Долна Секирна: Разлика между версии

Долна Секирна
	Долна Секирна
	Долна Секирна Координати: 42°40′20.14″ с. ш. 22°43′17.26″ и. д. / 42.672262° с. ш. 22.721463° и. д. Долна Секирна
Общи данни
Население	127 души (15 март 2024 г.); 4,97 души/km²
Землище	25,701 km²
Надм. височина	813 m
Пощ. код	2397
Тел. код	07751
МПС код	РК
ЕКАТТЕ	22263
Администрация
Държава	България
Област	Перник
Община; – кмет	Брезник; Васил Узунов ; (независим политик; 2011)

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 15:38, 19 септември 2016

Долна Секирна е село в Западна България. То се намира в община Брезник, област Перник.

География

Село Долна Секирна се намира в най-югозападната част на почти до границата с община Населеното място е разположено в подножието на Големи връх с височина 1480.50 m.

История

Според историците живот по тези места е имало още преди пет века.Село Долна Секирна, област Пернишка е възникнало и се е оформило като такова върху землището на старо тракийско селище. От тук нататък , при съвместният им живот , те изграждат своеобразния си диалект , бит и култура; своя неповторим облик. Трябва да подчертаем , че особеното в това оформяне е , че то става в условията на притеснен живот под османска власт. Още от далечното минало , та до наши дни , основният поминък на долносекирчани е бил земеделието и скотовъдството. Тук , обаче , то си има някои особености. На първо място , за това че малките орни площи имат обикновено по – висок планински характер.Повечето ниви са пръснати по землищетона стръмни скатове , силно ерозирани и изпостнели. Отдавнашна традиция е те да се наторяват през лятото от така наречените „егреци” , където овцете и козите нощуват за по една вечер. Следващото денонощие се изместват на съседното място , докато се покрие цялата площ на нивата. Реколтата е добра , само след първото наторяване. Следващите години е вече изпостняла , и ако торенето не се повтори , става отново неплодородна. Тези наклонени площи магат да се обработват само с впрегатен добитък. Но скотовъдството винаги е било по – доходнно от земеделието. Разбира се , с него добре се справчт семействата , имащи повече членове – мъже , жени и по – големи деца , за да има и за пастири и работници: косачи, пластачи, секачи, и яки волове за транспорт по черните и стръмни планински пътища. Освен с земеделие и скотовъдство селяните се занимавали и с гурбетчийски занимания. - миньорска работа в близкият град Перник. - Прекопаване на тунели на новостроящи се ж.п. линии. - Друга група от хора избирали за втора професия строителството - По- младите намирали по – лека работа на чистачи и преносвачи. В селото е издигнат паметник на загиналите съселяни във войните през 1912-1918 г.

Културни и природни забележителности

В селото е имало два частни дарака - единият собственост на Братя Маринови, а другият на Величко Дойчев, които са национализирани в края на 1947 г.

През 2004 г. в село Долна Секирна е открита паметна плоча на легендарния хайдутин Иво Войвода. Хайдутинът Иво Войвода е местен герой, с когото жителите на селото се гордеят и на когото са кръстили читалището. Иво Войвода и четата му са действали през 1820-1830 г. в планините в Трънско, Брезнишко и Радомирско.

На 9 октомври 1944 г. в село Долна Секирна е роден писателят Янко Станоев. Издал е над 15 книги - "Неандерталецо мой", "Двойникът", "Блудният син", "Домашни истории", "Децата на Афродита" и др. Той е носител на редица награди, сред които голямата награда "Златният ланец" на в. "Труд" за къс разказ и Наградата за проза на Съюза на българските писатели за 2000 г.

Роденият в селото историк Методи Попспасов написва краеведческо изследване, издадено със заглавие "Долна Секирна - вековен живот в антична околност", 2005 г., ИК Интержурнал, София

Други

През 1998 г. в село Долна Секирна е учреден футболен клуб "Големи връх" с президент Димитър Мирчев. Отборът записа рекорд в III дивизия - 17 поредни победи от 17 играни мача. Сега славният футболен валяк "Големи връх" не съществува и името му трупа праха на историята.

Външни препратки

Шаблон:Мъниче селища в България

↑ www.grao.bg

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[1]

