Чарлз Уитстън: Разлика между версии

Чарлз Уитстоун
Sir Charles Wheatstone
	Чарлз Уитстоун Sir Charles Wheatstone
английски инженер
	Чарлз Уитстоун, рисунка от 1868 г.
Роден	6 февруари 1802 г. Глостър, Англия
Починал	19 октомври 1875 г. (73 г.) Париж, Франция
Техника
Известен с	Концертина, стереоскоп, мост на Уитстоун
	Чарлз Уитстоун в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 21:38, 26 август 2016

Сър Чарлз Уитстън (Charles Wheatstone) е британски учен и изобретател, автор на множество научни постижения по време на Викторианската епоха, включително на английската концертина, стереоскопa (устройство за показване на триизмерни изображения) и шифъра Плейфеър. Най-известен е с приносите си към развитието на електротехниката със създадения от него мост на Уитстън, първоначално изобретен от Самюъл Хънтър Кристи, както и като значителна фигура в развитието на телеграфията.

Биография

Чарлс Уитстън е роден в Барнуд, Англия. Баща му е музикант, който се премества в Лондон четри години по-късно като учител по флейта. Чарлс е вторият син, учи в селско училище и на няколко места в Лондон. Едно от тях е в Кенингтън. Като момче е много стеснителен. Обича да се усамотява на тавана.

Когато е на 14 години, става чирак при чичо си, който произвежда и продава музикални инструменти. Тъй като няма вкус към занаятчийството и бизнеса, той обича да чете книги. Баща му го насърчава в четенето и накрая го взима от чираклъка.

Спектроскопия

Уитстън е участник в създаването на ранните години на спектроскопията чрез откриването и използването на спектралните емисионни линии.^[1]^[2]

През 1835 година на Дъблинската среща на Английската асоциация Уитстън показва, че когато метали бъдат изпарени с помощта на електрическа искра, тяхната светлина след преминаване през призма показва такива линии, които са характерни за тях. Така видът на метала, от който са получени парите, може да бъде определен чрез анализ на светлината на искрата. Това предположение има голямо значение за създаването на спектралния анализ от Роберт Бунзен и Густав Кирхоф. То довежда до откриването на редица нови елементи като рубидий, талий и др. ^[3]

Телеграф

Уитстън изоставя своята идея за предаване на данни чрез механични трептения и създава електрическия телеграф. През 1835 г., смятайки, че електрическият телеграф може да бъде много полезен, той планира експерименти по железопътната линия между Лондон и Бирмингам. Преди този план да бъде осъществен обаче, го посещава Уилям Кук на 27 февруари 1837 г. Срещата има важно значение за по-нататъшната му работа.

Сътрудничество с Кук

Фарадей, Хухлей, Уитстоун, Бревстер и Тиндал

Кук е офицер, който по време на домашен отпуск се записва да слуша лекции по анатомия в Университета в Хайделберг, където на 6 март 1836 г. е свидетел на демонстрацията на телеграф от професор Монке. Кук е толкова впечатлен, че захвърля своите медицински изследвания и насочва усилията си към телеграфа. Скоро след това се връща в Лондон и има възможност да покаже телеграф с три игли през януари 1837 година. Консултира се с Фарадей и с д-р Роджет, последният от които го изпраща при Уитстън.

При втората си среща Кук казва на Уитстън за намерението си да създаде работещ телеграф и обяснява своя метод. Уитстън отбелязва, че методът на Кук няма да действа, и предлага свой експериментален телеграф. Кук предлага да създадат съдружие, но Уитстън първоначално не е склонен да се съгласи. Той е добре известен в научните среди и смята да публикува своите резултати, без да търси печалба от тях. Кук от своя страна заявява, че неговата единствена цел е да направи проекта си печеливш. През май те се договарят да обединят усилията си, Уитстън участва с научния си талант, а Кук - с административните си умения. Споразумението е подписано на 19 ноември 1837 г. Съвместният им патент е издаден за изобретение на телеграф с пет игли.^[4] Звуковият сигнал работи с реле, в което токът, чрез потапяне на иглата в живак, затваря веригата и спира работата на часовниковия механизъм.

