Йосип Йелачич: Разлика между версии
м без right/дясно в картинки (x1) |
|||
Ред 31: | Ред 31: | ||
През следващите месеци отношенията между [[Пеща]] и [[Виена]] се влошават и императорът отново утвърждава Йелачич за законен управник на хърватските земи. През септември 1848 година хърватският бан минава с войските си [[Драва]] и се насочва към унгарската столица. Спрян в [[битка при Пакозд|битката при Пакозд]], той е принуден да отстъпи на австрийска територия. Участва в обсадата на разбунтувалата се Виена. В [[битка при Швехат|битката при Швехат]] през октомври отблъсква унгарската армия, дошла на помощ на обсадените, и така допринася за окончателното потушаване на демократическата революция в столицата на империята.<ref name="hbl-jj"/> |
През следващите месеци отношенията между [[Пеща]] и [[Виена]] се влошават и императорът отново утвърждава Йелачич за законен управник на хърватските земи. През септември 1848 година хърватският бан минава с войските си [[Драва]] и се насочва към унгарската столица. Спрян в [[битка при Пакозд|битката при Пакозд]], той е принуден да отстъпи на австрийска територия. Участва в обсадата на разбунтувалата се Виена. В [[битка при Швехат|битката при Швехат]] през октомври отблъсква унгарската армия, дошла на помощ на обсадените, и така допринася за окончателното потушаване на демократическата революция в столицата на империята.<ref name="hbl-jj"/> |
||
[[ |
[[File:Estatua de Ban Jelacic, Zagreb, Croacia, 2014-04-20, DD 02.JPG|мини|250п|Паметник на бан Йелачич в Загреб]] |
||
Йелачич съдейства с войските си и на контраофанзивата на австрийския [[фелдмаршал]] [[Алфред Виндишгрец]] в Унгария в края на 1848 и началото на 1849 година. Политическият резултат от успеха на тази кампания е манифестът от [[Олмюц]], с който новият император [[Франц Йосиф]] зачерква стремежа на хърватите към самостоятелност. След като не успява да разубеди императора, Йелачич решава да съдейства на политиката му и след завръщането си в [[Загреб]] през май 1849 потиска революционната агитация.<ref name="hbl-jj"/> |
Йелачич съдейства с войските си и на контраофанзивата на австрийския [[фелдмаршал]] [[Алфред Виндишгрец]] в Унгария в края на 1848 и началото на 1849 година. Политическият резултат от успеха на тази кампания е манифестът от [[Олмюц]], с който новият император [[Франц Йосиф]] зачерква стремежа на хърватите към самостоятелност. След като не успява да разубеди императора, Йелачич решава да съдейства на политиката му и след завръщането си в [[Загреб]] през май 1849 потиска революционната агитация.<ref name="hbl-jj"/> |
Версия от 15:49, 22 септември 2016
Йосип Йелачич | |
хърватски държавник | |
Роден |
16 октомври 1801
|
---|---|
Починал | 20 май 1859
|
Националност | Хърватия |
Награди | почетно гражданство (1849)[1] |
Йосип Йелачич в Общомедия |
Йосип Йелачич (или Елачич, Шаблон:Lang-hr) е хърватски държавник, от 1848 до 1859 година бан на Хърватия, Славония и Далмация (по това време австрийски провинции). Той освобождава хърватските селяни от крепостната зависимост и свиква първия хърватски парламент. Като военачалник на Австрийската империя участва в потушаването на Виенската и Унгарската революция от 1848 – 1849 година. В днешна Хърватия е почитан като национален герой.
Образование и военна служба
Йосип Йелачич получава образованието си във виенския Терезианум – академия, в която десетилетия наред децата на благородниците от различни краища на Австрийската империя се обучават за кариера във войската и администрацията на императора. През 1819 година постъпва като младши офицер (подпоручик) в австрийската армия. Повече от четвърт век (с прекъсване поради болест между 1822 и 1825 година) служи в Галиция, Северна Италия, Далмация и Хърватска крайна, набирайки военен и административен опит като помощник на далматинския губернатор (от 1837 до 1841) и началник (от 1842 година) на граничарския полк в Глина.[2]
Хърватски бан
Йелачич е назначен за бан на Хърватия от император Фердинанд през март 1848 година, броени дни след избухването на въстанията във Виена и Пеща. Полагайки клетва за вярност на императора, той получава и званието фелдмаршал–лейтенант от имперската армия. Почти по същото време Йелачич е провъзгласен за управител и от хърватските националисти в Загреб, които се опасяват от претенциите на новото унгарско правителство за господство над Хърватия и Славония. С тяхната открита подкрепа и с прикритото насърчение от виенските управници, той отхвърля унгарската власт и в началото на юни свиква в Загреб хърватски парламент (събор), който утвърждава решението му за премахване на крепостното право.[2]
Под председателството на Йелачич Съборът взема решения за обособяване на хърватските земи (заедно със Славония) със собствено правителство („Банско вече“) и администрация като автономна част от Хабсбургската монархия. Това го вкарва в конфликт с правителството на Лайош Батяни в Пеща. По почин на унгарския министър–председател, императорът отнема от Йелачич титлата „бан“. На практика, Йелачич остава управник на Хърватия, снабден от Събора с диктаторски правомощия, разширява властта си над Славония и влиза във връзка със сърбите от Войводина, които се вдигат на оръжие срещу унгарците през юли 1848 година.[2]
Война с Унгария
През следващите месеци отношенията между Пеща и Виена се влошават и императорът отново утвърждава Йелачич за законен управник на хърватските земи. През септември 1848 година хърватският бан минава с войските си Драва и се насочва към унгарската столица. Спрян в битката при Пакозд, той е принуден да отстъпи на австрийска територия. Участва в обсадата на разбунтувалата се Виена. В битката при Швехат през октомври отблъсква унгарската армия, дошла на помощ на обсадените, и така допринася за окончателното потушаване на демократическата революция в столицата на империята.[2]
Йелачич съдейства с войските си и на контраофанзивата на австрийския фелдмаршал Алфред Виндишгрец в Унгария в края на 1848 и началото на 1849 година. Политическият резултат от успеха на тази кампания е манифестът от Олмюц, с който новият император Франц Йосиф зачерква стремежа на хърватите към самостоятелност. След като не успява да разубеди императора, Йелачич решава да съдейства на политиката му и след завръщането си в Загреб през май 1849 потиска революционната агитация.[2]
Последни години
През пролетта на 1849 година, след поредния обрат във войната в полза на унгарците, императорът назначава Йелачич за комендант на всички войски в Хърватия и Славония. Йелачич води кръвопролитни сражения в Бачка и Банат до окончателното потушаване на Унгарската революция през август. Броени седмици по-късно в Хърватия е провъзгласена новата конституция на империята. През 1850 година самостоятелното хърватско правителство е заменено с управници, подчинени на министерството на вътрешните работи във Виена. Йелачич запазва титлите бан и (от 1854) граф, но без всякаква реална власт.[2]
През 50–те години на XIX век Йелачич съдейства за културното обособяване (отделяне на Загребския църковен диоцез от Унгария, основаване на национален театър, издаване на учебници на хърватски език) и икономическото възмогване на хърватските земи.[2]
Източници
- ↑ www.szivk.hu
- ↑ а б в г д е ж „Jelačić, Josip“. Във: Hrvatski biografski leksikon. Leksikografski zavod Miroslav Krleža. Посетен на 21.09.2016