Фридрих Шилер: Разлика между версии
{{xx икона}} → {{икона|xx}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 15: | Ред 15: | ||
| повлиян = |
| повлиян = |
||
| повлиял = |
| повлиял = |
||
| брак = Шарлот фон Ленгефелд (1790 |
| брак = Шарлот фон Ленгефелд (1790 – 1805, смъртта му) |
||
| деца = Деца Карл Лудвиг Фридрих (1793 |
| деца = Деца Карл Лудвиг Фридрих (1793 – 1857),<br />Ернст Фридрих Вилхелм (1796 – 1841),<br />Каролине Луизе Фриедерике (1799 – 1850),<br />Емили Хенриете Луиз (1804 – 1872) |
||
| подпис = Friedrich Schiller Signature.svg |
| подпис = Friedrich Schiller Signature.svg |
||
| сайт = |
| сайт = |
||
Ред 23: | Ред 23: | ||
'''Йохан Кристоф Фридрих фон Шилер''' ({{lang-de|Johann Christoph Friedrich von Schiller}}), познат като '''Фридрих Шилер''', е немски [[поет]], [[историк]] и [[драматург]]. |
'''Йохан Кристоф Фридрих фон Шилер''' ({{lang-de|Johann Christoph Friedrich von Schiller}}), познат като '''Фридрих Шилер''', е немски [[поет]], [[историк]] и [[драматург]]. |
||
== Живот == |
== Живот == |
||
Шилер е роден в [[Марбах]], [[Вюртемберг]] (в Югозападна Германия, в областта около [[Щутгарт]], бивша [[Швабия]]). Син е на военния лекар Йохан Каспар Шилер. Детството и юношеството му преминават в относителна бедност, въпреки че посещава както селското, така и латинско училище и, предизвиквайки вниманието на [[Карл Ойген]], херцог на Вюртемберг, влиза в Карлсшуле Щутгарт (елитна военна академия, основана от херцога Карл Ойген) през 1773 г., където накрая учи [[медицина]]. |
Шилер е роден в [[Марбах]], [[Вюртемберг]] (в Югозападна Германия, в областта около [[Щутгарт]], бивша [[Швабия]]). Син е на военния лекар Йохан Каспар Шилер. Детството и юношеството му преминават в относителна бедност, въпреки че посещава както селското, така и латинско училище и, предизвиквайки вниманието на [[Карл Ойген]], херцог на Вюртемберг, влиза в Карлсшуле Щутгарт (елитна военна академия, основана от херцога Карл Ойген) през 1773 г., където накрая учи [[медицина]]. |
||
Версия от 14:37, 1 септември 2016
Фридрих Шилер | |
Портрет от Лудовике Зимановиц (1794) | |
Роден | 10 ноември 1759 г. |
---|---|
Починал | 9 май 1805 г. |
Професия | поет, историк, драматург, философ |
Националност | Германия |
Направление | романтизм |
Съпруга | Шарлот фон Ленгефелд (1790 – 1805, смъртта му) |
Деца | Деца Карл Лудвиг Фридрих (1793 – 1857), Ернст Фридрих Вилхелм (1796 – 1841), Каролине Луизе Фриедерике (1799 – 1850), Емили Хенриете Луиз (1804 – 1872) |
Подпис | |
Уебсайт | |
Фридрих Шилер в Общомедия |
Йохан Кристоф Фридрих фон Шилер (Шаблон:Lang-de), познат като Фридрих Шилер, е немски поет, историк и драматург.
Живот
Шилер е роден в Марбах, Вюртемберг (в Югозападна Германия, в областта около Щутгарт, бивша Швабия). Син е на военния лекар Йохан Каспар Шилер. Детството и юношеството му преминават в относителна бедност, въпреки че посещава както селското, така и латинско училище и, предизвиквайки вниманието на Карл Ойген, херцог на Вюртемберг, влиза в Карлсшуле Щутгарт (елитна военна академия, основана от херцога Карл Ойген) през 1773 г., където накрая учи медицина.
