Роберт Кох

Роберт Кох Robert Koch
германски микробиолог
Портрет на Роберт Кох от Вилхелм Фехнер, ок. 1900 г.
Роден	11 декември 1843 г. Клаустал, Германия
Починал	27 май 1910 г. Баден-Баден, Германия
Националност	Германия
Учил в	Гьотингенски университет
Научна дейност
Област	микробиология
Работил в	Берлински университет
Известен с	Откриването на причинителите на болестите туберкулоза и холера
Награди	Нобелова награда за физиология или медицина (1905)
Семейство
Подпис
Роберт Кох в Общомедия

Роберт Кох (Шаблон:Lang-de, 11 декември 1843 – 27 май 1910) е немски учен. Той е един от основателите на микробиологията. От 1885 г. до 1891 г. е професор в Берлинския университет. От 1891 г. до 1904 г. е директор на Института по инфекциозни болести в Берлин, който по-късно започва да носи неговото име. Основните му приноси за медицината са откриването на причинителите на болестите туберкулоза, холера, африкански възвратен тиф.

Биография

Той е един от първите, които използват животни за опити с болестотворни микроби. Роберт Кох предлага екстракт от туберкулозни бацили за лечение на туберкулозата. Този екстракт е наречен по-късно туберкулин. В наши дни туберкулинът се използва само за диагностика.

През 1905 г. Кох е удостоен с Нобеловата награда за физиология или медицина „за приноса му относно химията на клетката, направен чрез неговата работа върху протеините, включени в нуклеиновите субстанции.“

Работата на Роберт Кох има огромно значение за развитието на микробиологията. Той и неговите ученици въвеждат в микробиологичната практика твърдите хранителни среди, което прави възможно изолирането и култивирането на микробните култури; разработват теорията за чистата култура и методи за получаване на чисти култури; утвърждават основния принцип за работа с микроорганизми – принципа за стерилност; усъвършенстват методите за стерилизация (убиване на микроорганизми); въвеждат анилиновите бои за оцветяване на микробни препарати, имерсионния обектив и кондензора на Аббе при микроскопско наблюдение, микрофотографирането.

Професорите Кох и Пфайфер в изследване на причинителя на епидемията в Бомбай, 1897 г.

Голяма е ролята на Кох при изучаване на патогенните микроорганизми. Доказва значението на Bacillus anthracis в етиологията на антракса, изолира холерния вибрион и причинителя на туберкулозата. Получава препарата туберкулин, който се оказва отлично диагностично средство за това заболяване, прилагано и днес. Въвежда дезинфекцията в борбата с вредните микроорганизми. Многобройните негови ученици, станали световноизвестни бактериолози, продължават неговото дело – открити са причинителите на дифтерията и коремния тиф, за пръв път е изолиран организъм, който използва като азотен източник молекулния азот от въздуха (аеробната азотфиксираща бактерия Azotobacter chroococcum), провеждат изследвания върху дрождите, въвеждат методи за изолиране на чисти култури от единични клетки.

Експериментите на „великия“ Кох, както го наричали неговите съвременници, освен големите открития, имат като резултат и разработване и усъвършенстване на основните методи за микробиологична работа. Това полага началото на бурното развитие на микробиологията. За кратко време са открити причинителите на повечето инфекциозни заболявания, разработени са научно обосновани санитарно-хигиенни мероприятия, предложени са ваксини за редица заболявания, установява се физиологичното разнообразие на микроорганизмите и се открива хемосинтезата и автотрофното хранене при бактериите, разработват се прости и оригинални методи за изследване на почвените микроорганизми, започва приложението на микроорганизмите за производство на биологично активни вещества.