Среща край Малта: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 12:06, 22 август 2016

Срещата край Малта (на английски: Malta Summit) е такава на най-високо ниво между ръководителите на двете геополитически сили водили студената война - провела се на 2 и 3 декември 1989 г. Неофициално с нея се слага края на студената война между съюзниците, последвала края на Втората световна война.^{[източник? (Поискан преди 2798 дни)]}

Провежда се символично край бреговете на остров Малта и по-точно на борда на кораба Максим Горки, акостирал в залива на пристанището Марсашлок в югоизточната част на средиземноморския остров. Това е първото пристанище на острова ползвано още от античността - първо от пуните, после от римляните, а през средновековието - от османците.^{[източник? (Поискан преди 2798 дни)]}

От Малта до Ялта и обратно

На практика на срещата край Малта се отменят договорките от конференцията в Ялта за бъдещето на Европа. От съветска страна домакин на срещата на борда на круизния кораб "Максим Горки" е Михаил Горбачов, а от американска гост на борда на съветския съд е новоизбрания президент на САЩ - Джордж Х. У. Буш. Срещата между двамата лидери е втора след тази в Ню Йорк през декември 1988 г., но първа между тях като едновременни ръководители на двете свръхсили (Джордж Буш е току що избран за президент).^{[източник? (Поискан преди 2798 дни)]}

От 1980 г. Малта е неутрална страна без чужди военни бази и присъствие на острова. Мястото и всичко останало свързано със срещата умишлено е подбрано като преситено с историзъм и символизъм. ^[1]^[2]

След падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. събитията в Централна Европа набират неочаквана сила и интезитет, и президентът на Франция по това време Франсоа Митеран и министър-председателят на Обединеното кралство Маргарет Тачър заедно с други европейски лидери и водещи членове на Конгреса убеждават новоизбрания тогава президент Буш в необходимостта от такава среща със съветския лидер Михаил Горбачов с цел "урегулиране на нововъзникналото положение". ^[3]

Участниците в срещата

Съветска делегация :

Сергей Ахромеев , маршал на Съветския съюз и военен съветник на Горбачов;
Александър Безсмертних, заместник-министър на външните работи на СССР;
Анатолий Добринин, бивш съветски посланик в САЩ (1962-1986);
Едуард Шеварднадзе, министър на външните работи на СССР;
Александър Яковлев, водещ идеолог на комунистическата партия и председател на комисията по международна политика на ЦК на КПСС;
Анатолий Черняев, помощник генералния секретар Горбачов по международните въпроси.

Американскат делегация :

Джеймс Бейкър, държавен секретар на САЩ;
Робърт Блекуил, специален помощник на президента на САЩ по въпросите за национална сигурност и старши директор за Европа и СССР в съвета за национална сигурност на САЩ;
Джак Матлок, посланик на САЩ в СССР;
Кондолиза Райс, бъдещ директор на отдел за СССР и Европа в съвета за национална сигурност на САЩ;
Брент Скаукрофт, съветник по националната сигурност на президента на САЩ;
Раймонд Сайц, заместник помощник държавен секретар на САЩ за Канада и Европа;
Джон Сунуну, ръководител на администрацията на Белия дом;
Маргарет Татвайлер, заместник помощник държавен секретар отговарящ за връзките с обществеността и официален представител на Държавния департамент на САЩ;
Пол Улфовиц, заместник-министър на отбраната по въпросите на външната политика;
Робърт Зелик, съветник в Държавния департамент на САЩ.

