Свети Стефан (Цариград)

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Стефан.

---

Свети Стефан Aya Stefan
Свети Стефан Местоположение в Турция Истанбул 41.031806, 28.949694
Вид	Църква
Местоположение	Истанбул, Турция
Архитект	Ховсеп Азнавур
Стил	Необарок
Конструкция	Метална
Изграждане	1892 – 1896 г.
Свети Стефан в Общомедия

„Свети Стефан“ (на турски: Aya Stefan, Ая Стефан или Bulgar Kilisesi, Булгар Килисеси, Българската църква), известна като Желязната църква, е православна българска църква в Истанбул, Турция, направена от готови железни елементи.

„Свети Стефан“ е единствената православна желязна църква. Представлява трикорабна базилика с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40-метрова камбанария.

Храмът е създаден в края на 19 век и струва на българската държава над 1 млн. франка, а по това време 1 български лев е бил равен на един франк. В тази епоха, по преброяването от 1885 година, българската колония в Цариград наброява 50 хил. души.

Дървеният храм

Къщата, подарена от Стефан Богориди за българска църква

През 1849 година влиятелният османски държавник, българинът княз Стефан Богориди подарява за български черковни нужди голям двор с 3 постройки – една дървена и две каменни, в цариградския квартал „Фенер“ между площадите „Балат“ и „Фенер“, на самия бряг на Златния рог, близо до седалището на Вселенската патриаршия.

На 17 октомври 1849 година е издаден официален султански ферман, позволяващ на българите да имат собствен молитвен дом. Долният етаж на подарената от Богориди дървена къща е превърнат във временен параклис и е тържествено осветен на 9 октомври 1849 година. По-късно параклисът прераства в самостоятелен храм, известен като Дървената църква, и посветен на първомъченик и архидякон Свети Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди.

Na 25 октомври 1859 г. княз Никола Богориди поставя основния камък на Желязната църква „Свети Стефан“. Поставянето на основния камък е напълно символичен акт от страна на Богориди, тъй като истинското строителство на днешната църква започва 33 години по-късно, когато екзарх Йосиф също полага основния камък на 27 април 1892 г.

През 1850 година каменните къщи в двора са разрушени и с материала е изградена триетажна постройка с 25 стаи, известна като Метоха, която по-късно става седалище на Българската екзархия, създадена със султански ферман на 27 февруари 1870 година. Екзархията функционира в Истанбул и след Освобождението на България до Балканската война през 1912 година.

Железният храм

Църквата в процес на сглобяване

Рудолф Филип Ваагнер, Виена, производител на конструктивните елементи

На 25 юни 1890 г. със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква. Основният камък е поставен от екзарх Йосиф I на 27 април 1892 г. Тъй като теренът е нестабилен архитектът Ховсеп Азнавур предлага конструкцията на църквата да бъде от сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи. Търгът за изработване на елементите на църквата е спечелен от виенската фирма Рудолф Филип Ваагнер, макар тя да не е строила дотогава железни църкви. Но Ваагнер вече има стабилен авторитет в областта на железните изработки – на виенското изложение през 1873 година компанията излага продуктите си в оргомен павилион от стъкло и желязо.

Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1895 и са откарани по железницата до Триест, а оттам с параходи до Цариград. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ковано желязо, всички елементи са захваната основите с болтове, гайки и нитове – общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 г.

В архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Интериорът също е изработен във Виена – коринтски колони, ангелчета и флорални мотиви са завинтени или занитени във вътрешността. Стилът на интериора има ар нуво влияние – първият пример за ар нуво в Истанбул. Виенските майстори изработили иконостаса по католически образец и секретарят на екзархията Атанас Шопов с архитекта Азнавур са принудени да отидат до Русия, за да преговарят с руска фирма за избработка на православен иконостас. Иконостасът е направен от московската фирма на Николай Ахапкин, иконите са изписани от руския художник Клавдий Лебедев, а шестте камбани са отлети също в Русия, в Ярославъл във фабриката на Пьотър Оловянишников. Две от шестте камбани звучат и до днес.

Тържественото освещаване на новата църква „Свети Стефан“ е извършено от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 година – празника Рождество Богородично. От старата дървена църква е съхранен само напрестолният камък от олтара, като паметник, който да напомня за историческата ѝ роля в продължение на половин век.

„Свети Стефан“ е резултат от експериментирането с железни църкви във втората половина на 19 век. Преносимите железни църкви са британско изобретение и са използвани за отдалечените британски колонии като Австралия. Създателят на Айфеловата кула, френският инженер Густав Айфел също изработва железни църкви, които са изпращани във Филипините и Перу. Днес „Свети Стефан“ е една от малкото оцелели железни църкви в света.

В двора на „Свети Стефан“ са погребани българските църковни дейци Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски.

• 
  Освещаване на църквата в 1898 г., османска пощенска картичка
• 
  Църквата откъм Златния рог, османска пощенска картичка
• 
  „Свети Стефан“ в 1898 г.

Вижте също

• Желязна църква
• „Свети Димитър“

Външни препратки

• Фондация „Свети Стефан“
• Българска православна община в Истанбул
• Благовеста Иванова. Църквата „Св. Стефан“ край Златния рог и нейните събратя
• Благовеста Иванова, Ради Ганев. „Желязото“ и стоманата в храма „Св. Стефан“ в Истанбул
• Благовеста Иванова. Неосъщественият каменен храм „Св. Троица“ на брега на Златния рог и архитектите Фосати
• Благовеста Иванова. Българските старини в Цариград
• Blagovesta Ivanova, Radi Ganev, Milosh Drdacky. Architectural, Material and Damage Survey of the Bulgarian Metal Church of St. Stefan in Istanbul
• B. Ivanova, R. Ganev & M. Drdácký. Historical and condition survey of the Bulgarian metal church of St Stefan in Istanbul. – International Journal of Architectural Heritage: Conservation, Analysis, and Restoration

Литература

• Doytchinov G, Gantchev Ch. Osterreichische Architekten in Bulgarien 1878 – 1918 /Австрийски архитекти в България/, BOLAU Verlag- Wien, W. 2001.
• Ганчев Хр., Дойчинов Гр., Стоянова Ив. „България 1900 – Европейски влияния в българското градоустройство, архитектура, паркове и градини 1878 – 1918“, АИ „Арх и Арт“, С. 2002.
• Ганчев Хр. “ Българската църква „Св.Стефан“ и Метохът в Истанбул“, сп.“Минало“, кн. 1, 1995. стр.4 – 8.
• Ганчев, Хр. Български паметници в Р.Турция, сп.“Паметници, реставрация, музеи“, кн.1, 2003, с.35 – 44.
• Темелски, Хр. Българската светиня на Златния рог, трето преработено и допълнено издание, С., 2010.

Галерия

• 
  Изглед откъм Златния рог.
• 
  Свети Стефан отпред.
• 
  Ръжда и корозия разяждат конструктивните елементи.
• 
  Иконостасът на църквата.
• 
  Интериор