарджик)
Част отРодопи
(Западни Родопи)
Най-висок връхЧерновец
Надм. височина1833,7 m

Алабак (от 1942 до 1945 г. Божевец[1]) е планински рид в Западните Родопи, между долините на реките Яденица и Чепинска, на територията на Област Пазарджик.

Ридът се простира от югозапад на североизток на около 25 km, а ширината ѝ е от 5 до 10 km. На северозапад дълбоката долина на река Яденица го отделя от Рила, на изток и югоизток долината на Чепинска река – от рида Къркария и Чепинската котловина, а на юг долината на река Абланица (ляв приток на Чепинска река) – от Велийшко-Виденишкият дял на Западните Родопи. На север се спуска стръмно към Горнотракийската низина. В югозападната си част чрез седловината Юндола (1409 m) орографски се свързва с Рила.

Билото на рида се издига на 1500 – 1800 м н.в., като северозападните, северните и югоизточните му склонове са много стръмни. Най-високата му точка е връх Черновец (Арапчал, 1833,7 м) разположен в югозападната му част на около 4 km източно от седловината Юндола. В североизточната част на рида се извисява импозантният връх Милеви скали (1593,5 м) с изключително стръмни, скалисти, на места отвесни южни и източни склонове към долината на Чепинска река. Изграден е от кристалинни скали, предимно гнайси. Климатът е умереноконтинентален с планинско влияние. Средните годишни температури са между 5 и 9оC. Реките, които водят началото си от рида са къси и с голям наклон. Почвите са кафяви и канелени горски. Покрит е с гъсти иглолистни, а северните склонове и с широколистни гори и богат животински свят – дива котка, пъстър пор, видра, таралеж, невестулка, два вида гребенест тритон, бръмбар гъсеничар, бръмбар-носорог, червена горска мравка. Растителност – момкова сълза и момина сълза, жълта тинтява и синя тинтява, родопска съсънка, родопско великденче, родопски крем и родопска кандилка, гръцка ведрица, изтравниче. Развито горско стопанство и курортно-туристическото дело. Хижи: „Кладова“, „Равно боре“ и „Милеви скали“. По северното, североизточното и югоизточното подножие на рида извират топли минерални извори: Белово, Велинград и Варвара.

По склоновете и подножието на рида са разположени 2 града Белово и Велинград 13 села: Абланица, Алендарова, Варвара, Всемирци, Голямо Белово, Долна Дъбева, Драгиново, Кандови, Пашови, Света Петка, Семчиново, Симеоновец, Юндола

През рида и по част от неговите подножия преминават участъци от 2 пътя от Държавната пътна мрежа:

По долината на Чепинска река и по притока ѝ Абланица, между гарите Варвара и Долене и Велинград и Аврамово, преминава участък от трасето на теснолинейната железопътна линия Септември – Добринище.

Вижте още

Топографска карта

Източници

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 16 – 17.