Източници

↑ Michael R. Beschloss and Strobe Talbott, At the Highest Levels: The Inside Story of the End of the Cold War, Little Brown (London) 1993, pp. 128-9 and 160.
↑ James Baker, The Politics of Diplomacy: Revolution, War and Peace, 1989-1992, Putnam (New York) 1995, p.169.
↑ "An Interview with Dr. Condoleezza Rice (17/12/97)"

Външни препратки

Вижте също

Литература

С.А. Коробов «ПУТЧ» НАЧАЛСЯ МНОГО РАНЬШЕ Кто и когда сдал СССР
McGeorge Bundy, «From Cold War Toward Trusting Peace», in Foreign Affairs: America and the World 1989/1990, Vol. 69, No. 1.
BBC News: «1989 — Malta Summit Ends Cold War».
CNN: Cold War Interviews, Episode 23: «The Wall Comes Down», an Interview with George H.W. Bush
CNN: Cold War Interviews, Episode 24: Transcripts from Malta Summit
David Hoffman, «Bush and Gorbachev Hail New Cooperation», Washington Post (December 4, 1989)
Richard Lacayo, «Turning Visions into Reality», in Time (online): December 11, 1989
Romesh Ratnesar, «Condi Rice Can’t Lose», in Time (online): September 20, 1999

[1] Michael R. Beschloss and Strobe Talbott, At the Highest Levels: The Inside Story of the End of the Cold War, Little Brown (London) 1993, pp. 128-9 and 160.

[2] James Baker, The Politics of Diplomacy: Revolution, War and Peace, 1989-1992, Putnam (New York) 1995, p.169.

[autogenerated1-3] "An Interview with Dr. Condoleezza Rice (17/12/97)"

