Евтропий (консул 387 г.): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎top: препратки редактирано с AWB
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 1x А|А(Б)
Ред 10: Ред 10:


Евтропий е ''magister epistularum'' при император [[Констанций II]]. През 363 г. участва в [[Сасанидско царство|персийския поход]] на император [[Юлиан Апостат|Юлиан]]. При [[Валент (Римска империя)|Валент]] служи като ''magister memoriae''.
Евтропий е ''magister epistularum'' при император [[Констанций II]]. През 363 г. участва в [[Сасанидско царство|персийския поход]] на император [[Юлиан Апостат|Юлиан]]. При [[Валент (Римска империя)|Валент]] служи като ''magister memoriae''.
През 380 г. е [[Преториански префект|преториански префект]] на [[Илирия]] и през 387 г. [[Консул (Древен Рим)|консул]] заедно с император [[Валентиниан II]].
През 380 г. е [[преториански префект]] на [[Илирия]] и през 387 г. [[Консул (Древен Рим)|консул]] заедно с император [[Валентиниан II]].


Евтропий пише на [[латински]] ''Breviarium ab urbe condita'' в 10 кратки книги по времето на Валент.
Евтропий пише на [[латински]] ''Breviarium ab urbe condita'' в 10 кратки книги по времето на Валент.

Версия от 14:33, 22 септември 2016

Евтропий
Eutropius
римски историк
Роден
между 10-те години на IV век и 335 г.
Починал
около 400 г.
Евтропий в Общомедия

Евтропий (Eutropius; † 390 г.) е римски политик и историк от 4 век сл.н.е.

Евтропий е magister epistularum при император Констанций II. През 363 г. участва в персийския поход на император Юлиан. При Валент служи като magister memoriae. През 380 г. е преториански префект на Илирия и през 387 г. консул заедно с император Валентиниан II.

Евтропий пише на латински Breviarium ab urbe condita в 10 кратки книги по времето на Валент. Произведението е за римската история от митичното създаване на Рим през 753 пр.н.е. до император Валент (364 г.). Евтропий използва за произведението си Livius Epitome на Тит Ливий, Светоний, Полибий и личните си наблюдения.

През 380 г. произведението е преведено на гръцки. Използвано е от по-късните автори, като анонимните автори на Epitome de Caesaribus и Historia Augusta. Йероним, Касиодор и Йорданес. Павел Дякон и Ландулф Сагакс продължават Breviarium в средновековието (до средата на 6 век и до ранния 9 век). През 19 век е обичано ученическо четиво.

Външни препратки