Среща край Малта: Разлика между версии
махам твърдения без източник; факт |
махам твърдения без източник; факт |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Bush and Gorbachev at the Malta summit in 1989.gif|thumb|right|Съветската и американската делегация на кораба "Максим Горки". На 1 декември 1989 г. Михаил Горбачов като първи и последен съветски лидер в историята посещава Ватикана ([[Quo vadis?]]). Погледите на двамата лидери не се срещат - Буш е втренчен в Горбачов, а съветския лидер гледа разсеяно нагоре и в ляво.]] |
[[Файл:Bush and Gorbachev at the Malta summit in 1989.gif|thumb|right|Съветската и американската делегация на кораба "Максим Горки". На 1 декември 1989 г. Михаил Горбачов като първи и последен съветски лидер в историята посещава Ватикана ([[Quo vadis?]]). Погледите на двамата лидери не се срещат - Буш е втренчен в Горбачов, а съветския лидер гледа разсеяно нагоре и в ляво.]] |
||
⚫ | '''Срещата край Малта''' (на [[английски]]: '''Malta Summit''') е такава на най-високо ниво между ръководителите на двете геополитически сили водили [[студената война]] - провела се на 2 и 3 декември 1989 г. Неофициално с нея се слага края на студената война между [[съюзници]]те, последвала края на [[Втората световна война]]. |
||
⚫ | '''Срещата край Малта''' (на [[английски]]: '''Malta Summit''') е {{факт|такава на най-високо ниво между ръководителите на двете геополитически сили водили [[студената война]] - провела се на 2 и 3 декември 1989 г. Неофициално с нея се слага края на студената война между [[съюзници]]те, последвала края на [[Втората световна война]].|2016|8|22}} |
||
⚫ | Провежда се [[символизъм|символично]] край бреговете на остров [[Малта]] и по-точно на борда на кораба [[Максим Горки (кораб)|Максим Горки]], акостирал в залива на пристанището [[Марсашлок]] в югоизточната част на средиземноморския остров. Това е първото пристанище на острова ползвано още от [[античност]]та - първо от [[пуни]]те, после от [[римляни]]те, а през [[средновековие]]то - от [[османци]]те. |
||
⚫ | {{факт|Провежда се [[символизъм|символично]] край бреговете на остров [[Малта]] и по-точно на борда на кораба [[Максим Горки (кораб)|Максим Горки]], акостирал в залива на пристанището [[Марсашлок]] в югоизточната част на средиземноморския остров. Това е първото пристанище на острова ползвано още от [[античност]]та - първо от [[пуни]]те, после от [[римляни]]те, а през [[средновековие]]то - от [[османци]]те.|2016|8|22}} |
||
== От Малта до Ялта и обратно == |
== От Малта до Ялта и обратно == |
||
На практика на срещата край Малта се отменят договорките от конференцията в Ялта за бъдещето на Европа. |
{{факт|На практика на срещата край Малта се отменят договорките от конференцията в Ялта за бъдещето на Европа. От съветска страна домакин на срещата на борда на круизния кораб "Максим Горки" е [[Михаил Горбачов]], а от американска гост на борда на съветския съд е новоизбрания президент на САЩ - [[Джордж Х. У. Буш]]. Срещата между двамата лидери е втора след тази в Ню Йорк през декември 1988 г., но първа между тях като едновременни ръководители на двете свръхсили (Джордж Буш е току що избран за президент).|2016|8|22}} |
||
От съветска страна домакин на срещата на борда на круизния кораб "Максим Горки" е [[Михаил Горбачов]], а от американска гост на борда на съветския съд е новоизбрания президент на САЩ - [[Джордж Х. У. Буш]]. |
|||
Срещата между двамата лидери е втора след тази в Ню Йорк през декември 1988 г., но първа между тях като едновременни ръководители на двете свръхсили (Джордж Буш е току що избран за президент). |
|||
{{факт|Предисторията на тази среща е повече от показателна за бъдещето - в началото на 1945 г. се провежда втората среща на върха от общо трите между съюзниците - т.нар. [[ялтенска конференция]]. Като първоначално място за провеждането на ялтенската конференция е планувана Малта, но поради лошото здравословно състояние на [[Йосиф Сталин]], съветската страна отказва такова пътуване на съветския ръководител и по тази причина срещата се провежда на съветска територия - в [[Ялта]], [[Крим]]. Предходната среща на върха между съюзниците е в [[Техеран]] - територия под съветски контрол в края на 1943 г., а последващата - в [[Потсдам]] - също територия под съветски контрол след края на войната срещу [[Третия Райх]].|2016|3|27}} |
|||
От 1980 г. Малта е неутрална страна без чужди военни бази и присъствие на острова. Мястото и всичко останало свързано със срещата умишлено е подбрано като преситено с [[историзъм]] и [[символизъм]]. <ref>Michael R. Beschloss and Strobe Talbott, ''At the Highest Levels: The Inside Story of the End of the Cold War'', Little Brown (London) 1993, pp. 128-9 and 160.</ref><ref>James Baker, The Politics of Diplomacy: Revolution, War and Peace, 1989-1992, Putnam (New York) 1995, p.169.</ref> |
|||
