Харитон Генадиев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x1)
Ред 19: Ред 19:
| повлиял = }}
| повлиял = }}
}}
}}
[[Файл:Balkanska Zora Editorial Board.jpg|дясно|мини|250п|Редакцията на „[[Балканска зора]]“: [[Никола Генадиев]], Харитон Генадиев, [[Иван Стоянович]], [[Владимир Неделев]].]]
[[File:Balkanska Zora Editorial Board.jpg|мини|250п|Редакцията на „[[Балканска зора]]“: [[Никола Генадиев]], Харитон Генадиев, [[Иван Стоянович]], [[Владимир Неделев]].]]
'''Харитон Иванов Генадиев''' е [[българи|български]] [[журналист]], [[лексикограф]] и [[преводач]].
'''Харитон Иванов Генадиев''' е [[българи|български]] [[журналист]], [[лексикограф]] и [[преводач]].



Версия от 19:10, 22 септември 2016

Харитон Генадиев
български журналист

Роден
1861 г.
Починал
23 април 1914 г. (53 г.)
Научна дейност
ОбластЛингвистика
Семейство
Братя/сестриПавел Иванов Генадиев
Михаил Генадиев
Харитон Генадиев в Общомедия
Редакцията на „Балканска зора“: Никола Генадиев, Харитон Генадиев, Иван Стоянович, Владимир Неделев.

Харитон Иванов Генадиев е български журналист, лексикограф и преводач.

Биография

Роден е през 1861 в Битоля, тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Дядо му е българският митрополит Генадий Велешки (1830-1890), син е на Иван Генадиев Хармосин, а видният политик Никола Генадиев му е брат. През 1876 година семейството му се премества в Пловдив. Генадиев завършва гимназия в Пловдив като частен ученик, а след това галатасарайския лицей „Мектеб и Сюлеймание“ в османската столица Цариград. Заема различни административни длъжности в Източна Румелия, а по-късно служи в Българската екзархия в Цариград. Връща се в България и от 1903 до 1907 година е началник на отдела по печата на Външното министерство и шеф на Българската телеграфна агенция. От 1912 до 1914 година е секретар на кабинета на цар Фердинанд I.

Генадиев е сред основателите и първите редактори (до 1894) на всекидневника „Балканска зора“, който е първият голям и траен български всекидневен вестник след Освобождението, излизал в Пловдив от 1890 до 1900 година. Редактира преводното списание „Зимни нощи. Ежемесечен журнал за романи и разкази в превод“ (Пловдив, 1888 - 1890).

Прави много преводи от френски:

Харитон Генадиев съставя френско-български и българо-френски речник.

Умира на 23 април 1914 в София.[1][2]

Родословно дърво

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Мокрянин
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Генадий Велешки
(1800 — 1876)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Василикия
Генадиева
 
Иван Генадиев
(ок. 1830 — 1890)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Райчо Генадиев
(1859 — ?)
 
Харитон Генадиев
(1861 — 1914)
 
Михаил Генадиев
(1863 — 1945)
 
Никола Генадиев
(1868 — 1923)
 
Павел Генадиев
(1873 — 1959)
 
Екатерина Венедикова
 
Йордан Венедиков
(1892 — 1919)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фео Мустакова
(1909 — 2011)
 
Асен Генадиев
(1909 — 1987)
 
Василка Генадиева
(1905 — 1973)
 
 
 
 
 
 
 

Бележки

  1. Енциклопедия България. Том 2, Издателство на БАН, София, 1981.
  2. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.135.