Владимир Георгиев (езиковед): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
минус намесата от 12 ноември 2015 на раздаващия партийни назначения 193.200.14.185
Ред 21: Ред 21:
}}
}}


Акад. '''Владимир Иванов Георгиев''' е български учен, [[езиковед]] и съставител на [[речник|речници]] и [[енциклопедия|енциклопедии]], функционер на БКП.
Акад. '''Владимир Иванов Георгиев''' е български учен, [[езиковед]] и съставител на [[речник|речници]] и [[енциклопедия|енциклопедии]].


Главен редактор на сп. „[[Български език (списание)|Български език]]“ и на сп. „[[Балканско езикознание]]“ и на „Кратка българска енциклопедия“ и енциклопедия „България А-Я“. Като ръководител на екипа, създал „Правописен речник на българския книжовен език“ през 1945 година, Георгиев е сред инициаторите за създаването на съвременния [[български правопис]]. Участва в съставянето на 3 тома от „[[Български етимологичен речник]]“ през 1971-1986 г.
Главен редактор на сп. „[[Български език (списание)|Български език]]“ и на сп. „[[Балканско езикознание]]“ и на „Кратка българска енциклопедия“ и енциклопедия „България А-Я“. Като ръководител на екипа, създал „Правописен речник на българския книжовен език“ през 1945 година, Георгиев е сред инициаторите за създаването на съвременния [[български правопис]]. Участва в съставянето на 3 тома от „[[Български етимологичен речник]]“ през 1971-1986 г.

Версия от 09:26, 30 септември 2016

Вижте пояснителната страница за други личности с името Владимир Георгиев.

Владимир Георгиев
български езиковед
Роден
Починал
14 юли 1986 г. (78 г.)

Учил въвВиенски университет
Софийски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вСофийски университет
Институт за български език при БАН
Семейство
Подпис

Акад. Владимир Иванов Георгиев е български учен, езиковед и съставител на речници и енциклопедии.

Главен редактор на сп. „Български език“ и на сп. „Балканско езикознание“ и на „Кратка българска енциклопедия“ и енциклопедия „България А-Я“. Като ръководител на екипа, създал „Правописен речник на българския книжовен език“ през 1945 година, Георгиев е сред инициаторите за създаването на съвременния български правопис. Участва в съставянето на 3 тома от „Български етимологичен речник“ през 1971-1986 г.

Биография

Образование
Кариера
Членства и председателства
  • Международен комитет на славистите (председател 1958-1963; заместник председател от 1963)
  • Български национален комитет на славистите (председател от 1955),
  • Международна асоциация за изучаване на Югоизточна Европа (председател от 1965-1967; почетен председател от 1967).
  • Национален комитет за защита на мира (заместник-председател от 1973).
  • Международен комитет по микенология (Член на Бюрото на Управителния съвет).
  • Почетен доктор на Хумболтовия университет в Берлин (1960) и на Карловия университет в Прага (1968).
  • Член-кореспондент на Френската АН (1967), Финландската АН (1966), Саксонската АН в Лайпциг (1968), Белгийската АН (1971), Атинската АН (1977).

Трудове

  • 1932 — „Индоевропейските гутурали“ (монография)
  • 1941–1945 — „Предгръцко езикознание“ (монография, в 2 тома)
  • 1957 — „Тракийският език“ (монография)
  • 1958 — „Въпроси на българската етимология“ (монография)
  • 1958 — „Увод в езикознанието“ (учебник в съавторство с Иван Дуриданов)
  • 1958 — „Изследвания по сравнително-историческо езикознание“ (монография на руски)
  • 1959 — „Езикознание“ (учебник в съавторство с Иван Дуриданов)
  • 1960 — „Българска етимология и ономастика“ (монография)
  • 1964 — „Вокалната система в развоя на славянските езици“ (монография)
  • 1966 — „Увод в историята на индоевропейските езици“ (монография на италиански)
  • 1969 — „Основни проблеми на славянската диахронна морфология“ (монография)
  • 1977 — „Траките и техният език“ (монография)

Източници