Роджър Пенроуз: Разлика между версии
м форматиране: 1x А|А(Б) |
|||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
Работил е както в английски, така и в американски университети. От 1973 г. е професор в [[Оксфордски университет|Оксфорд]]. |
Работил е както в английски, така и в американски университети. От 1973 г. е професор в [[Оксфордски университет|Оксфорд]]. |
||
В сферата на [[Математическа физика|математическата физика]] работи върху различни приложения на [[Обща теория на относителността|Общата теория на относителността]]. Неговата туисторна теория на пространството и времето продължава да е актуална алтернатива в съвременната физика. Теоремата на Пенроуз-Хокинг за [[Сингулярност]]ите разкрива основни характеристики на [[черна дупка|черните дупки]]. Космологическите възгледи на Пенроуз намират завършен израз в схващането за циклично преобразуване на Вселената. Забележителен принос в математиката е [[Мозайка на Пенроуз|Мозайката на Пенроуз]], която изиграва решаваща роля за разбирането на откритите по-късно [[ |
В сферата на [[Математическа физика|математическата физика]] работи върху различни приложения на [[Обща теория на относителността|Общата теория на относителността]]. Неговата туисторна теория на пространството и времето продължава да е актуална алтернатива в съвременната физика. Теоремата на Пенроуз-Хокинг за [[Сингулярност]]ите разкрива основни характеристики на [[черна дупка|черните дупки]]. Космологическите възгледи на Пенроуз намират завършен израз в схващането за циклично преобразуване на Вселената. Забележителен принос в математиката е [[Мозайка на Пенроуз|Мозайката на Пенроуз]], която изиграва решаваща роля за разбирането на откритите по-късно [[квазикристал]]и. |
||
От края на 50-те години на ХХ век той популяризира една оптическа илюзия, която става известна като [[Триъгълник на Пенроуз]]. Интересът му към теорията на познанието и неговите условия по- късно го водят към обсъждането на проблемите за [[изкуствен интелект]]. През 2005 г. издава подробно изложение на своите идеи, при което се разграничава и критикува теорията на струните. |
От края на 50-те години на ХХ век той популяризира една оптическа илюзия, която става известна като [[Триъгълник на Пенроуз]]. Интересът му към теорията на познанието и неговите условия по- късно го водят към обсъждането на проблемите за [[изкуствен интелект]]. През 2005 г. издава подробно изложение на своите идеи, при което се разграничава и критикува теорията на струните. |
||
Версия от 15:15, 22 септември 2016
| Роджър Пенроуз Roger Penrose | |
| английски математик и физик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Религия | агностицизъм |
| Учил в | Университетски колеж Лондон Кеймбриджки университет |
| Научна дейност | |
| Област | Математика, физика |
| Работил в | Лондонски университет Кеймбриджки университет Принстънски университет Оксфордски университет |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Джонатан Пенроуз Оливър Пенроуз |
| Уебсайт | |
| Роджър Пенроуз в Общомедия | |
Роджър Пенроуз е британски и американски математик и теоретичен физик. Роден е на 8 август 1931 в Колчестър, Есекс, Англия.
Работил е както в английски, така и в американски университети. От 1973 г. е професор в Оксфорд.
В сферата на математическата физика работи върху различни приложения на Общата теория на относителността. Неговата туисторна теория на пространството и времето продължава да е актуална алтернатива в съвременната физика. Теоремата на Пенроуз-Хокинг за Сингулярностите разкрива основни характеристики на черните дупки. Космологическите възгледи на Пенроуз намират завършен израз в схващането за циклично преобразуване на Вселената. Забележителен принос в математиката е Мозайката на Пенроуз, която изиграва решаваща роля за разбирането на откритите по-късно квазикристали.
От края на 50-те години на ХХ век той популяризира една оптическа илюзия, която става известна като Триъгълник на Пенроуз. Интересът му към теорията на познанието и неговите условия по- късно го водят към обсъждането на проблемите за изкуствен интелект. През 2005 г. издава подробно изложение на своите идеи, при което се разграничава и критикува теорията на струните.
Библиография
На български
- Роджър Пенроуз, Новият разум на царя: За компютрите, разума и законите на физиката, София: УИ Св. Климент Охридски, 1998, ISBN 954-07-0468-5
- Стивън Хокинг и Роджър Пенроуз, Природата на пространството и времето, София: УИ Св. Климент Охридски, 1999, ISBN 954-07-1228-9
Външни препратки
- Платонична природа на математическите идеи? - Извадка от книгата на Роджър Пенроуз „Новият разум на царя“, ISBN 9540704685
- Арабските средновековни дизайнери редили 'мозайка на Пенроуз' преди повече от 500 г.