Глюкагон: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 4x А|А(Б)
Ред 3: Ред 3:
Глюкагонът е получен като хомогенен кристален продукт от Щрауб през 1953 г., няколко години по-късно е определена първичната му структура. Представлява едноверижен [[пептид]] от 29 [[аминокиселини]] с молекулна маса 3 500. В организма глюкагонът се синтезира под формата на два предшественика – проглюкагон и препроглюкагон. При нужда, след определени сигнали в два етапа, чрез отцепване на два пептида се получава активния хормон.
Глюкагонът е получен като хомогенен кристален продукт от Щрауб през 1953 г., няколко години по-късно е определена първичната му структура. Представлява едноверижен [[пептид]] от 29 [[аминокиселини]] с молекулна маса 3 500. В организма глюкагонът се синтезира под формата на два предшественика – проглюкагон и препроглюкагон. При нужда, след определени сигнали в два етапа, чрез отцепване на два пептида се получава активния хормон.


Глюкагонът предизвиква повишаване на концентрацията на [[Глюкоза|глюкозата]] в кръвта противно на инсулина. Той способства за разпадането на глюкозата до [[млечна киселина]]. При първия си ефект на действие глюкагонът прилича на инсулина, но се отличава от него по това, че не предизвиква разпадане на гликогена в [[Мускули|мускулите]]. Вторият ефект на действие на глюкагона го отличава от [[Адреналин|адреналина]], който не инхибира разпадането на глюкозата до млечна киселина. Освен това глюкагонът действа много по-продължително от адреналина и не повишава честотата на [[Пулс|пулса]] и [[Кръвно налягане|кръвното налягане]]. В някои случаи, установен [[диабет]] може да се дължи на голямо количество продуциран глюкагон, не на недостига на инсулин.
Глюкагонът предизвиква повишаване на концентрацията на [[глюкоза]]та в кръвта противно на инсулина. Той способства за разпадането на глюкозата до [[млечна киселина]]. При първия си ефект на действие глюкагонът прилича на инсулина, но се отличава от него по това, че не предизвиква разпадане на гликогена в [[мускули]]те. Вторият ефект на действие на глюкагона го отличава от [[адреналин]]а, който не инхибира разпадането на глюкозата до млечна киселина. Освен това глюкагонът действа много по-продължително от адреналина и не повишава честотата на [[пулс]]а и [[Кръвно налягане|кръвното налягане]]. В някои случаи, установен [[диабет]] може да се дължи на голямо количество продуциран глюкагон, не на недостига на инсулин.


{{Хормони}}
{{Хормони}}

Версия от 18:53, 22 септември 2016

Глюкагонът е един от трите основни хормона произвеждани от задстомашната жлеза и е пряко свързан с обмяната на въглехидратите в организма. Той способства за разграждането на гликогена в черния дроб и по този начин повишава нивото на кръвната захар, в което се изразява противоположността му с инсулина — единствения хормон в организма, който намалява нивото на кръвната захар.

Глюкагонът е получен като хомогенен кристален продукт от Щрауб през 1953 г., няколко години по-късно е определена първичната му структура. Представлява едноверижен пептид от 29 аминокиселини с молекулна маса 3 500. В организма глюкагонът се синтезира под формата на два предшественика – проглюкагон и препроглюкагон. При нужда, след определени сигнали в два етапа, чрез отцепване на два пептида се получава активния хормон.

Глюкагонът предизвиква повишаване на концентрацията на глюкозата в кръвта противно на инсулина. Той способства за разпадането на глюкозата до млечна киселина. При първия си ефект на действие глюкагонът прилича на инсулина, но се отличава от него по това, че не предизвиква разпадане на гликогена в мускулите. Вторият ефект на действие на глюкагона го отличава от адреналина, който не инхибира разпадането на глюкозата до млечна киселина. Освен това глюкагонът действа много по-продължително от адреналина и не повишава честотата на пулса и кръвното налягане. В някои случаи, установен диабет може да се дължи на голямо количество продуциран глюкагон, не на недостига на инсулин.

Шаблон:Биохимия-мъниче