Стефан Владислав II: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник; факт
без информация без конкретно поискани източници; преведох първото изречение от Уикипедия на английски
Ред 1: Ред 1:
'''Стефан Владислав II''' e крал на Сремската земя от 1316 до 1325 г.
'''Стефан Владислав II''' e {{факт|[[Срем (област)|срем]]ски ([[Славония|славонски]]) владетел ([[1316]]-[[1325]]) и непризнат сръбски крал, претендент за короната. Според [[Дежевско споразумение|Дежевското споразумение]] като първороден син на [[Стефан Драгутин]] той е следвало да стане сръбски крал.|2016|9|2}}

{{факт|Стефан Владислав II е най-голямото дете на Стефан Драгутин от брака му с [[маджари|маджарска]]та принцеса Каталина. Каталина е от угро-[[кумани|кумански]] [[произход]] и е издънка на [[хан Котян]]овата [[династия]]. През [[1292]] г. Стефан Владислав II като унгарски [[принц]] получава за управление [[област]]та [[Славония]].|2016|9|2}}


Приживе Милутин не определя свой наследник за престола следствие от което [[Стефан Дечански]] се справя много лесно с другия претендент за рашкия престол&nbsp;— брат му [[Стефан Константин]] от милутиновия първи брак с дъщерята на [[Тесалия|тесалийския]] владетел [[Йоан I Ангел]]. <ref>{{cite book |last= Чорович |first= Владимир |authorlink= Владимир Чорович |title= [[История на сърбите (Владимир Чорович)|История на сърбите]] |year= 1989 |publisher= [[САНУ]] }}</ref>
Приживе Милутин не определя свой наследник за престола следствие от което [[Стефан Дечански]] се справя много лесно с другия претендент за рашкия престол&nbsp;— брат му [[Стефан Константин]] от милутиновия първи брак с дъщерята на [[Тесалия|тесалийския]] владетел [[Йоан I Ангел]]. <ref>{{cite book |last= Чорович |first= Владимир |authorlink= Владимир Чорович |title= [[История на сърбите (Владимир Чорович)|История на сърбите]] |year= 1989 |publisher= [[САНУ]] }}</ref>

Версия от 12:14, 7 септември 2016

Стефан Владислав II e крал на Сремската земя от 1316 до 1325 г.

Приживе Милутин не определя свой наследник за престола следствие от което Стефан Дечански се справя много лесно с другия претендент за рашкия престол — брат му Стефан Константин от милутиновия първи брак с дъщерята на тесалийския владетел Йоан I Ангел. [1]

През 1324 г. Стефан Дечански проводил делегация в Търново, която трябвало да убеди неговия доскорошен шурей Михаил Шишман да прекъсне помощта си за Владислав, но последвал категоричен отказ от страна на царя. [2]

Родословие

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Неманя
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Първовенчани
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ана Неманя
 
 
 
 
 
 
 
Крал Стефан Урош I
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Рение Дандоло
 
 
 
 
 
 
 
Анна Дандоло, внучка на Енрико Дандоло
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
неизвестна
 
 
 
 
 
 
 
Крал Стефан Драгутин
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Исак II Ангел
 
 
 
 
 
 
 
Йоан Ангел
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Маргарет Унгарска
 
 
 
 
 
 
 
Елена д'Анжу
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Хенри I дьо Вианден
 
 
 
 
 
 
 
Матилда дьо Вианден
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Маргарита дьо Куртене-Намур
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Владислав II
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андраш II
 
 
 
 
 
 
 
Бела IV
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гертруда от Мерания
 
 
 
 
 
 
 
Ищван V
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Теодор I Ласкарис
 
 
 
 
 
 
 
Мария Ласкарина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анна Ангелина
 
 
 
 
 
 
 
Каталина Унгарска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
хан Котян
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елизабет Куманката
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
благородничка от Галич
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Стефан Владислав II подобно на Стефан Владислав /зет на Иван Асен II/ е кръстен на цар Иван Владислав, понеже и по бащина (чрез Исак II Ангел) и по майчина линия (чрез Анна Ангелина) произхожда от династията на комитопулите, чийто владения като техен пряк наследник управлява. Стефан Владислав е сериозно родствено обвързан с унгарската кралска династия Арпади.[източник? (Поискан преди 2856 дни)]

Източници

  1. Чорович, Владимир. История на сърбите. САНУ, 1989.
  2. Българските ханове и царе. Абагар, ISBN 954-427-216-X, 2004.