Йосип Йелачич: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
| портрет-описание = |
| портрет-описание = |
||
| роден-място = [[Петроварадин]], [[Австрийска империя]] |
| роден-място = [[Петроварадин]], [[Австрийска империя]] |
||
| роден-дата = 16 октомври 1801 |
|||
| починал-дата = 20 май 1859 |
|||
| починал-място = [[Загреб]], [[Австрийска империя]] |
| починал-място = [[Загреб]], [[Австрийска империя]] |
||
| националност = {{Хърватия}} |
| националност = {{Хърватия}} |
||
}} |
}} |
||
'''Йосип Йелачич''' (или '''Елачич''', {{lang-hr|Josip Jelačić}}) е [[Хърватия|хърватски]] държавник, от 1848 до 1859 година [[бан (титла)|бан]] на [[Хърватия]], [[Славония]] и [[Далмация]] (по това време австрийски провинции). Той освобождава хърватските селяни от [[крепостно право|крепостната зависимост]] и свиква първия [[Хърватски събор|хърватски парламент]]. Като военачалник на [[Австрийската империя]] участва в потушаването на [[Австрийска революция (1848 – 1849)|Виенската]] и [[Унгарска революция (1848 – 1849)|Унгарската революция]] от 1848 – 1849 година. |
'''Йосип Йелачич''' (или '''Елачич''', {{lang-hr|Josip Jelačić}}) е [[Хърватия|хърватски]] държавник, от 1848 до 1859 година [[бан (титла)|бан]] на [[Хърватия]], [[Славония]] и [[Далмация]] (по това време австрийски провинции). Той освобождава хърватските селяни от [[крепостно право|крепостната зависимост]] и свиква първия [[Хърватски събор|хърватски парламент]]. Като военачалник на [[Австрийската империя]] участва в потушаването на [[Австрийска революция (1848 – 1849)|Виенската]] и [[Унгарска революция (1848 – 1849)|Унгарската революция]] от 1848 – 1849 година. |
||
С политиката си на обезкуражаване на крайните хърватски националисти и сътрудничество с императора по време на тези събития допринася решително за запазване на целостта на Хабсбурската монархия.<ref>The Encyclopædia Britannica. A Dictionary of Arts, Sciences, Literature and General Information. 11th Edition. Volume XV. Cambridge, The Cambridge University Press, 1911. [https://archive.org/stream/encyclopaediabri15chisrich#page/314/mode/2up с. 314]. Посетен на 22.09.2016.</ref> |
С политиката си на обезкуражаване на крайните хърватски националисти и сътрудничество с императора по време на тези събития допринася решително за запазване на целостта на Хабсбурската монархия.<ref>The Encyclopædia Britannica. A Dictionary of Arts, Sciences, Literature and General Information. 11th Edition. Volume XV. Cambridge, The Cambridge University Press, 1911. [https://archive.org/stream/encyclopaediabri15chisrich#page/314/mode/2up с. 314]. Посетен на 22.09.2016.</ref> |
||
В днешна [[Хърватия]] Йелачич е почитан като национален герой. |
В днешна [[Хърватия]] Йелачич е почитан като национален герой. |
||
== Образование и военна служба == |
== Образование и военна служба == |
||
Йосип Йелачич произхожда от стар благороднически род от областта [[Турополе]] (в Централна Хърватия, южно от Загреб). Родовите му имения са в Бужим.<ref name="blsoe-jj">Sundhaussen, Holm. [http://www.biolex.ios-regensburg.de/BioLexViewview.php?ID=1033 Jelačić von Bužim, Josip Graf]. Във: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Том 2. Мюнхен 1976, с. 263. Посетен на 22.09.2016.</ref> Баща му, Франьо Йелачич, е висш офицер (фелдмаршал–лейтенант) от армията на Хабсбургите, който участва във войните срещу Наполеон през 1799 – 1809 година.<ref>[https://www.deutsche-biographie.de/gnd136271278.html#adbcontent „Jellacic de Buzim, Franz Freiherr“.] Във: Allgemeine Deutsche Biographie, Том 13 (1881), с. 756.</ref> |
Йосип Йелачич произхожда от стар благороднически род от областта [[Турополе]] (в Централна Хърватия, южно от Загреб). Родовите му имения са в Бужим.<ref name="blsoe-jj">Sundhaussen, Holm. [http://www.biolex.ios-regensburg.de/BioLexViewview.php?ID=1033 Jelačić von Bužim, Josip Graf]. Във: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Том 2. Мюнхен 1976, с. 263. Посетен на 22.09.2016.</ref> Баща му, Франьо Йелачич, е висш офицер (фелдмаршал–лейтенант) от армията на Хабсбургите, който участва във войните срещу Наполеон през 1799 – 1809 година.<ref>[https://www.deutsche-biographie.de/gnd136271278.html#adbcontent „Jellacic de Buzim, Franz Freiherr“.] Във: Allgemeine Deutsche Biographie, Том 13 (1881), с. 756.</ref> |
||
| Ред 26: | Ред 23: | ||
== Хърватски бан == |
== Хърватски бан == |
||
