Ботевградска котловина: Разлика между версии
Редакция без резюме |
шаблон |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Долина |
|||
| име = Ботевгеадска котловина |
|||
| име-оригинал = |
|||
| друго име = |
|||
| изглед = |
|||
| изглед-описание = |
|||
| карта = България |
|||
| гео-ширина = 42.929627 |
|||
| гео-дължина = 23.786916 |
|||
| пояснение = |
|||
| местоположение = България ([[Софийска област]] |
|||
| височина = 320-420 м н.в. |
|||
| дължина = 30 км |
|||
| ширина = 12 км |
|||
| площ = 150 км<sup>2</sup> |
|||
| дълбочина = |
|||
| тип = |
|||
| период = |
|||
| възраст = |
|||
| реки = [[Бебреш]] |
|||
| градове = [[Ботевград]], [[Правец]] |
|||
| пътища = |
|||
| забележителности = |
|||
| карта-файл2 = |
|||
| забележки = |
|||
}} |
|||
'''Ботевгеадска котловина''' или '''Жлеба''' или '''Коритище''' е котловинно понижение в [[Предбалкан|Западния Предбалкан]], разположена между планините [[Било (планина)|Било]] и [[Мургаш]] на юг, [[Голема планина]] на югозапад и [[Ржана планина]] на северозапад, които са части от [[Стара планина|Западна Стара планина]]. На север и северозапад котловината опира до склоновете на планинските ридове [[Гола глава]] и [[Лакавица (рид)|Лакавица]], части от [[Предбалкан]]а. При село [[Разлив (село)|Разлив]] чрез ниския праг Лопатна котоловината се поделя на две части — на запад същинската Ботевградска котловина, а на изток малката Правешка котловина. По южната периферия на котловината преминава условната граница между [[Предбалкан]]а на север и [[Стара планина]] на юг. |
'''Ботевгеадска котловина''' или '''Жлеба''' или '''Коритище''' е котловинно понижение в [[Предбалкан|Западния Предбалкан]], разположена между планините [[Било (планина)|Било]] и [[Мургаш]] на юг, [[Голема планина]] на югозапад и [[Ржана планина]] на северозапад, които са части от [[Стара планина|Западна Стара планина]]. На север и северозапад котловината опира до склоновете на планинските ридове [[Гола глава]] и [[Лакавица (рид)|Лакавица]], части от [[Предбалкан]]а. При село [[Разлив (село)|Разлив]] чрез ниския праг Лопатна котоловината се поделя на две части — на запад същинската Ботевградска котловина, а на изток малката Правешка котловина. По южната периферия на котловината преминава условната граница между [[Предбалкан]]а на север и [[Стара планина]] на юг. |
||
Версия от 14:27, 24 август 2016
| Ботевгеадска котловина | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България (Софийска област |
| Надм. височина | 320-420 м н.в. m |
| Дължина | 30 км km |
| Ширина | 12 км km |
| Площ | 150 км2 km2 |
| Реки | Бебреш |
| Инфраструктура | |
| Селища | Ботевград, Правец |
Ботевгеадска котловина или Жлеба или Коритище е котловинно понижение в Западния Предбалкан, разположена между планините Било и Мургаш на юг, Голема планина на югозапад и Ржана планина на северозапад, които са части от Западна Стара планина. На север и северозапад котловината опира до склоновете на планинските ридове Гола глава и Лакавица, части от Предбалкана. При село Разлив чрез ниския праг Лопатна котоловината се поделя на две части — на запад същинската Ботевградска котловина, а на изток малката Правешка котловина. По южната периферия на котловината преминава условната граница между Предбалкана на север и Стара планина на юг.
Цялата дължина на котловината от северозапад на югоизток е 28-30 км, а максималната ѝ ширина е около 12 км. Площта ѝ е 150 км2. Котловинното дъно лежи на 320-420 м н.в., като е леко наклонено на север, запълнено с алувиални наноси и частично заблатено в централната част. В средата на котловината се издигат няколко вътрешнокотловинни възвишения: Медвен (520 м), Темуша (480 м), Литаковски височини (417 м) и др. Южната покрайнина на котловината, издигаща се към Стара планина е заета от големи наносни конуси.
Климатът е умереноконтинентален, като през зимния сезон често се наблюдават температурни инверсии. Средната годишна тнемпература е 10-11°С, а годишното количество на валежите — около 680 мм. Ботевградската котловина се отводнява от река Бебреш и нейните притоци Лакавица, Боговина, Рударка, Стара река и др. В източната част, в района на село Разлив е изграден язовир "Правец". В ниските части на котловината и по поречията на реките почвите са наносни, делувиални, блатни и лесивирани, а по периферните по-високи части — сиви горски. Южните оградни склонове са обрасли с дъбови и букови гори, а северните са обезлесени и подложени на ерозия.
Голяма част от земите в котловината са обработваеми. Отглеждат се зърнени култури, зеленчуции овощия, а южните склонове на рида Лакавица са заети от лозови насаждения. Заблатените и влажни участъци се използват за пасища.
В Ботевградската котловина са разположени 12 населени места, в т.ч. 2 града Ботевград и Правец и 10 села Врачеш, Гурково, Краево, Литаково, Новачене, Радотина, Разлив Рашково, Скравена и Трудовец.
В най-югоизточната част на котловината преминава малък участък от автомагистрала „Хемус“. Освен това през нея преминават и участъци от 4 пътя от Държавната пътна мрежа:
- 15,2 км от Новачене до Врачеш от първокласен път № 1 Видин — София — ГКПП "Кулата".
- 13,6 км от Ботевград до Правец от първокласен път № 3 Ботевград — Велико Търново — Варна.
- 6,0 км (околовръстен път на Ботевград) — второкласен път № 17.
- 18,7 км от Рашково до Ботевград от третокласен път № 161 Ребърково — Рашково — Ботевград.
Топографска карта
Източници
- Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 345-346.
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 60. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581