Петигленият телеграф на Уитстоун е подобен на този на Шилинг и се основава на принципа на Ампер. Токът се изпраща по линията от батерия, която се включва и изключва с ключ. На другия ѝ край токът преминава през тел, намотана около магнитна игла, която може свободно да се отклонява от своя център. В зависимост от това кой полюс на батерията е включен с помощта на ключа, токът отклонява иглата в едната или другата посока. Устройството има пет отделни вериги, които задействат пет различни игли.

Уитстън бил провъзгласен за рицар през 1868 г., след като завърва автоматичния телеграф. Става кавалер на Почетния легион. Около тридесет и четири отличия и дипломи от английски и чуждестранни дружества свидетелстват за научната му репутация. От 1836 г. е член на Кралското дружество. През 1859 г. е избран за чуждестранен член на Шведската кралска академия на науките. През 1873 г. Уитстън става чуждестранен член на Френската академия на науките. Същата година е удостоен с медала Ампер от Френското дружество за насърчаване на националната индустрия. От 1875 г. Уитстън е почетен член на Института на строителните инженери.

Електрически генератор

През 1840 г. Уитстън създава магнито-електрическа машина за генериране на постоянен ток.

На 4 февруари 1867 г. изпраща принципа на действие на динамо-електрическата машина до Кралското дружество. Десет дена преди това Сименс съобщава за идентично откритие. Двата труда са представени в един и същи ден.

След това в рамките на няколко месеца се появяват идентични описания на принципа на действие независимо от Вернер фон Сименс, Самюел Алфред Варли и Уитстън. Варли патентова откритието си на 24 декември 1866 г. Съобщението на Сименс е от 17 януари 1867 г., а Уитстън излага действието му в Кралското дружество на 4 февруари 1867 г.

Цитирана литература

↑ Brian Bowers. Sir Charles Wheatstone FRS: 1802-1875. 2nd. IET, 2001. ISBN 978-0-85296-103-2. с. 207–208.
↑ George Gore. The Art of Scientific Discovery: Or, The General Conditions and Methods of Research in Physics and Chemistry. Longmans, Green, and Co, 1878. с. 179.
↑ John Munro. Heroes of the telegraph. The Religious tract society, 1891. с. 30.
↑ Beauchamp, Ken. History of Telegraphy. Institution of Electrical Engineers, 2001. с. 34–40.

Литература

The Scientific Papers of Sir Charles Wheatstone (1879)
This article incorporates text from Heroes of the Telegraph by John Munro (1849–1930) in 1891, now in the public domain and available at this site.

Външни препратки

[1] Brian Bowers. Sir Charles Wheatstone FRS: 1802-1875. 2nd. IET, 2001. ISBN 978-0-85296-103-2. с. 207–208.

[2] George Gore. The Art of Scientific Discovery: Or, The General Conditions and Methods of Research in Physics and Chemistry. Longmans, Green, and Co, 1878. с. 179.

[3] John Munro. Heroes of the telegraph. The Religious tract society, 1891. с. 30.

[4] Beauchamp, Ken. History of Telegraphy. Institution of Electrical Engineers, 2001. с. 34–40.

