Граница на Мохоровичич: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:История на Загреб, ползвайки HotCat
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 2x А|А(Б)
Ред 2: Ред 2:


==Характеристики==
==Характеристики==
Границата на Мохоровичич отстои на различна дълбочина спрямо повърхността на планетата - от 5-10 км под океанското дъно, до 20-90 км под континентите, в зависимост от [[Геоморфология|геоморфологичните]] дадености на съответната област. Под континенталния тип земна кора, в районите с високи планински масиви тя има най-голяма стойност. Най-малка е съответно стойността ѝ при големите водни басейни; по протежение на т.нар. средноокеански хребети, границата е зона на контакт между кората и [[Астеносфера|астеносферата]]. Като цяло, нееднаквата нейна величина може да се обясни чрез принцип, наречен [[изостазия]].
Границата на Мохоровичич отстои на различна дълбочина спрямо повърхността на планетата - от 5-10 км под океанското дъно, до 20-90 км под континентите, в зависимост от [[Геоморфология|геоморфологичните]] дадености на съответната област. Под континенталния тип земна кора, в районите с високи планински масиви тя има най-голяма стойност. Най-малка е съответно стойността ѝ при големите водни басейни; по протежение на т.нар. средноокеански хребети, границата е зона на контакт между кората и [[астеносфера]]та. Като цяло, нееднаквата нейна величина може да се обясни чрез принцип, наречен [[изостазия]].


==Установяване==
==Установяване==
На [[9 октомври]] [[1909]] на [[Далмация|далматинското]] крайбрежие на [[Хърватия]] се усеща голямо [[земетресение]]. Сеизмичните вълни от земетресението са записани от [[сеизмограф]] и са анализирани от преподавателя по [[география]] в университета в [[Загреб]], [[Андрия Мохоровичич]]. Той установява, че [[скорост|скоростта]] на разпространение на [[напречни сеизмични вълни|напречните сеизмични вълни]] на около 60 км в дълбочина рязко се увеличава. Това предполага навлизането им в качествено нова физична среда, която е [[течност|течна]] и се различава от строежа и свойствата на земната кора. Това се счита за убедително доказателство за приемането на границата като разделителна линия между двете основни части на земното тяло. Границата е кръстена в чест на своя откривател.
На [[9 октомври]] [[1909]] на [[Далмация|далматинското]] крайбрежие на [[Хърватия]] се усеща голямо [[земетресение]]. Сеизмичните вълни от земетресението са записани от [[сеизмограф]] и са анализирани от преподавателя по [[география]] в университета в [[Загреб]], [[Андрия Мохоровичич]]. Той установява, че [[скорост]]та на разпространение на [[напречни сеизмични вълни|напречните сеизмични вълни]] на около 60 км в дълбочина рязко се увеличава. Това предполага навлизането им в качествено нова физична среда, която е [[течност|течна]] и се различава от строежа и свойствата на земната кора. Това се счита за убедително доказателство за приемането на границата като разделителна линия между двете основни части на земното тяло. Границата е кръстена в чест на своя откривател.


== Вижте също ==
== Вижте също ==

Версия от 13:07, 22 септември 2016

Границата на Мохоровичич е зона, която разграничава земната кора от слоя, разположен непосредствено под нея - мантията.

Характеристики

Границата на Мохоровичич отстои на различна дълбочина спрямо повърхността на планетата - от 5-10 км под океанското дъно, до 20-90 км под континентите, в зависимост от геоморфологичните дадености на съответната област. Под континенталния тип земна кора, в районите с високи планински масиви тя има най-голяма стойност. Най-малка е съответно стойността ѝ при големите водни басейни; по протежение на т.нар. средноокеански хребети, границата е зона на контакт между кората и астеносферата. Като цяло, нееднаквата нейна величина може да се обясни чрез принцип, наречен изостазия.

Установяване

На 9 октомври 1909 на далматинското крайбрежие на Хърватия се усеща голямо земетресение. Сеизмичните вълни от земетресението са записани от сеизмограф и са анализирани от преподавателя по география в университета в Загреб, Андрия Мохоровичич. Той установява, че скоростта на разпространение на напречните сеизмични вълни на около 60 км в дълбочина рязко се увеличава. Това предполага навлизането им в качествено нова физична среда, която е течна и се различава от строежа и свойствата на земната кора. Това се счита за убедително доказателство за приемането на границата като разделителна линия между двете основни части на земното тяло. Границата е кръстена в чест на своя откривател.

Вижте също