След [[падане на Берлинската стена|падането на Берлинската стена]] на 9 ноември 1989 г. събитията в Централна Европа набират неочаквана сила и интезитет, и президентът на Франция по това време [[Франсоа Митеран]] и министър-председателят на [[Обединеното кралство]] [[Маргарет Тачър]] заедно с други европейски лидери и водещи членове на [[Конгрес на САЩ|Конгреса]] убеждават новоизбрания тогава президент Буш в необходимостта от такава среща със съветския лидер Михаил Горбачов с цел "урегулиране на нововъзникналото положение". <ref name=autogenerated1>[http://www.gwu.edu/~nsarchiv/coldwar/interviews/episode-24/rice1.html "An Interview with Dr. Condoleezza Rice (17/12/97)"]</ref> |
|||
== Участниците в срещата == |
== Участниците в срещата == |
Версия от 12:06, 22 август 2016
Срещата край Малта (на английски: Malta Summit) е такава на най-високо ниво между ръководителите на двете геополитически сили водили студената война - провела се на 2 и 3 декември 1989 г. Неофициално с нея се слага края на студената война между съюзниците, последвала края на Втората световна война.[източник? (Поискан преди 2798 дни)]
Провежда се символично край бреговете на остров Малта и по-точно на борда на кораба Максим Горки, акостирал в залива на пристанището Марсашлок в югоизточната част на средиземноморския остров. Това е първото пристанище на острова ползвано още от античността - първо от пуните, после от римляните, а през средновековието - от османците.[източник? (Поискан преди 2798 дни)]
От Малта до Ялта и обратно
На практика на срещата край Малта се отменят договорките от конференцията в Ялта за бъдещето на Европа. От съветска страна домакин на срещата на борда на круизния кораб "Максим Горки" е Михаил Горбачов, а от американска гост на борда на съветския съд е новоизбрания президент на САЩ - Джордж Х. У. Буш. Срещата между двамата лидери е втора след тази в Ню Йорк през декември 1988 г., но първа между тях като едновременни ръководители на двете свръхсили (Джордж Буш е току що избран за президент).[източник? (Поискан преди 2798 дни)]
От 1980 г. Малта е неутрална страна без чужди военни бази и присъствие на острова. Мястото и всичко останало свързано със срещата умишлено е подбрано като преситено с историзъм и символизъм. [1][2]
След падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. събитията в Централна Европа набират неочаквана сила и интезитет, и президентът на Франция по това време Франсоа Митеран и министър-председателят на Обединеното кралство Маргарет Тачър заедно с други европейски лидери и водещи членове на Конгреса убеждават новоизбрания тогава президент Буш в необходимостта от такава среща със съветския лидер Михаил Горбачов с цел "урегулиране на нововъзникналото положение". [3]
Участниците в срещата
Съветска делегация :
- Сергей Ахромеев , маршал на Съветския съюз и военен съветник на Горбачов;
- Александър Безсмертних, заместник-министър на външните работи на СССР;
- Анатолий Добринин, бивш съветски посланик в САЩ (1962-1986);
- Едуард Шеварднадзе, министър на външните работи на СССР;
- Александър Яковлев, водещ идеолог на комунистическата партия и председател на комисията по международна политика на ЦК на КПСС;
- Анатолий Черняев, помощник генералния секретар Горбачов по международните въпроси.
Американскат делегация :
- Джеймс Бейкър, държавен секретар на САЩ;
- Робърт Блекуил, специален помощник на президента на САЩ по въпросите за национална сигурност и старши директор за Европа и СССР в съвета за национална сигурност на САЩ;
- Джак Матлок, посланик на САЩ в СССР;
- Кондолиза Райс, бъдещ директор на отдел за СССР и Европа в съвета за национална сигурност на САЩ;
- Брент Скаукрофт, съветник по националната сигурност на президента на САЩ;
- Раймонд Сайц, заместник помощник държавен секретар на САЩ за Канада и Европа;
- Джон Сунуну, ръководител на администрацията на Белия дом;
- Маргарет Татвайлер, заместник помощник държавен секретар отговарящ за връзките с обществеността и официален представител на Държавния департамент на САЩ;
- Пол Улфовиц, заместник-министър на отбраната по въпросите на външната политика;
- Робърт Зелик, съветник в Държавния департамент на САЩ.
Източници
- ↑ Michael R. Beschloss and Strobe Talbott, At the Highest Levels: The Inside Story of the End of the Cold War, Little Brown (London) 1993, pp. 128-9 and 160.
- ↑ James Baker, The Politics of Diplomacy: Revolution, War and Peace, 1989-1992, Putnam (New York) 1995, p.169.
- ↑ "An Interview with Dr. Condoleezza Rice (17/12/97)"
Външни препратки
- Преди 24 години Горбачов и Буш слагат край на Студената война
- 17 Moments of Spring - Mgnovenia (Moments) HQ
Вижте също
- Германски въпрос
- Peace for our time
- Германия трябва да загине!
- Последна воля и завещание на Адолф Хитлер
- Договор за окончателното решение по отношение на Германия
Литература
- С.А. Коробов «ПУТЧ» НАЧАЛСЯ МНОГО РАНЬШЕ Кто и когда сдал СССР
- McGeorge Bundy, «From Cold War Toward Trusting Peace», in Foreign Affairs: America and the World 1989/1990, Vol. 69, No. 1.
- BBC News: «1989 — Malta Summit Ends Cold War».
- CNN: Cold War Interviews, Episode 23: «The Wall Comes Down», an Interview with George H.W. Bush
- CNN: Cold War Interviews, Episode 24: Transcripts from Malta Summit
- David Hoffman, «Bush and Gorbachev Hail New Cooperation», Washington Post (December 4, 1989)
- Richard Lacayo, «Turning Visions into Reality», in Time (online): December 11, 1989
- Romesh Ratnesar, «Condi Rice Can’t Lose», in Time (online): September 20, 1999