Търновска конституция: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 18: | Ред 18: | ||
От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля<ref>Друмева, Ем. Конституционно право. 3. прер. изд. София: Сиела, 2008, стр. 102</ref>. Той е титуляр и на законодателната (съвместно с Народното събрание), и на изпълнителната власт (сам назначава министрите – чл. 152), а съдебната действа пак от негово име – [[Принцип за разделение на властите|принципът за разделение на властите]] не е последователно проведен. Няма глава за съдебната власт (като гаранция за правова държава), няма контрол за съответствие на законите с конституцията (чл. 49). Жителите на държавата се наричат „поданици“ (на монарха). |
От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля<ref>Друмева, Ем. Конституционно право. 3. прер. изд. София: Сиела, 2008, стр. 102</ref>. Той е титуляр и на законодателната (съвместно с Народното събрание), и на изпълнителната власт (сам назначава министрите – чл. 152), а съдебната действа пак от негово име – [[Принцип за разделение на властите|принципът за разделение на властите]] не е последователно проведен. Няма глава за съдебната власт (като гаранция за правова държава), няма контрол за съответствие на законите с конституцията (чл. 49). Жителите на държавата се наричат „поданици“ (на монарха). |
||
С измененията на Търновската конституция от [[1893]] г. и [[1911]] г. се намаляват правата на [[Народното събрание]] и се засилва монархическата власт. След обявяване на независимостта на Княжество България през 1908 година и последвалото дипломатическо признаване от страна на другите държави на този акт, с изменението на Търновската конституция през 1911 година думите „княжество“, „княз“ и производните им са заменени с „царство“, „цар“ и производните им. След тези изменения Търновската конституция става широко известна като „Сребърната конституция“. Освен това, поправката от 1911 г. на чл. 17 дава право на монарха и правителството да сключват тайни договори без съгласието на Народното събрание.<ref>Гюзелев, В. и др. ''История и цивилизация за единайсети клас.'' „Просвета“, 2012. Одобрен със заповед № РД 09 |
С измененията на Търновската конституция от [[1893]] г. и [[1911]] г. се намаляват правата на [[Народното събрание]] и се засилва монархическата власт. След обявяване на независимостта на Княжество България през 1908 година и последвалото дипломатическо признаване от страна на другите държави на този акт, с изменението на Търновската конституция през 1911 година думите „княжество“, „княз“ и производните им са заменени с „царство“, „цар“ и производните им. След тези изменения Търновската конституция става широко известна като „Сребърната конституция“. Освен това, поправката от 1911 г. на чл. 17 дава право на монарха и правителството да сключват тайни договори без съгласието на Народното събрание.<ref>Гюзелев, В. и др. ''История и цивилизация за единайсети клас.'' „Просвета“, 2012. Одобрен със заповед № РД 09 – 687/29.05.2012 г. на министъра на образованието, младежта и науката.</ref> |
||
Конституционно установеният ред в [[Княжество България]] е многократно потъпкван. През [[1881]] г. Конституцията е временно суспендирана (отменена), през [[1923]] г. е извършен военен преврат, а след [[19 май]] [[1934]] г. дълги години държавата се управлява с наредба-закон при фактически суспендирана конституция. |
Конституционно установеният ред в [[Княжество България]] е многократно потъпкван. През [[1881]] г. Конституцията е временно суспендирана (отменена), през [[1923]] г. е извършен военен преврат, а след [[19 май]] [[1934]] г. дълги години държавата се управлява с наредба-закон при фактически суспендирана конституция. |
||
Ред 37: | Ред 37: | ||
* [http://www.bg-pravo.com/2009/12/36.html Политически и икономически идеи в Търновската конституция] |
* [http://www.bg-pravo.com/2009/12/36.html Политически и икономически идеи в Търновската конституция] |
||
* [http://www.bg-pravo.com/2009/12/35-1879.html Дейност на Учредителното събрание от 1879 г. по приемане на Търновската конституция] |
* [http://www.bg-pravo.com/2009/12/35-1879.html Дейност на Учредителното събрание от 1879 г. по приемане на Търновската конституция] |
||
* [http://www.hadjinikolov.pro/wp-content/uploads/2010/02/ |
* [http://www.hadjinikolov.pro/wp-content/uploads/2010/02/Търновска-конституция-ФТП.pdf Текстът на Търновската конституция със съвременен правопис] |
||
[[Категория:Български конституции]] |
[[Категория:Български конституции]] |
Версия от 16:20, 19 септември 2016
- За вестника с това име вижте Търновска конституция (вестник).
Конституцията на Българското княжество, широко известна като Търновска конституция, е първата конституция на България.
Приета е на 16 април 1879 г. от Учредителното събрание във Велико Търново.
Създадена е след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование във водещи университети в Европа.
Проектът за Органически устав за държавното устройство на българското княжество е изготвен в канцеларията на Временното руско управление и е съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 10/23 януари 1879 г., внася големи промени в Проекта, вкл. промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират 2 групи – либерали (младите) и консерватори (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.
Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г. Съгласно член 4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.“ Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление.
Новаторска и прогресивна за времето си и с либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са свободата на печата, правото на сдружавания и др.
От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля[1]. Той е титуляр и на законодателната (съвместно с Народното събрание), и на изпълнителната власт (сам назначава министрите – чл. 152), а съдебната действа пак от негово име – принципът за разделение на властите не е последователно проведен. Няма глава за съдебната власт (като гаранция за правова държава), няма контрол за съответствие на законите с конституцията (чл. 49). Жителите на държавата се наричат „поданици“ (на монарха).
С измененията на Търновската конституция от 1893 г. и 1911 г. се намаляват правата на Народното събрание и се засилва монархическата власт. След обявяване на независимостта на Княжество България през 1908 година и последвалото дипломатическо признаване от страна на другите държави на този акт, с изменението на Търновската конституция през 1911 година думите „княжество“, „княз“ и производните им са заменени с „царство“, „цар“ и производните им. След тези изменения Търновската конституция става широко известна като „Сребърната конституция“. Освен това, поправката от 1911 г. на чл. 17 дава право на монарха и правителството да сключват тайни договори без съгласието на Народното събрание.[2]
Конституционно установеният ред в Княжество България е многократно потъпкван. През 1881 г. Конституцията е временно суспендирана (отменена), през 1923 г. е извършен военен преврат, а след 19 май 1934 г. дълги години държавата се управлява с наредба-закон при фактически суспендирана конституция.
Установеното с Деветосептемврийския акт от 1944 година правителство на Отечествения фронт обявява намерението си да възстанови Търновската конституция, но това не е реализирано.
На 4 декември 1947 г. е заменена с Конституция на Народна република България.
Източници
Външни препратки
- Протоколите на Учредителното българско народно събрание в Търново. Пловдив-София-Русчук, 1879
- Конституционен съд на Република България
- Симеон Радев. Търновската конституция – Из „Строителите на съвременна България“. Том 1
- Политически и икономически идеи в Търновската конституция
- Дейност на Учредителното събрание от 1879 г. по приемане на Търновската конституция
- Текстът на Търновската конституция със съвременен правопис