Стефан Владислав II: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
факт
м - 11 категории, ползвайки HotCat
Ред 61: Ред 61:
[[Категория:Средновековни сръбски владетели]]
[[Категория:Средновековни сръбски владетели]]
[[Категория:Срем]]
[[Категория:Срем]]
[[Категория:Династия на Комитопулите]]
[[Категория:Неманичи]]
[[Категория:Неманичи]]
[[Категория:Ангели (фамилия)]]
[[Категория:Капетинги]]
[[Категория:Дандоло]]
[[Категория:Анжуйска династия]]
[[Категория:Арпади]]
[[Категория:Алерамичи]]
[[Категория:Тертеровци]]
[[Категория:Кумани]]
[[Категория:Ласкариди]]
[[Категория:Андекска династия]]

Версия от 13:57, 2 септември 2016

Стефан Владислав II e сремски (славонски) владетел (1316-1325) и непризнат сръбски крал, претендент за короната. Според Дежевското споразумение като първороден син на Стефан Драгутин той е следвало да стане сръбски крал.

Стефан Владислав II е най-голямото дете на Стефан Драгутин от брака му с маджарската принцеса Каталина. Каталина е от угро-кумански произход и е издънка на хан Котяновата династия. През 1292 г. Стефан Владислав II като унгарски принц получава за управление областта Славония.

Стефан Милутин не изпълнява договореностите с по-големия си брат и лишава племенника си от престола с цел неутрализиране на унгарското влияние върху Рашка.[източник? (Поискан преди 2850 дни)] Приживе Милутин не определя свой наследник за престола следствие от което Стефан Дечански се справя много лесно с другия претендент за рашкия престол — брат му Стефан Константин от милутиновия първи брак с дъщерята на тесалийския владетел Йоан I Ангел. [1]

По-трудна се оказва задачата на Дечански по неутрализирането на Стефан Владислав II. Същият се ползва поради произхода си с значителна външна подкрепа - унгарска, на босненския бан Шубич, както и с безрезервната подкрепа на цар Михаил Шишман (и двамата с куманска жилка). Михаил Шишман не желае възмогването на рашкия престол на тертеров наследник и същевременно негов конкурент.[източник? (Поискан преди 2850 дни)] През 1324 г. Стефан Дечански проводил делегация в Търново, която трябвало да убеди неговия доскорошен шурей Михаил Шишман да прекъсне помощта си за Владислав, но последвал категоричен отказ от страна на царя. [2]

В крайна сметка след битка между Дечански и Владислав през същата 1324 г. близо до Рудник в планината Рудник рашкият крал успял да неутрализира унгарското протеже, като го прогонил в Унгария. Владенията на Стефан Владислав II си поделили Дечански и босненския бан Стефан II Котроманич, като за областта Мачва продължили споровете между Рашкото и Унгарското кралства. Стефан Владислав II умира след 1326 година.[източник? (Поискан преди 2850 дни)]

Родословие

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Неманя
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Първовенчани
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ана Неманя
 
 
 
 
 
 
 
Крал Стефан Урош I
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Рение Дандоло
 
 
 
 
 
 
 
Анна Дандоло, внучка на Енрико Дандоло
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
неизвестна
 
 
 
 
 
 
 
Крал Стефан Драгутин
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Исак II Ангел
 
 
 
 
 
 
 
Йоан Ангел
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Маргарет Унгарска
 
 
 
 
 
 
 
Елена д'Анжу
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Хенри I дьо Вианден
 
 
 
 
 
 
 
Матилда дьо Вианден
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Маргарита дьо Куртене-Намур
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Владислав II
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андраш II
 
 
 
 
 
 
 
Бела IV
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гертруда от Мерания
 
 
 
 
 
 
 
Ищван V
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Теодор I Ласкарис
 
 
 
 
 
 
 
Мария Ласкарина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анна Ангелина
 
 
 
 
 
 
 
Каталина Унгарска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
хан Котян
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елизабет Куманката
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
благородничка от Галич
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Стефан Владислав II подобно на Стефан Владислав /зет на Иван Асен II/ е кръстен на цар Иван Владислав, понеже и по бащина (чрез Исак II Ангел) и по майчина линия (чрез Анна Ангелина) произхожда от династията на комитопулите, чийто владения като техен пряк наследник управлява. Стефан Владислав е сериозно родствено обвързан с унгарската кралска династия Арпади.[източник? (Поискан преди 2850 дни)]

Източници

  1. Чорович, Владимир. История на сърбите. САНУ, 1989.
  2. Българските ханове и царе. Абагар, ISBN 954-427-216-X, 2004.