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 20: / Ред 20: @@
 }}
-Сър '''Чарлз Уитстоун''' (''Charles Wheatstone'') е [[Обединено кралство|британски]] [[учен]] и [[изобретател]], автор на множество научни постижения по време на [[Викторианска епоха|Викторианската епоха]], включително на английската [[концертина]], [[стереоскопия|стереоскопa]] (устройство за показване на триизмерни изображения) и шифъра [[Плейфеър]]. Най-известен е с приносите си към развитието на [[електротехника]]та със създадения от него [[мост на Уитстоун]], първоначално изобретен от [[Самюъл Хънтър Кристи]], както и като значителна фигура в развитието на [[телеграфия]]та.
+Сър '''Чарлз Уитстън''' (''Charles Wheatstone'') е [[Обединено кралство|британски]] [[учен]] и [[изобретател]], автор на множество научни постижения по време на [[Викторианска епоха|Викторианската епоха]], включително на английската [[концертина]], [[стереоскопия|стереоскопa]] (устройство за показване на триизмерни изображения) и шифъра [[Плейфеър]]. Най-известен е с приносите си към развитието на [[електротехника]]та със създадения от него [[мост на Уитстоун|мост на Уитстън]], първоначално изобретен от [[Самюъл Хънтър Кристи]], както и като значителна фигура в развитието на [[телеграфия]]та.
 == Биография ==
-Чарлс Уитстоун е роден в Барнуд, Англия. Баща му бил музикант, който се преместил в Лондон четри години по-късно като учител по флейта. Чарлс е вторият син учил в селско училище и на няколко места в Лондон. Едно от тях било в Кеннигтън. Като момче той бил много стеснителен. Обичал да се усамотява на тавана.
+Чарлс Уитстън е роден в Барнуд, Англия. Баща му е музикант, който се премества в Лондон четри години по-късно като учител по флейта. Чарлс е вторият син, учи в селско училище и на няколко места в Лондон. Едно от тях е в Кенингтън. Като момче е много стеснителен. Обича да се усамотява на тавана.
 [[File:Wheatstone English Concertina.jpg|thumb|right|Уитстоуновата английска хармоника]]
-Когато бил на 14 години той станал чирак при чичо си, който произвеждал и продавал музикални инструменти. Тъй като нямал вкус към занаятчийството и бизнеса той обичал да чете книги. Баща му го насърчавал в четенето и накрая го махнал от чираклъка.
+Когато е на 14 години, става чирак при чичо си, който произвежда и продава музикални инструменти. Тъй като няма вкус към занаятчийството и бизнеса, той обича да чете книги. Баща му го насърчава в четенето и накрая го взима от чираклъка.
 == Спектроскопия ==
-Уитстоун е участник в създаването на ранните години на спектроскопията чрез откриването и използването на спектралните емисионни линии.<ref>{{cite book
+Уитстън е участник в създаването на ранните години на спектроскопията чрез откриването и използването на спектралните емисионни линии.<ref>{{cite book
  | title = Sir Charles Wheatstone FRS: 1802-1875
  | edition = 2nd
@@ Ред 46: / Ред 46: @@
  }}</ref>
-През 1835 година на Дъблинската среща на Английската асоциация Уитстоун показал, че когато метали бъдат изпарени с помощта на електрическа искра, тяхната светлина след преминаване през призма показва такива линии, които са характерни за тях. Така видът на метала, от който са получени парите може да бъде определен чрез анализ на светлината на искрата. Това предположение има голямо значение за създаването на спектралния анализ от Роберт Бунзен и Густав Кирхоф. То довежда до откриването на редица нови елементи като рубидий, талий и др. <ref>{{cite book
+През 1835 година на Дъблинската среща на Английската асоциация Уитстън показва, че когато метали бъдат изпарени с помощта на електрическа искра, тяхната светлина след преминаване през призма показва такива линии, които са характерни за тях. Така видът на метала, от който са получени парите, може да бъде определен чрез анализ на светлината на искрата. Това предположение има голямо значение за създаването на спектралния анализ от Роберт Бунзен и Густав Кирхоф. То довежда до откриването на редица нови елементи като рубидий, талий и др. <ref>{{cite book
