Граница на Мохоровичич: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:История на Загреб, ползвайки HotCat |
м форматиране: 2x А|А(Б) |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
==Характеристики== |
==Характеристики== |
||
Границата на Мохоровичич отстои на различна дълбочина спрямо повърхността на планетата - от 5-10 км под океанското дъно, до 20-90 км под континентите, в зависимост от [[Геоморфология|геоморфологичните]] дадености на съответната област. Под континенталния тип земна кора, в районите с високи планински масиви тя има най-голяма стойност. Най-малка е съответно стойността ѝ при големите водни басейни; по протежение на т.нар. средноокеански хребети, границата е зона на контакт между кората и [[ |
Границата на Мохоровичич отстои на различна дълбочина спрямо повърхността на планетата - от 5-10 км под океанското дъно, до 20-90 км под континентите, в зависимост от [[Геоморфология|геоморфологичните]] дадености на съответната област. Под континенталния тип земна кора, в районите с високи планински масиви тя има най-голяма стойност. Най-малка е съответно стойността ѝ при големите водни басейни; по протежение на т.нар. средноокеански хребети, границата е зона на контакт между кората и [[астеносфера]]та. Като цяло, нееднаквата нейна величина може да се обясни чрез принцип, наречен [[изостазия]]. |
||
==Установяване== |
==Установяване== |
||
На [[9 октомври]] [[1909]] на [[Далмация|далматинското]] крайбрежие на [[Хърватия]] се усеща голямо [[земетресение]]. Сеизмичните вълни от земетресението са записани от [[сеизмограф]] и са анализирани от преподавателя по [[география]] в университета в [[Загреб]], [[Андрия Мохоровичич]]. Той установява, че [[скорост |
На [[9 октомври]] [[1909]] на [[Далмация|далматинското]] крайбрежие на [[Хърватия]] се усеща голямо [[земетресение]]. Сеизмичните вълни от земетресението са записани от [[сеизмограф]] и са анализирани от преподавателя по [[география]] в университета в [[Загреб]], [[Андрия Мохоровичич]]. Той установява, че [[скорост]]та на разпространение на [[напречни сеизмични вълни|напречните сеизмични вълни]] на около 60 км в дълбочина рязко се увеличава. Това предполага навлизането им в качествено нова физична среда, която е [[течност|течна]] и се различава от строежа и свойствата на земната кора. Това се счита за убедително доказателство за приемането на границата като разделителна линия между двете основни части на земното тяло. Границата е кръстена в чест на своя откривател. |
||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
Версия от 13:07, 22 септември 2016
Границата на Мохоровичич е зона, която разграничава земната кора от слоя, разположен непосредствено под нея - мантията.
Характеристики
Границата на Мохоровичич отстои на различна дълбочина спрямо повърхността на планетата - от 5-10 км под океанското дъно, до 20-90 км под континентите, в зависимост от геоморфологичните дадености на съответната област. Под континенталния тип земна кора, в районите с високи планински масиви тя има най-голяма стойност. Най-малка е съответно стойността ѝ при големите водни басейни; по протежение на т.нар. средноокеански хребети, границата е зона на контакт между кората и астеносферата. Като цяло, нееднаквата нейна величина може да се обясни чрез принцип, наречен изостазия.
Установяване
На 9 октомври 1909 на далматинското крайбрежие на Хърватия се усеща голямо земетресение. Сеизмичните вълни от земетресението са записани от сеизмограф и са анализирани от преподавателя по география в университета в Загреб, Андрия Мохоровичич. Той установява, че скоростта на разпространение на напречните сеизмични вълни на около 60 км в дълбочина рязко се увеличава. Това предполага навлизането им в качествено нова физична среда, която е течна и се различава от строежа и свойствата на земната кора. Това се счита за убедително доказателство за приемането на границата като разделителна линия между двете основни части на земното тяло. Границата е кръстена в чест на своя откривател.