Голямо солено езеро

Голямо солено езеро Great Salt Lake
— Солено езеро —
Езерото от птичи поглед откъм Солт Лейк Сити
41.166667, -112.583333 Местоположение в САЩ
Местоположение	САЩ, Юта
Притоци	Беър Ривър, Джордан, Вебер
Отток	Безоточно
Дължина	120 km
Ширина	45 km
Площ	Около 4 400 km2
Дълбочина	Около 10 m
Водосб. басейн	55 685 km2
Острови	Между 8 и 15 острова
Населени места	Солт Лейк Сити, Огдън
Голямо солено езеро в Общомедия

Голямото солено езеро се намира в западната част на Съединените американски щати и е най-голямото езеро между Големите езера и Тихия океан и най-голямото солено езеро в западното полукълбо. Голямото солено езеро е остатък от езерото Бонвил, голямо сладководно езеро през Плейстоцена (75,000 – 7,250 пр.н.е.), което заема голяма част от западна Юта. Езерото се намира в един от басейните на Големия басейн, западно от планините Уосач в щата Юта.

География

Езерото няма собствени извори, а получава вода от множество потоци, които се стичат от околните планини. Най-големи притоци са реките Беър Ривър, Вебер, и Джордан. Езерото е безоточно, а високата соленост на водата се дължи на натрупването на минерали и голямото изпарение. Езерото заема широка долина, която е формирана от ерозирането на околните планини. Естеството на долината е причина за големи различия в площта на повърхността на езерото, което в по-влажни години може да увеличи площта си драстично. През 1963 г. площта на езерото е 2 460 кв. км., а през 1988 г. 8 500 кв. км. Средната площ на езерото е около 4 400 кв. км.

История

Наличието на толкова голям обем вода в сухите райони на Юта и въобще в целия Голям басейн, привлича рано вниманието на хората. Местните индиански култури използват сладководните блата и потоци около езерото за лов и риболов доста преди пристигането на евро – американците.

Трапери изследват района на Голямото солено езеро като се започне с Робърт Стюърт през 1812 г., Джим Бриджър през 1824 г., последвани от няколко други трапери през 1826 г. и 1843 г.

Новините от долината на Голямото солено езеро достигат до мормонските лидери в Ноуву, Илинойс и те решават да се заселят около него, Първата мормонска експедиция достига долината на Голямото солено езеро на 22 – 24 юли 1847 г. На 27 юли Бригъм Йънг и други лидери на групата посещават езерото, което става основен източник на сол за заселниците.

Развитие

Високото съдържание на сол на езерото е ограничило използването му, но няколко курорти са съществували по бреговете му по различно време. Съвсем наскоро ветроходството става популярна дейност в езерото. От езерото също се добива сол и се събират скариди, които се използват за храна за риби. От най-ранните индианци, които са добивали сол от езерото, до днешната индустрия и туризма, Голямото солено езеро е ценна и уникална част от географията на Северна Америка.