| ⚫ | Йелачич е назначен за [[бан (титла)|бан]] на Хърватия от император [[Фердинанд I (Австрия)|Фердинанд]] през март 1848 година, броени дни след избухването на [[Австрийска революция (1848 – 1849)|въстанията във Виена]] и [[Унгарска революция (1848 – 1849)|Пеща]]. Полагайки клетва за вярност на императора, той получава и званието [[фелдмаршал–лейтенант]] от имперската армия. Почти по същото време Йелачич е провъзгласен за управител и от хърватските националисти в [[Загреб]], които се опасяват от претенциите на новото унгарско правителство за господство над Хърватия и Славония. С тяхната открита подкрепа и с прикритото насърчение от виенските управници, той отхвърля унгарската власт и в началото на юни свиква в [[Загреб]] хърватски парламент (събор), който утвърждава решението му за премахване на [[крепостното право]].<ref name="hbl-jj"/> |
||
| ⚫ | Йелачич е назначен за [[бан (титла)|бан]] на Хърватия от император [[Фердинанд I (Австрия)|Фердинанд]] през март 1848 година, броени дни след избухването на [[Австрийска революция (1848 – 1849)|въстанията във Виена]] и [[Унгарска революция (1848 – 1849)|Пеща]]. Полагайки клетва за вярност на императора, той получава и званието [[фелдмаршал–лейтенант]] от имперската армия. Почти по същото време Йелачич е провъзгласен за управител и от хърватските националисти в [[Загреб]], които се опасяват от претенциите на новото унгарско правителство за господство над Хърватия и Славония. С тяхната открита подкрепа и с прикритото насърчение от виенските управници, той отхвърля унгарската власт и в началото на юни свиква в [[Загреб]] хърватски парламент (събор), който утвърждава решението му за премахване на [[крепостното право]].<ref name="hbl-jj"/> |
||
[[Картинка:Jellasics harcosai kozott.jpg|мини|ляво|250п|Йелачич и бойците му при Швехат (картина на съвременник)]] |
[[Картинка:Jellasics harcosai kozott.jpg|мини|ляво|250п|Йелачич и бойците му при Швехат (картина на съвременник)]] |
||
Под председателството на Йелачич Съборът взема решения за обособяване на хърватските земи (заедно със Славония) със собствено правителство („Банско вече“) и администрация като автономна част от [[Хабсбургската монархия]]. Това го вкарва в конфликт с правителството на [[Лайош Батяни]] в [[Пеща]] и усложнява отношенията му с имперските власти, които разчитат на сътрудничеството с унгарците, за да отразят [[Австрийско–италианска война (1848 – 1849)|нападението на Пиемонт]] срещу италианските си владения. По почин на унгарския министър–председател, императорът отнема титлата на Йелачич. На практика, Йелачич остава управник на Хърватия, снабден от Събора с [[диктатор]]ски правомощия, разширява властта си над [[Славония]] и влиза във връзка със сърбите от [[Войводина]], които се вдигат на оръжие срещу унгарците през юли 1848 година.<ref name="hbl-jj"/> |
Под председателството на Йелачич Съборът взема решения за обособяване на хърватските земи (заедно със Славония) със собствено правителство („Банско вече“) и администрация като автономна част от [[Хабсбургската монархия]]. Това го вкарва в конфликт с правителството на [[Лайош Батяни]] в [[Пеща]] и усложнява отношенията му с имперските власти, които разчитат на сътрудничеството с унгарците, за да отразят [[Австрийско–италианска война (1848 – 1849)|нападението на Пиемонт]] срещу италианските си владения. По почин на унгарския министър–председател, императорът отнема титлата на Йелачич. На практика, Йелачич остава управник на Хърватия, снабден от Събора с [[диктатор]]ски правомощия, разширява властта си над [[Славония]] и влиза във връзка със сърбите от [[Войводина]], които се вдигат на оръжие срещу унгарците през юли 1848 година.<ref name="hbl-jj"/> |
||
== Война с Унгария == |
== Война с Унгария == |
||
През следващите месеци отношенията между [[Пеща]] и [[Виена]] се влошават и императорът отново утвърждава Йелачич за законен управник на хърватските земи. Изпреварвайки унгарските военни приготовления, през септември 1848 година хърватският бан минава с войските си [[Драва]] и се насочва към Пеща. Спрян в [[битка при Пакозд|битката при Пакозд]], той е принуден да отстъпи на австрийска територия. Участва в обсадата на разбунтувалата се Виена. В [[битка при Швехат|битката при Швехат]] през октомври отблъсква унгарската армия, дошла на помощ на обсадените, и така допринася за окончателното потушаване на демократическата революция в столицата на империята.<ref name="hbl-jj"/> |
През следващите месеци отношенията между [[Пеща]] и [[Виена]] се влошават и императорът отново утвърждава Йелачич за законен управник на хърватските земи. Изпреварвайки унгарските военни приготовления, през септември 1848 година хърватският бан минава с войските си [[Драва]] и се насочва към Пеща. Спрян в [[битка при Пакозд|битката при Пакозд]], той е принуден да отстъпи на австрийска територия. Участва в обсадата на разбунтувалата се Виена. В [[битка при Швехат|битката при Швехат]] през октомври отблъсква унгарската армия, дошла на помощ на обсадените, и така допринася за окончателното потушаване на демократическата революция в столицата на империята.<ref name="hbl-jj"/> |