  | title = Heroes of the telegraph
  | author = John Munro
@@ Ред 57: / Ред 57: @@
 == Телеграф ==
-Уитстоун изоставил своята идея за предаване на данни чрез механични трептения и създал електрическия телеграф. През 1835 г. смятайки, че електрическият телеграф може да бъде много полезен той планирал експерименти по железопътната линия между Лондон и Бирмингам. Преди този план да бъде осъществен обаче го посетил Уилям Кук на 27 февруари 1837 г. Срещата имала важно значение за по-нататъшната му работа.
+Уитстън изоставя своята идея за предаване на данни чрез механични трептения и създава електрическия телеграф. През 1835 г., смятайки, че електрическият телеграф може да бъде много полезен, той планира експерименти по железопътната линия между Лондон и Бирмингам. Преди този план да бъде осъществен обаче, го посещава Уилям Кук на 27 февруари 1837 г. Срещата има важно значение за по-нататъшната му работа.
 === Сътрудничество с Кук ===
 [[File:Physiker.jpg|right|thumb|Фарадей, Хухлей, Уитстоун, Бревстер и Тиндал]]
-Кук бил офицер, който по време на домашен отпуск се записал да слуша лекции по анатомия в Университета в Хайделберг, където на 6 март 1836 г. бил свидетел на демонстрацията на телеграф от професор Монке. Кук бил толкова впечатлен, че захвърлил своите медицински изследвания и насочил усилията си към телеграфа. Скоро след това се върнал в Лондон и имал възможност да покаже телеграф с три игли през януари 1837 година. Той се консултирал с Фарадей и с д-р Роджет, последният от които го изпратил при Уитстоун.
+Кук е офицер, който по време на домашен отпуск се записва да слуша лекции по анатомия в Университета в Хайделберг, където на 6 март 1836 г. е свидетел на демонстрацията на телеграф от професор Монке. Кук е толкова впечатлен, че захвърля своите медицински изследвания и насочва усилията си към телеграфа. Скоро след това се връща в Лондон и има възможност да покаже телеграф с три игли през януари 1837 година. Консултира се с Фарадей и с д-р Роджет, последният от които го изпраща при Уитстън.
-При втората си среща Кук казал на Уитстоун за намерението си да създаде работещ телеграф и обяснил своя метод. Уитстоун отбелязал че методът на Кук няма да действа и предложил свой експериментален телеграф. Кук предложил да създадат съдружие, но Уитстоун първоначално не бил склонен да се съгласи. Той бил добре известен в научните среди и смятал да отпечата своите резултати без да търси печалба от тях. Кук от своя страна декларирал че неговата единствена цел е да направи проекта си печеливш. През май те се съгласили да обединят усилията си, Уитстоун участвал с научния си талант, а Кук с административните си умения. Споразумението било подписано на 19 ноември 1837 г. Съвместният им патент бил издаден за изобретение на телеграф с пет игли.<ref>{{cite book | author = Beauchamp, Ken | title = History of Telegraphy | year = 2001 | publisher = Institution of Electrical Engineers | location = | pages = 34&ndash;40 | url = http://books.google.com.au/books?id=ni7lDl3k5LwC&pg=PA30&dq=cooke+wheatstone#PPA34,M1}}</ref> Звуковият сигнал работел с реле, в което токът, чрез потапяне на иглата в живак, затваряла веригата и спирала работата на часовниковия механизъм.
+При втората си среща Кук казва на Уитстън за намерението си да създаде работещ телеграф и обяснява своя метод. Уитстън отбелязва, че методът на Кук няма да действа, и предлага свой експериментален телеграф. Кук предлага да създадат съдружие, но Уитстън първоначално не е склонен да се съгласи. Той е добре известен в научните среди и смята да публикува своите резултати, без да търси печалба от тях. Кук от своя страна заявява, че неговата единствена цел е да направи проекта си печеливш. През май те се договарят да обединят усилията си, Уитстън участва с научния си талант, а Кук - с административните си умения. Споразумението е подписано на 19 ноември 1837 г. Съвместният им патент е издаден за изобретение на телеграф с пет игли.<ref>{{cite book | author = Beauchamp, Ken | title = History of Telegraphy | year = 2001 | publisher = Institution of Electrical Engineers | location = | pages = 34&ndash;40 | url = http://books.google.com.au/books?id=ni7lDl3k5LwC&pg=PA30&dq=cooke+wheatstone#PPA34,M1}}</ref> Звуковият сигнал работи с реле, в което токът, чрез потапяне на иглата в живак, затваря веригата и спира работата на часовниковия механизъм.
