Разлика между версии на „Правителство на Александър Стамболийски 1“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
без right/дясно в картинки (x2)
м (без right/дясно в картинки (x2))
 
=== Външна политика ===
[[ФайлFile:BASA-284K-2-218-63-Ratification of the Treaty of Neuilly-sur-Seine.jpg|дясно|мини|250п|Страницата с подписите на [[Борис III]], [[Александър Стамболийски]] и [[Михаил Маджаров]] на ратификацията на Ньойския договор]]
Във външната си политика Стамболийски се стреми към поддържане на приятелски отношения със [[Кралство Югославия|Сръбо-Хърватското Словенско кралство]] – съюзник на най-мощната по това време европейска държава – [[Франция]]. Идеята е с нейна помощ България да си върне [[Западна Тракия]]. Земеделците са ангажирани да прекратят дейността на [[ВМРО]]. Резултатът е убийството на вътрешния министър [[Александър Димитров]] през 1921 г. и завладяването на [[Кюстендил]] от части на националноосвободителната организация през декември 1922 г. ВМРО твърдо застават в блока на противниците на БЗНС. Земеделците стриктно изпълняват клаузите на Ньойския договор, надявайки се, че това ще умилостиви победителите и те ще смекчат санкциите. За да не дразни [[Великите сили]], Стамболийски не установява дипломатически отношение със [[СССР]]. Оказана е помощ в храни на гладуващото население на [[Поволжие]]то. Голямо количество зърно е продадено срещу [[злато]] на съветското правителство. Така са попълнени златните запаси на [[Българска национална банка|Българската национална банка]] и [[лев]]ът се стабилизира (по-голяма част от златните авоари на държавата са изнесени срещу американско зърно през гладните 1918–1919 г.) В името на идеята за връщане на Западна Тракия в българските предели БЗНС оказва помощ на [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Кемалистките войски]] във войната им срещу [[Гърция]]<ref name="Encyclopedy"/>.
 
 
=== Кабинет ===
[[File:BASA_1840K-1-69_Marko_Turlakov,_Tsanko_Tserkovski,_Alexander_Stamboliyski,_Dimitar_Mustakov.jpg|right|мини|Трима от министрите от 40-то правителство на България – Марко Турлаков, Цанко Церковски, Александър Стамболийски, и генерал [[Димитър Мустаков]]. Източник: ДА „Архиви“.]]
 
Сформира се от следните 8 министри<ref name="Encyclopedy">{{Цураков|138-146}}</ref>.
552 403

редакции

Навигация