@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 == История ==
-Според историците живот по тези места е имало още преди пет века. Предполага се, че село Долна Секирна е възникнало и се е оформило върху землище на старо [[траки]]йско селище.Село Долна Секирна, област  Пернишка е възникнало и се е оформило като такова върху землището на старо тракийско селище. От тук нататък , при съвместният им живот , те изграждат своеобразния си диалект , бит и култура; своя неповторим облик. Трябва да подчертаем , че особеното в това оформяне е , че то става в условията на притеснен живот под османска власт. Още от далечното минало , та до наши дни , основният поминък на долносекирчани е бил земеделието и скотовъдството. Тук  , обаче , то си има някои особености. На първо място , за това че малките орни площи имат обикновено по – висок планински характер. На някои места има закътани валози , с дълбока наносна орна земя. Те дават по – високи добиви , но са малки по площ. Повечето ниви са пръснати по землищетона стръмни скатове , силно ерозирани и изпостнели. Отдавнашна традиция е те да се наторяват през лятото от така наречените „егреци” , където овцете и козите нощуват за по една вечер. Следващото денонощие се изместват на съседното място , докато се покрие цялата площ на нивата. Реколтата е добра , само след първото наторяване. Следващите години е вече изпостняла , и ако торенето не се повтори , става отново неплодородна. Тези наклонени площи магат да се обработват само с впрегатен добитък. Но скотовъдството винаги е било по – доходнно от земеделието. Налице са добри , обширни пасища , много изворна и течаща вода и доста зелени ливади и гъсти гори съответно за тревен и листен фураж. Разбира се , с него добре се справчт семействата , имащи повече членове – мъже , жени и по – големи деца , за да има и за пастири и работници: косачи, пластачи, секачи, и яки волове за транспорт по черните и стръмни планински пътища. Освен с земеделие и скотовъдство селяните се занимавали и с гурбетчийски занимания.
+Според историците живот по тези места е имало още преди пет века.Село Долна Секирна, област  Пернишка е възникнало и се е оформило като такова върху землището на старо тракийско селище. От тук нататък , при съвместният им живот , те изграждат своеобразния си диалект , бит и култура; своя неповторим облик. Трябва да подчертаем , че особеното в това оформяне е , че то става в условията на притеснен живот под османска власт. Още от далечното минало , та до наши дни , основният поминък на долносекирчани е бил земеделието и скотовъдството. Тук  , обаче , то си има някои особености. На първо място , за това че малките орни площи имат обикновено по – висок планински характер.Повечето ниви са пръснати по землищетона стръмни скатове , силно ерозирани и изпостнели. Отдавнашна традиция е те да се наторяват през лятото от така наречените „егреци” , където овцете и козите нощуват за по една вечер. Следващото денонощие се изместват на съседното място , докато се покрие цялата площ на нивата. Реколтата е добра , само след първото наторяване. Следващите години е вече изпостняла , и ако торенето не се повтори , става отново неплодородна. Тези наклонени площи магат да се обработват само с впрегатен добитък. Но скотовъдството винаги е било по – доходнно от земеделието.  Разбира се , с него добре се справчт семействата , имащи повече членове – мъже , жени и по – големи деца , за да има и за пастири и работници: косачи, пластачи, секачи, и яки волове за транспорт по черните и стръмни планински пътища. Освен с земеделие и скотовъдство селяните се занимавали и с гурбетчийски занимания.
 -	миньорска работа в близкият град Перник.
 -	Прекопаване на тунели на новостроящи се ж.п. линии.
 -	Друга група от хора избирали за втора професия строителството
--	По- младите намирали малко по – лека , но слугинска работа на чистачи и преносвачи.
+-	По- младите намирали по – лека работа на чистачи и преносвачи.
+В селото е издигнат паметник на загиналите съселяни във войните през 1912-1918 г.
-Дохади на селяните носели и протичащите тук бистри планински реки. В селото по това време е имало 40 воденици. За всеки 100 кг смляно жито се е вземало 10 кг  брашно. Като се има в предвид , че една каражейка е смиляла за 24 часа , не по – малко от 100 кг жито. Дохади за Долна Секирна носели и притежаваните от хората гори. Да се отсече , превози и изделя всяко дъбово или буково дърво не било леко. Обаче всеки петък от селото излизали тежко натоварени, скърцащи волски коли на път за предстоящия съботен пазар в гр. Перник. Цялата нощ тежката кола се търкаляла бавно по чакълестия път, натоварена с по десет издялани греди или тридесет мертека, които още рано сутринта се  разпродават като топъл хляб. След това каруцата се връщала в селото за да подготви следващата пратка и отново на път. Трябва да се отбележи , че чак до средата на 20 век, тук съществували белезите на самозадоволяващото се затворено, натурално стопанство.
-В селото е издигнат паметник на загиналите съселяни във войните през 1912-1918 г.
 <!-- == Религии == -->
@@ Ред 34: / Ред 31: @@
 == Културни и природни забележителности ==
-Повече от 1200 години преди Христа древните тракийски племена са имали светилище в близост до една от махалите на село Долна Секирна. През 2005 г. са започнати разкопки на скално и ямно светилище, уникално за Западна България, от експедиция на Районен историческият музей – гр. [[Перник]]. Открити са уникален изящен бронзов пръстен от края на ранножелязната епоха, част от рядка римска фибула, бронзови монети, сред които е имало посребрени, каменни оръдия на труда, както и голямo
-количество керамичен материал.
 В селото е имало два частни дарака - единият собственост на Братя Маринови, а другият на Величко Дойчев, които са национализирани в края на [[1947]] г.