-Петигленият телеграф на Уитстоун е подобен на тази на Шилинг и се основава на принципа на Ампер. Токът се изпраща по линията от батерия, която се включва и изключва с ключ. На другият ѝ край токът преминава през тел намотана около магнитна игла, която може свободно да се отклонява от своя център. В зависимост от това кой полюс на батерията е включен с помощта на ключа токът отклонява иглата в едната или другата посока. Устройството има пет отделни вериги, които задействат пет различни игли.
+Петигленият телеграф на Уитстоун е подобен на този на Шилинг и се основава на принципа на Ампер. Токът се изпраща по линията от батерия, която се включва и изключва с ключ. На другия ѝ край токът преминава през тел, намотана около магнитна игла, която може свободно да се отклонява от своя център. В зависимост от това кой полюс на батерията е включен с помощта на ключа, токът отклонява иглата в едната или другата посока. Устройството има пет отделни вериги, които задействат пет различни игли.
 [[File:Charles Wheatstone later years.jpg|thumb|left|Уитстоун в зряла възраст]]
-Уитстоун бил провъзгласен за рицар през 1868 г. след като завършил автоматичния телеграф. Той станал  кавалер на Почетния легион. Около тридесет и четири отличия и дипломи от английски и чуждестранни дружества свидетелстват за научната му репутация. От 1836 той бил член на Кралския дружество. През 1859 г. бил избран за чуждестранен член на Шведската кралска академия на науките. През 1873 г. Уитстоун станал чуждестранен член на Френската академия на науките. Същата година бил удостоен с медала Ампер от френското дружество за насърчаване на националната индустрия. От 1875 г. Уитстоун бил почетен член на Института на строителните инженери.
+Уитстън бил провъзгласен за рицар през 1868 г., след като завърва автоматичния телеграф. Става кавалер на Почетния легион. Около тридесет и четири отличия и дипломи от английски и чуждестранни дружества свидетелстват за научната му репутация. От 1836 г. е член на Кралското дружество. През 1859 г. е избран за чуждестранен член на Шведската кралска академия на науките. През 1873 г. Уитстън става чуждестранен член на Френската академия на науките. Същата година е удостоен с медала Ампер от Френското дружество за насърчаване на националната индустрия. От 1875 г. Уитстън е почетен член на Института на строителните инженери.
 == Електрически генератор ==
-През 1840 г. Уитстоун създава магнито-електрическа машина за генериране на постоянен ток.
+През 1840 г. Уитстън създава магнито-електрическа машина за генериране на постоянен ток.
-Той изпраща на 4 февруари 1867 г. принципът на действие на динамо-електрическата машина в трудовете на Кралското дружество. Десет дена преди това Сименс съобщава за идентично откритие. Двата труда били представени в един и същи ден.
+На 4 февруари 1867 г. изпраща принципа на действие на динамо-електрическата машина до Кралското дружество. Десет дена преди това Сименс съобщава за идентично откритие. Двата труда са представени в един и същи ден.
-След това в рамките на няколко месеца се появяват идентични описания на принципа на действие независимо от Вернер фон Сименс, Самуел Алфред Варлей и Уитстоун. Варли патентова откритието си на 24 декември 1866 г. Съобщението на Сименс е от 17 януари 1867, а Уитстоун излага действието му в Кралското дружество на 4 февруари 1867 г.
+След това в рамките на няколко месеца се появяват идентични описания на принципа на действие независимо от Вернер фон Сименс, Самюел Алфред Варли и Уитстън. Варли патентова откритието си на 24 декември 1866 г. Съобщението на Сименс е от 17 януари 1867 г., а Уитстън излага действието му в Кралското дружество на 4 февруари 1867 г.
 == Цитирана литература ==