Докато е в елитното училище, той тайно чете Русо и Гьоте и дискутира класическите идеали със съучениците си. В училище той написва първата си пиеса „Die Räuber“ („Разбойници“), разказваща за група наивни революционери и техния трагичен неуспех. Ранното му творчество е свързано с литературното направление „Бурни устреми“.
През 1780 г. Шилер получава поста на полкови лекар в Щутгарт.
След представлението на „Разбойници“ в Манхайм през 1781 г., което предизвиква всеобщ възторг, той е арестуван и му е забранено да публикува други трудове. Бяга от Щутгарт през 1783 г. и идва през Лайпциг и Дрезден във Ваймар през 1787 г. Шилер се заема с изучаването на древногръцката литература и стига до убеждението, че елинската култура е най-съвършеното от всичко, което човечеството е сътворило в тази област. С помощта на Гьоте през 1789 г. става извънреден професор по история и философия в Йена и се вдълбочава в трудовете на Имануел Кант, които упражняват трайно влияние върху художествено-теоретичните му възгледи.
Шилер се преселва трайно във Ваймар през 1799 г. и там Гьоте го убеждава да се върне към драматургията. Така през 1800 г. създава трагедията си „Мария Стюарт“. Двамата с Гьоте основават Ваймарския театър, който става водещ театър в Германия. За културните си заслуги Шилер получава през 1802 г. благородническа титла от Ваймарския херцог. Шилер остава във Ваймар до смъртта си на 45-годишна възраст, настъпила вследствие на белодробна туберкулоза.
В чест на поета литературни и културни награди „Фридрих Шилер“ учредяват през 1920 г. швейцарската фондация „Шилер“, през 1954 г. град Манхайм, а през 1955 г. провинция Баден-Вюртемберг.
Поезия
Поезията на Фридрих Шилер представлява постоянно домогване да красотата, доброто и истината в името на братството между хората, озарени от извънземната светлина на изкуството.
По-значими поетически творби:
- „Боговете на Гърция“ (1788)
- „Творците“ (1789)
- „Поезията на живота“ (1795)
- „Идеалът и животът“ (1795)
- „Разходка“ (1795)
- „Жалбата на Церера“ (1796)
- „Златната чаша“ (1797)
- „Ръкавицата“ (1797)
- „Пръстенът на Поликрат“ (1797)
- „Жеравите на Ивик“ (1797)
- „Боят със змея“ (1798)
- „Поръчителството“ (1798)
- „Елевзински празник“ (1798)
- „Песен на камбаната“ (1799)
- „Касандра“ (1802)
- „Победен празник“ (1803)
Прочутата му „Ода на радостта“ (1785) става върховен символ във финалната част на Деветата симфония на Лудвиг ван Бетховен – днес официален химн на Европейския съюз.
Силни сте вие с добрата магия на свойто присъствие;
Всичко постигате с благост, никога нищо със гняв.
Мощ диря аз у мъжа, достойнството той отстоява,
Ала жената владее – и нека! – единствено с чар.
Вярно, владели са някои с мощ на ума и делата,
Ала на тях им е липсвал пък този най-царствен венец.
Истински властна е само женската хубост в жената:
Щом появи се, в появата вече е нейната власт.
1796 [1]
Философски трудове
Шилер пише много философски трудове по етика и естетика. Той синтезира идеите на Кант с възгледите на Карл Леонхард Райнхолд. Развива понятието за „красивата душа“ (Schöne Seele) – човек, чиито емоции са възпитани от разума му, така че „задължението и влечението“ (Pflicht und Neigung) вече не са в конфликт помежду си. Така „красотата“ за Шилер не е просто чувствено преживяване, а и морално: Бог е Красотата. Трудовете му по философия разглеждат и въпроса за човешката свобода – занимание, което е водещо и в неговите исторически изследвания като „Тридесетгодишната война“ и „Въстанието в Холандия“, а после намира място и в драмите му (трилогията „Валенщайн“ е за Тридесетгодишната война, а „Дон Карлос“ – за въздигането на Холандия срещу Испания). Шилер пише основоположната статия „Върху трагическото изкуство“ и две важни есета по въпроса за възвишеното (das Erhabene), озаглавени „Vom Erhabenen“ и „Über das Erhabene“. Те насочват погледа върху човешката свобода като възможност да се победят животинските инстинкти на индивида, например инстинктът за самосъхранение, когато някой с готовност умира за една красива идея.