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Файл:Bush and Gorbachev at the Malta summit in 1989.gif|thumb|right|Съветската и американската делегация на кораба "Максим Горки". На 1 декември 1989 г. Михаил Горбачов като първи и последен съветски лидер в историята посещава Ватикана ([[Quo vadis?]]). Погледите на двамата лидери не се срещат - Буш е втренчен в Горбачов, а съветския лидер гледа разсеяно нагоре и в ляво.]]
-'''Срещата край Малта''' (на [[английски]]: '''Malta Summit''') е такава на най-високо ниво между ръководителите на двете геополитически сили водили [[студената война]] - провела се на 2 и 3 декември 1989 г. Неофициално с нея се слага края на студената война между [[съюзници]]те, последвала края на [[Втората световна война]].
+'''Срещата край Малта''' (на [[английски]]: '''Malta Summit''') е {{факт|такава на най-високо ниво между ръководителите на двете геополитически сили водили [[студената война]] - провела се на 2 и 3 декември 1989 г. Неофициално с нея се слага края на студената война между [[съюзници]]те, последвала края на [[Втората световна война]].|2016|8|22}}
-Провежда се [[символизъм|символично]] край бреговете на остров [[Малта]] и по-точно на борда на кораба [[Максим Горки (кораб)|Максим Горки]], акостирал в залива на пристанището [[Марсашлок]] в югоизточната част на средиземноморския остров. Това е първото пристанище на острова ползвано още от [[античност]]та - първо от [[пуни]]те, после от [[римляни]]те, а през [[средновековие]]то - от [[османци]]те.
+{{факт|Провежда се [[символизъм|символично]] край бреговете на остров [[Малта]] и по-точно на борда на кораба [[Максим Горки (кораб)|Максим Горки]], акостирал в залива на пристанището [[Марсашлок]] в югоизточната част на средиземноморския остров. Това е първото пристанище на острова ползвано още от [[античност]]та - първо от [[пуни]]те, после от [[римляни]]те, а през [[средновековие]]то - от [[османци]]те.|2016|8|22}}
 == От Малта до Ялта и обратно ==
-На практика на срещата край Малта се отменят договорките от конференцията в Ялта за бъдещето на Европа.
+{{факт|На практика на срещата край Малта се отменят договорките от конференцията в Ялта за бъдещето на Европа. От съветска страна домакин на срещата на борда на круизния кораб "Максим Горки" е [[Михаил Горбачов]], а от американска гост на борда на съветския съд е новоизбрания президент на САЩ - [[Джордж Х. У. Буш]]. Срещата между двамата лидери е втора след тази в Ню Йорк през декември 1988 г., но първа между тях като едновременни ръководители на двете свръхсили (Джордж Буш е току що избран за президент).|2016|8|22}}
-От съветска страна домакин на срещата на борда на круизния кораб "Максим Горки" е [[Михаил Горбачов]], а от американска гост на борда на съветския съд е новоизбрания президент на САЩ - [[Джордж Х. У. Буш]].
-Срещата между двамата лидери е втора след тази в Ню Йорк през декември 1988 г., но първа между тях като едновременни ръководители на двете свръхсили (Джордж Буш е току що избран за президент).
-{{факт|Предисторията на тази среща е повече от показателна за бъдещето - в началото на 1945 г. се провежда втората среща на върха от общо трите между съюзниците - т.нар. [[ялтенска конференция]]. Като първоначално място за провеждането на ялтенската конференция е планувана Малта, но поради лошото здравословно състояние на [[Йосиф Сталин]], съветската страна отказва такова пътуване на съветския ръководител и по тази причина срещата се провежда на съветска територия - в [[Ялта]], [[Крим]]. Предходната среща на върха между съюзниците е в [[Техеран]] - територия под съветски контрол в края на 1943 г., а последващата - в [[Потсдам]] - също територия под съветски контрол след края на войната срещу [[Третия Райх]].|2016|3|27}}
-{{факт|Срещата край бреговете на Малта е на неутрална територия и в международни води.|2016|3|27}} От 1980 г. Малта е неутрална страна без чужди военни бази и присъствие на острова. Мястото и всичко останало свързано със срещата умишлено е подбрано като преситено с [[историзъм]] и [[символизъм]]. <ref>Michael R. Beschloss and Strobe Talbott, ''At the Highest Levels: The Inside Story of the End of the Cold War'', Little Brown (London) 1993, pp. 128-9 and 160.</ref><ref>James Baker, The Politics of Diplomacy: Revolution, War and Peace, 1989-1992, Putnam (New York) 1995, p.169.</ref>
+От 1980 г. Малта е неутрална страна без чужди военни бази и присъствие на острова. Мястото и всичко останало свързано със срещата умишлено е подбрано като преситено с [[историзъм]] и [[символизъм]]. <ref>Michael R. Beschloss and Strobe Talbott, ''At the Highest Levels: The Inside Story of the End of the Cold War'', Little Brown (London) 1993, pp. 128-9 and 160.</ref><ref>James Baker, The Politics of Diplomacy: Revolution, War and Peace, 1989-1992, Putnam (New York) 1995, p.169.</ref>
-{{факт|[[Брент Скаукрофт]] и други членове на администрацията на САЩ първоначално гледат на заплануваната среща край Малта песимистично, като на преждевременна. От такава среща в подобен формат, и в онзи момент, нямало големи очаквания.|2016|3|27}} Независимо от тези прогнози, след [[падане на Берлинската стена|падането на Берлинската стена]] на 9 ноември 1989 г. събитията в Централна Европа набират неочаквана сила и интезитет, и президентът на Франция по това време [[Франсоа Митеран]] и министър-председателят на [[Обединеното кралство]] [[Маргарет Тачър]] заедно с други европейски лидери и водещи членове на [[Конгрес на САЩ|Конгреса]] убеждават новоизбрания тогава президент Буш в необходимостта от такава среща със съветския лидер Михаил Горбачов с цел "урегулиране на нововъзникналото положение". <ref name=autogenerated1>[http://www.gwu.edu/~nsarchiv/coldwar/interviews/episode-24/rice1.html "An Interview with Dr. Condoleezza Rice (17/12/97)"]</ref>
+След [[падане на Берлинската стена|падането на Берлинската стена]] на 9 ноември 1989 г. събитията в Централна Европа набират неочаквана сила и интезитет, и президентът на Франция по това време [[Франсоа Митеран]] и министър-председателят на [[Обединеното кралство]] [[Маргарет Тачър]] заедно с други европейски лидери и водещи членове на [[Конгрес на САЩ|Конгреса]] убеждават новоизбрания тогава президент Буш в необходимостта от такава среща със съветския лидер Михаил Горбачов с цел "урегулиране на нововъзникналото положение". <ref name=autogenerated1>[http://www.gwu.edu/~nsarchiv/coldwar/interviews/episode-24/rice1.html "An Interview with Dr. Condoleezza Rice (17/12/97)"]</ref>
 == Участниците в срещата ==