Никола Джеров: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Охридчани, ползвайки HotCat |
м без right/дясно в картинки (x1) |
||
Ред 46: | Ред 46: | ||
==Творчество== |
==Творчество== |
||
[[ |
[[File:Nikola Dzherov Ohrid.jpg|мини|250п|„Живата легенда на Охрид“, 1934]] |
||
* „Благословията над света“ (1922), стихове |
* „Благословията над света“ (1922), стихове |
||
* „Охридска пролет“ (1923), спомени |
* „Охридска пролет“ (1923), спомени |
Версия от 19:28, 22 септември 2016
Никола Джеров | |
български писател и публицист | |
Роден |
4 септември 1892 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Филология |
Литература | |
Жанрове | стихотворение, разказ, мемоари |
Никола Георгиев Джеров е български писател, поет, преводач и публицист.
Биография
Джеров е роден през 1892 година в София в семейство на преселници от Охрид. Учи славянска филология в Софийския университет, където става член на Македонския младежки съюз.[1]
Автор е на стихосбирки и литературни антологии с преводи на персийска, арабска, японска, китайска и индийска лирика. В междувоенния период редактира различни литературни периодични издания - „Развигор“, „Литературен глас“, „Вестник на жената“ и други, както и издания на македонската емиграция, включително вестник „Македония“. Използва псевдонимите Бойко и Македонец. След убийството на генерал Александър Протогеров в 1928 година заедно с директора Георги Кулишев и главния редактор Васил Пундев напуска редакцията на вестника.
Автор на поетични книги, сборници с разкази и спомени. Превежда от френски, руски, немски и английски език азиатска лирика.
Творчество
- „Благословията над света“ (1922), стихове
- „Охридска пролет“ (1923), спомени
- „На юг“ (1928), разкази и спомени
- „Пролет край езерото“ (1930), стихове
- „Братоубийството...“ (1933), разкази и спомени
- „Живата легенда на Охрид“ (1934), стихове
- „Далечната земя“ (1938), разкази и спомени
- „Гергьовденски люлки“ (1940), стихове[2][3]
- Преводи
- „Сини часове“ (1922) - японска лирика;
- „Миражи на сърцето“ (1936),
- „Цветът на прасковата“ (1936) - китайска лирика;
- „Далечна флейта свири“ (1937) - китайска антология;
- „Песните на Ямато“ (1937) - японска антология;
- „Цъфнала вейка“ (1938) - японска лирика;
- „Любов и мъдрост“ (1939) - индийска лирика;
- „Цветя“ (1939) - песни от Анам.
Бележки
|