Колин Маккейб: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м форматиране: 1x А|А(Б)
Ред 23: Ред 23:


== Биография ==
== Биография ==
Маккейб следва в [[Кеймбриджки университет|Кеймбриджкия университет]], където започва и академичната му кариера (1974-1981). През 1981 г. докато е още в началото на лекторската си кариера, скандалът с отказаната му хабилитация в Кеймбридж, заради несъгласието му с ръководството, които са били традиционалисти (конфликтът се разгръща в отделните крила на университета между традиционалисти и модернисти), относно преподаването на [[Структурализъм|структурализъм]], става причина за публичната му известност.<ref>{{икона|en}} Colin MacCabe, [http://www.newstatesman.com/education/2011/09/cambridge-english-kermode „A tale of two theories“], ''New Statesman'', 26 септември 2011.</ref><ref>{{икона|en}} ''Newsweek'', февруари 16 (1981), стр. 95; виж също Philip Lewis, „The Post-Structualist Condition“, ''Diacritics'' 12:1 (1982): 2-24, стр. 2.</ref><ref>{{икона|en}} [http://www.telegraph.co.uk/news/obituaries/culture-obituaries/books-obituaries/7952711/Sir-Frank-Kermode.html Sir Frank Kermode ], The Telegraph, 18 август 2010</ref><ref>Уточнението на Маккейб, че това е всъщност ''постструктуралистка'' критика на ''структурализма'' само усложнява допълнително нещата, вж. {{икона|en}} Raman Selden, Peter Widdowson, [http://books.google.bg/books?id=tI1sDaHgCUwC&lpg=PA2&ots=_6w3oREIHp&dq=Colin%20MacCabe%20structuralism&pg=PA2#v=onepage&q&f=false A Reader's Guide to Contemporary Literary Theory], University Press of Kentucky, 1993, стр. 2</ref> Маккейб става професор по английска литература в Университета на Страчклайд в [[Глазгоу]] (1981-85). След това става професор по англицистика в [[Питсбъргски университет|Питсбъргския университет]] в [[САЩ]] (1986-2001) и старши професор по англицистика и кинознание там (2002-). Гост-професор в университета на [[Ексетър]] (1998-2006). Гост-професор по англицистика и хуманитарни науки в Колежа Бъркбек на [[Лондонски университет|Лондонския университет]] (1992-2006).
Маккейб следва в [[Кеймбриджки университет|Кеймбриджкия университет]], където започва и академичната му кариера (1974-1981). През 1981 г. докато е още в началото на лекторската си кариера, скандалът с отказаната му хабилитация в Кеймбридж, заради несъгласието му с ръководството, които са били традиционалисти (конфликтът се разгръща в отделните крила на университета между традиционалисти и модернисти), относно преподаването на [[структурализъм]], става причина за публичната му известност.<ref>{{икона|en}} Colin MacCabe, [http://www.newstatesman.com/education/2011/09/cambridge-english-kermode „A tale of two theories“], ''New Statesman'', 26 септември 2011.</ref><ref>{{икона|en}} ''Newsweek'', февруари 16 (1981), стр. 95; виж също Philip Lewis, „The Post-Structualist Condition“, ''Diacritics'' 12:1 (1982): 2-24, стр. 2.</ref><ref>{{икона|en}} [http://www.telegraph.co.uk/news/obituaries/culture-obituaries/books-obituaries/7952711/Sir-Frank-Kermode.html Sir Frank Kermode ], The Telegraph, 18 август 2010</ref><ref>Уточнението на Маккейб, че това е всъщност ''постструктуралистка'' критика на ''структурализма'' само усложнява допълнително нещата, вж. {{икона|en}} Raman Selden, Peter Widdowson, [http://books.google.bg/books?id=tI1sDaHgCUwC&lpg=PA2&ots=_6w3oREIHp&dq=Colin%20MacCabe%20structuralism&pg=PA2#v=onepage&q&f=false A Reader's Guide to Contemporary Literary Theory], University Press of Kentucky, 1993, стр. 2</ref> Маккейб става професор по английска литература в Университета на Страчклайд в [[Глазгоу]] (1981-85). След това става професор по англицистика в [[Питсбъргски университет|Питсбъргския университет]] в [[САЩ]] (1986-2001) и старши професор по англицистика и кинознание там (2002-). Гост-професор в университета на [[Ексетър]] (1998-2006). Гост-професор по англицистика и хуманитарни науки в Колежа Бъркбек на [[Лондонски университет|Лондонския университет]] (1992-2006).


Автор е на влиятелни книги върху [[Джеймс Джойс]], [[Жан-Люк Годар]] и проблеми на реториката в киното и литературата. Главен редактор е на сп. ''Critical Quarterly'' (1987-).<ref>{{икона|en}} [http://onlinelibrary.wiley.com/journal/10.1111/(ISSN)1467-8705 Critical Quarterly]</ref>
Автор е на влиятелни книги върху [[Джеймс Джойс]], [[Жан-Люк Годар]] и проблеми на реториката в киното и литературата. Главен редактор е на сп. ''Critical Quarterly'' (1987-).<ref>{{икона|en}} [http://onlinelibrary.wiley.com/journal/10.1111/(ISSN)1467-8705 Critical Quarterly]</ref>

Версия от 16:39, 22 септември 2016

Колин Маккейб
английски литературен теоретик
Колин Маккейб в Сохо, Лондон, 2007
Колин Маккейб в Сохо, Лондон, 2007
Роден
9 февруари 1949 г. (75 г.)
Учил вТринити Колидж
Научна дейност
ОбластТеория на литературата
Работил вКеймбриджки университет
Питсбъргски университет
Семейство
Уебсайтwww.colinmaccabe.com

Колин Маккейб (Шаблон:Lang-en; р. 9 февруари 1949) е английски литературовед, писател и филмов продуцент [1].

