Далибор Брозович: Разлика между версии
м +нормативен контрол |
|||
Ред 50: | Ред 50: | ||
[[Категория:Възпитаници на Загребския университет]] |
[[Категория:Възпитаници на Загребския университет]] |
||
[[Категория:Носители на орден „Мадарски конник“]] |
[[Категория:Носители на орден „Мадарски конник“]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Загребчани]] |
||
[[Категория:Личности (Сараево)]] |
[[Категория:Личности (Сараево)]] |
Версия от 18:59, 21 септември 2016
Далибор Брозович | |
хърватски езиковед | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Научна дейност | |
Област | Лингвистика |
Работил в | Люблянски университет |
Далибор Брозович (Шаблон:Lang-hr) е хърватски езиковед, славист и диалектолог.
Биография
Завършва Загребския университет, от 1957 година е доктор на науките.
Работи в научни центрове в Югославия – Любляна, Задар, Пула, Дубровник, Сараево, и в чужбина – щата Мичиган, САЩ и гр. Регенсбург, Германия. От 1986 година е редовен член на Югославската академия на науките и изкуствата, а от 1991 г. – и на Европейската академия.
В началото на разпада на бившата югофедерация Брозович става съпредседател на Хърватския демократичен съюз, а по-сетне е заместник-председател на президентството на Република Хърватия (1990) и член на хърватския парламент (1992 – 1995).
В периода 1991-2001 г. е начело с Мирослав Кърлежа на Института по лексикография. Автор е на „Атлас по европейска и славянска диалектология“.
От 1986 г. Брозович е почетен член на Македонска академия на науките и изкуствата, занимаващ се с македонистиката.
Далибор Брозович е сред авторите на Декларацията за статута и името на хърватския език, но и същевременно привърженик на стандартизирания по югославско време сърбохърватски език по време на Югославия.
Председател е на Дружеството за българо-хърватско приятелство[1].
Източници
- ↑ Енчев, Велизар. Аз бях в разузнаването, стр. 150. millenium, ISBN 978-954-515-043-2, 2009, София.
|