Полянци (етнографска група): Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
м (форматиране: 1x А|А(Б))
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Във фолклора най-характерни са коледуването на възрастни коледари с широк песенен репертоар и сурвакане с дрянова сурвакница на Нова година, надпяването на пръстените става на Нова година и се нарича „Ладуване“, еньовденските практики са слабо застъпени. Кукерските игри като заговезнишки обичай са запазени в Силистренско, ръководна роля тук играе бабата, а не мъжкият кукер. Подобно на от север Дунав се среща и обичая "Брезая" която посещава дома преди коледарите и гони злите духове. Популярно е лазаруването с "Буенец". В някои селища по това време се разиграват т. н. "мъжки" (или ергенски) сватби", с които се напомня на старите ергени да се женят. Много типични за тези българи са "Русалиите", наричани още "Калушари". Русалските игри имат магическо-лечебен характер и се играят през "русалската неделя". От обичаите за дъжд тук се практикува "Герман", наричан "Скалоян", "Калояни", както и "Гоненето на змей", за който се вярва, че задържа дъждоносните облаци. В народния бит преобладават обредните, седенкарските и жетварските песни. Предпочитани музикални инструменти са гъдулката, кавалът, гайдата с висок регистър (т. н. джура гайда). Песните са предимно едногласни, а танците — сключени хора и ръченица.
 
Полянците заедно, най-вече, с [[балканджии]] и [[рупци]] през XVIII—XIX век се разселват в Добруджа и заедно с оцелелите от завареното средновековно българско население образуват етнографкатаетнографската група на българите [[добруджанци]].
 
Мизийците „Полянци“ не следва да се смесват с част от [[шопи]]те в Софийското поле които са наричани по същия начин.
Анонимен потребител

Навигация