Биография

Маккейб следва в Кеймбриджкия университет, където започва и академичната му кариера (1974-1981). През 1981 г. докато е още в началото на лекторската си кариера, скандалът с отказаната му хабилитация в Кеймбридж, заради несъгласието му с ръководството, които са били традиционалисти (конфликтът се разгръща в отделните крила на университета между традиционалисти и модернисти), относно преподаването на структурализъм, става причина за публичната му известност.[2][3][4][5] Маккейб става професор по английска литература в Университета на Страчклайд в Глазгоу (1981-85). След това става професор по англицистика в Питсбъргския университет в САЩ (1986-2001) и старши професор по англицистика и кинознание там (2002-). Гост-професор в университета на Ексетър (1998-2006). Гост-професор по англицистика и хуманитарни науки в Колежа Бъркбек на Лондонския университет (1992-2006).

Автор е на влиятелни книги върху Джеймс Джойс, Жан-Люк Годар и проблеми на реториката в киното и литературата. Главен редактор е на сп. Critical Quarterly (1987-).[6]

Избрана библиография

Авторски книги

  • James Joyce and the Revolution of the Word (Джеймс Джойс и революцията на думата). 1979.
  • Godard: Images, Sounds, Politics (Годар: Образите, звуците, политиката). Palgrave Macmillan, 1980, 176 p.
  • Tracking the Signifier: Theoretical Essays on Film, Linguistics, Literature (Проследявайки означаващото: Теоретически есета по кинознание, лингвистика и литературознание). Minneapolis: University of Minnesota Press, 1985, 152 p.
  • Diary of a Young Soul Rebel (Дневник на младия бунтар). British Film Institute, 1991, 256 p. (заедно с Исак Жулиен)
  • Performance (Пърформансът). British Film Institute, 1998, 87 p.
  • The Eloquence of the Vulgar: Language, Cinema and the Politics of Culture (Красноречието на вулгарното: Езикът, киното и културната политика). British Film Institute, 1999, 193 p.
  • Godard: A Portrait of the Artist at Seventy (Годар: Портрет на художника на 70). Bloomsbury Publishing PLC, 2003.
  • T.S. Eliot (Т. С. Елиът). 2006, 128 p.
  • The Butcher Boy (Ireland into Film) (Момчето на касапина: Ирландия в киното). Cork University Press, 2007, 76 p.

Редакция и съставителство

  • The Talking Cure: Essays in Psychoanalysis and Language (Логотерапията: Есета по психоанализа и лингвистика). Palgrave Macmillan, 1981.
  • James Joyce: New Perspectives (Джеймс Джойс: Нови перспективи). Indiana University Press, 1982, 198 p.
  • Signs of the Times: Introductory Readings in Textual Semiotics (Знаци на времето: Въвеждащи прочити по текстуална семиотика)
  • The BBC and Public Sector Broadcasting (Би Би Си и публичният сектор в ефира). 1986.
  • High Theory/Low Culture: Analysing Popular Television and Film (Висока теория/Ниска култура: Анализирайки популярната телевизия и кино). Manchester University Press, 1986, 192 p.
  • Futures for English (Бъдещето на англицистиката). 1987.
  • The Linguistics of Writing (Лингвистика на текста). 1988.
  • Who is Andy Warhol (Кой е Анди Уорхол). 1997.
  • Stalin on Linguistics and Other Essays (Сталин за езикознанието и други есета. Palgrave Macmillan, 2002, 288 p. (заедно с Виктория Ротшилд).
  • True to the Spirit: Film Adaptation and the Question of Fidelity (Вярно на духа на оригинала: Филмовите адаптации и въпросът за точността). Oxford: Oxford University Press, 2011, 264 р. (заедно с Рик Уорнър и Катлийн Мъри).

Избрана филмография

Изпълнителен продуцент

  • 1986 – Караваджо на режисьора Дерек Джармън
  • 1988 – On the Black Hill
  • 1988 – Distant Voices, Still Lives на режисьора Терънс Дейвис
  • 1989 – Venus Peter
  • 1991 – Young Soul Rebels
  • 1992 – The Long Day Closes
  • 1996 – Le complot d'Aristote

Продуцент

  • 1989 – Меланхолия

Източници

  1. ↑ ((en)) Биография на проф. Колин Маккейб на сайта на Debrett's
  2. ↑ ((en)) Colin MacCabe, „A tale of two theories“, New Statesman, 26 септември 2011.
  3. ↑ ((en)) Newsweek, февруари 16 (1981), стр. 95; виж също Philip Lewis, „The Post-Structualist Condition“, Diacritics 12:1 (1982): 2-24, стр. 2.
  4. ↑ ((en)) Sir Frank Kermode , The Telegraph, 18 август 2010
  5. ↑ Уточнението на Маккейб, че това е всъщност постструктуралистка критика на структурализма само усложнява допълнително нещата, вж. ((en)) Raman Selden, Peter Widdowson, A Reader's Guide to Contemporary Literary Theory, University Press of Kentucky, 1993, стр. 2
  6. ↑ ((en)) Critical Quarterly

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Колин_Маккейб&oldid=7466619“.