Главен управител на Източна Румелия: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 9: Ред 9:
== Управители ==
== Управители ==


Управителят на Източна Румелия е назначаван от султана за срок от пет години със съгласието на всички държави, подписали [[Берлински договор|Берлинския договор]]. От приемането на [[Органически устав|Органическия устав]] през [[1879]] година до [[Съединение на България|Съединението]] през [[1885]] година постът на главен управител е заеман от [[Александър Богориди]] (1879-1884) и [[Гаврил Кръстевич]] (1884-1885).<ref name="bdi-guir"/>
Управителят на Източна Румелия е назначаван от султана за срок от пет години със съгласието на всички държави, подписали [[Берлински договор|Берлинския договор]] от [[1878]] г. От приемането на [[Органически устав|Органическия устав]] през [[1879]] година до [[Съединение на България|Съединението]] през [[1885]] година постът на главен управител е заеман от [[Александър Богориди]] (1879-1884) и [[Гаврил Кръстевич]] (1884-1885).<ref name="bdi-guir"/>


Съгласно [[Топханенски акт|Топханенския акт]], на 13 април 1886 година султанът назначава за главен управител на Южна България българския княз [[Александър I Батенберг|Александър I]].<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | isbn = 954-426-206-7 | pages = 85-86}}</ref> Княз [[Фердинанд I|Фердинанд]] е утвърден за генерал-губернатор на Източна Румелия през 1896 година, близо девет години след възкачването си на българския престол.{{hrf|Стателова|1999|141}} През този период титлата е чисто формална и е окончателно премахната с обявяването на [[Независимост на България|независимостта на България]] през [[1908]] година.
Съгласно [[Топханенски акт|Топханенския акт]], на 13 април 1886 година султанът назначава за главен управител на Южна България българския княз [[Александър I Батенберг|Александър I]].<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | isbn = 954-426-206-7 | pages = 85-86}}</ref> Княз [[Фердинанд I|Фердинанд]] е утвърден за генерал-губернатор на Източна Румелия през 1896 година, близо девет години след възкачването си на българския престол.{{hrf|Стателова|1999|141}} През този период титлата е чисто формална и е окончателно премахната с обявяването на [[Независимост на България|независимостта на България]] през [[1908]] година.

Версия от 10:10, 6 септември 2016

Главният управител (генерал-губернаторът) ръководи изпълнителната власт в Източна Румелия като представител на сюзерена на областта – османския султан.

Прерогативи

Главният управител назначава (със съгласието на султана) правителството, окръжните управители и Върховния съд на Източна Румелия.[1] Той определя и 10 от 56-те депутати в Областното събрание[2], свиква събранието и предлага бюджета на областта. В периода между заседанията на Областното събрание има право да приема, съвместно с Постоянния комитет, нормативни актове със силата на закон.[3] Негово право е също така да разпуска парламента и да свиква нови избори, както и да управлява една година с бюджета от предходната.[4]

Главният управител е също така главнокомандващ на областната милиция.[1] Той подбира низшия ѝ офицерски състав (до чин капитан включително).[5] В случай на вътрешна или външна заплаха той има правото да повика в областта османски войски.[6]

Управители

Управителят на Източна Румелия е назначаван от султана за срок от пет години със съгласието на всички държави, подписали Берлинския договор от 1878 г. От приемането на Органическия устав през 1879 година до Съединението през 1885 година постът на главен управител е заеман от Александър Богориди (1879-1884) и Гаврил Кръстевич (1884-1885).[1]

Съгласно Топханенския акт, на 13 април 1886 година султанът назначава за главен управител на Южна България българския княз Александър I.[7] Княз Фердинанд е утвърден за генерал-губернатор на Източна Румелия през 1896 година, близо девет години след възкачването си на българския престол.[8] През този период титлата е чисто формална и е окончателно премахната с обявяването на независимостта на България през 1908 година.

Източници

  1. ↑ а б в Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 30.05.2015)
  2. ↑ Стателова, Елена. Източна Румелия (1879–1885). Икономика, политика, култура. София, Издателство на Отечествения фронт (онлайн: Дигитална библиотека СУ „Св. Климент Охридски“), 1983. с. 31-32. Посетен на 30.05.2015.
  3. ↑ Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 65.
  4. ↑ Маджаров, Михаил. Източна Румелия. Исторически преглед. София, Печатница С. М. Стайков, 1925. с. 214-215
  5. ↑ Стателова 1983, с. 26.
  6. ↑ Стателова 1983, с. 29.
  7. ↑ Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7. с. 85-86.
  8. ↑ Стателова 1999, с. 141.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Главен_управител_на_Източна_Румелия&oldid=7430773“.