Медицински трудове
Малко известен факт е, че наред с работите си по етика и естетика, Шилер като лекар е оставил и научни произведения, свързани с медицината, и по-специално с душевните болести. Той е създателят на концепцията за психофизиологията, изложена в трактата му за придобиване на докторска степен „За философията на физиологията“, както и в „По въпроса за връзката на животинското и душевното в човешката природа“ (Versuch über den Zusammenhang der thierschen Natur des Menschen mit seiner geistigen, Stuttgart, 1780). В резултат на медицинската практика в областта на психичните заболявания у Шилер възниква идеята за лечебното действие на творческия труд и той за първи път формулира понятието трудова (или занимателна) терапия (Beschāftigungstherapie).
Библиография
Драми
- Die Räuber, 1781
- Kabale und Liebe, 1783
- Die Verschwörung des Fiesco zu Genua, 1784
- Don Karlos, 1787/88
- Wallenstein – Trilogie, 1799
- Maria Stuart, 1800
- Die Jungfrau von Orléans, 1801
- Turandot, 1801
- Die Braut von Messina, 1803
- Der Neffe als Onkel, 1803
- Der Parasit oder Die Kunst, sein Glück zu machen, Lustspiel, 1803
- Wilhelm Tell, 1803/04
- Demetrius (unvollendet), 1805
Стихотворения и балади
- Ode an die Freude, 1786
- Resignation, 1786
- Das verschleierte Bild zu Sais, 1795
- Die Teilung der Erde, 1795
- Der Handschuh, 1797
- Der Taucher, 1797
- Die Kraniche des Ibykus, 1797
- Ritter Toggenburg, 1797
- Der Ring des Polykrates, 1798
- Der Kampf mit dem Drachen, 1798
- Die Bürgschaft, 1798
- Das Lied von der Glocke, 1799
- Nänie, 1800
- Der Antritt des neuen Jahrhunderts, 1800
- Das Siegesfest, 1803
- Die Huldigung der Künste, 1804
Философски съчинения
- Über den Grund des Vergnügens an tragischen Gegenständen, 1792
- Augustenburger Briefe, 1793
- Über Anmut und Würde, 1793
- Kallias-Briefe, 1793
- Kallias oder Über die Schönheit, 1793
- Die Horen, 1795
- Über die ästhetische Erziehung des Menschen, 1795
- Über naive und sentimentalische Dichtung, 1795
- Kleinere prosaische Schriften, 1801
Исторически трудове
- Geschichte des Abfalls der Vereinigten Niederlande von der spanischen Regierung, 1788
- Was heißt und zu welchem Ende studiert man Universalgeschichte?, Antrittsvorlesung am 26. Mai 1789, 1790
- Geschichte des dreißigjährigen Krieges, 1790
Издания
-
Die Räuber 1781
-
Don Carlos 1787
-
Maria Stuart 1801
-
Wilhelm Tell 1804
Бележки
- ↑ „Силата на жената“ от Шилер, в превод на Венцеслав Константинов
Източници
- Тази статия съдържа материал, използван с разрешение.
Външни препратки
- Поезия от Шилер, в превод на Венцеслав Константинов
- Венцеслав Константинов: Между идеала и живота, „Родна реч“, 5, 1985
- ((de)) Bio-Bibliografie
- ((de)) Projekt Gutenberg-DE
- ((de)) Werke bei Zeno.org
- ((de)) zgedichte.de
- ((de)) Bibliotheca Augustana
- ((de)) Gedichte berühmter Schriftsteller
- ((de)) Bücherquelle
- ((de)) Textlog
- ((de)) Die Deutsche Gedichtebibliothek
- ((de)) Freiburger Anthologie
- ((de)) Deutsche Dichter
- ((de)) Liebeslyrik deutscher Dichter
- ((de)) Sternenfall
- ((de)) Die LYRIKwelt
- ((de)) Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin
- ((en)) Филми по произведения на Фридрих Шилер
|