Флуоресценция: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м Шаблон:Lang-lat → Шаблон:Lang-la
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x1)
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:Tonic water uv.jpg|thumb|right|250px|[[Тоник]] при облъчване с [[видима светлина]] (отляво) и с ултравиолетова светлина (отдясно). Оцветената в синьо флуоресценция се дължи на наличието на производни на [[хинин]]а в напитката.]]
[[File:Tonic water uv.jpg|thumb|250px|[[Тоник]] при облъчване с [[видима светлина]] (отляво) и с ултравиолетова светлина (отдясно). Оцветената в синьо флуоресценция се дължи на наличието на производни на [[хинин]]а в напитката.]]


'''Флуоресценцията''' е физично явление, вид [[луминесценция|фотолуминесценция]]. Обяснението на явлението е свързано с излъчвателен преход на атомите или молекулите от [[възбудено състояние на атома|възбудено]] в [[основно състояние на атома|основно]] състояние (виж диаграмата). За първи път флуоресценция на хининови съединения е наблюдавал физикът [[Джордж Гейбриъл Стокс|Джордж Стокс]] през 1852 г.
'''Флуоресценцията''' е физично явление, вид [[луминесценция|фотолуминесценция]]. Обяснението на явлението е свързано с излъчвателен преход на атомите или молекулите от [[възбудено състояние на атома|възбудено]] в [[основно състояние на атома|основно]] състояние (виж диаграмата). За първи път флуоресценция на хининови съединения е наблюдавал физикът [[Джордж Гейбриъл Стокс|Джордж Стокс]] през 1852 г.

Версия от 18:49, 22 септември 2016

Тоник при облъчване с видима светлина (отляво) и с ултравиолетова светлина (отдясно). Оцветената в синьо флуоресценция се дължи на наличието на производни на хинина в напитката.

Флуоресценцията е физично явление, вид фотолуминесценция. Обяснението на явлението е свързано с излъчвателен преход на атомите или молекулите от възбудено в основно състояние (виж диаграмата). За първи път флуоресценция на хининови съединения е наблюдавал физикът Джордж Стокс през 1852 г.

Схематично представяне на процесите на поглъщане на светлината и флуоресценция (диаграма на Яблонски)

При нормални условия повечето молекули се намират в основно електронно състояние . При поглъщане на светлина молекулата преминава във възбудено състояние .

За разлика от флуоресценцията, фосфоресценцията представлява забранен по спин преход между две състояния с различна мултиплетност.

Произход на термина

Терминът «флуоресценция» произлиза от названието на минерала флуорит, при който е открита за първи път и Шаблон:Lang-la — наставка, означаваща слабо действие.

Приложения

Флуоресценцията има много практически приложения в минералогията, криминалистиката, багрилата, биологически маркери и най-срещаното - луминесцентните лампи. Конфокалният микроскоп използва флуоресценцията на биологически образци за наблюдения с голям контраст. Съществува и специален дял от спектроскопията - флуоресцентна спектроскопия.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Флуоресценция“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​