||
| Ред 42: | Ред 37: | ||
== Последни години == |
== Последни години == |
||
| ⚫ | През пролетта на 1849 година, при поредния обрат във войната в полза на унгарците, императорът назначава Йелачич за комендант на всички войски в Хърватия и Славония. Йелачич води кръвопролитни сражения в [[Бачка]] и [[Банат]] до окончателното потушаване на Унгарската революция през август. Броени седмици по-късно в Хърватия е провъзгласена новата конституция на империята. През 1850 година самостоятелното хърватско правителство е заменено с управници, подчинени на министерството на вътрешните работи във Виена. Йелачич запазва титлите бан и (от 1854) [[граф]], но без всякаква реална власт.<ref name="hbl-jj"/> |
||
| ⚫ | През пролетта на 1849 година, при поредния обрат във войната в полза на унгарците, императорът назначава Йелачич за комендант на всички войски в Хърватия и Славония. Йелачич води кръвопролитни сражения в [[Бачка]] и [[Банат]] до окончателното потушаване на Унгарската революция през август. Броени седмици по-късно в Хърватия е провъзгласена новата конституция на империята. През 1850 година самостоятелното хърватско правителство е заменено с управници, подчинени на министерството на вътрешните работи във Виена. Йелачич запазва титлите бан и (от 1854) [[граф]], но без всякаква реална власт.<ref name="hbl-jj"/> |
||
През 50–те години на XIX век Йелачич съдейства за културното обособяване (отделяне на Загребския църковен диоцез от Унгария, основаване на национален театър, издаване на учебници на хърватски език) и икономическото възмогване на хърватските земи.<ref name="hbl-jj"/> |
През 50–те години на XIX век Йелачич съдейства за културното обособяване (отделяне на Загребския църковен диоцез от Унгария, основаване на национален театър, издаване на учебници на хърватски език) и икономическото възмогване на хърватските земи.<ref name="hbl-jj"/> |
||
| Ред 50: | Ред 44: | ||
<references /> |
<references /> |
||
{{нормативен контрол}} |
|||
{{СОРТКАТ:Йелачич, Йосип}} |
{{СОРТКАТ:Йелачич, Йосип}} |
||
[[Категория:Хърватски политици]] |
[[Категория:Хърватски политици]] |
||
Версия от 09:29, 30 септември 2016
| Йосип Йелачич | |
| хърватски държавник | |
_General.jpg) | |
| Роден |
16 октомври 1801 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Хърватия |
| Награди | почетно гражданство (1849)[1] |
| Йосип Йелачич в Общомедия | |
Йосип Йелачич (или Елачич, Шаблон:Lang-hr) е хърватски държавник, от 1848 до 1859 година бан на Хърватия, Славония и Далмация (по това време австрийски провинции). Той освобождава хърватските селяни от крепостната зависимост и свиква първия хърватски парламент. Като военачалник на Австрийската империя участва в потушаването на Виенската и Унгарската революция от 1848 – 1849 година.
С политиката си на обезкуражаване на крайните хърватски националисти и сътрудничество с императора по време на тези събития допринася решително за запазване на целостта на Хабсбурската монархия.[2]
В днешна Хърватия Йелачич е почитан като национален герой.
Образование и военна служба
Йосип Йелачич произхожда от стар благороднически род от областта Турополе (в Централна Хърватия, южно от Загреб). Родовите му имения са в Бужим.[3] Баща му, Франьо Йелачич, е висш офицер (фелдмаршал–лейтенант) от армията на Хабсбургите, който участва във войните срещу Наполеон през 1799 – 1809 година.[4]
След смъртта на баща си през 1810 година Йосип постъпва във виенския Терезианум[3] – академия, в която десетилетия наред децата на благородниците от различни краища на Австрийската империя се обучават за кариера във войската и администрацията на императора. През 1819 година започва службата си в австрийската армия като младши офицер (подпоручик). Повече от четвърт век (с прекъсване поради болест между 1822 и 1825 година) служи в Галиция, Северна Италия, Далмация и Хърватска крайна, набирайки военен и административен опит като помощник на далматинския губернатор (от 1837 до 1841) и началник (от 1842 година) на граничарския полк в Глина.[5]
Хърватски бан
Йелачич е назначен за бан на Хърватия от император Фердинанд през март 1848 година, броени дни след избухването на въстанията във Виена и Пеща. Полагайки клетва за вярност на императора, той получава и званието фелдмаршал–лейтенант от имперската армия. Почти по същото време Йелачич е провъзгласен за управител и от хърватските националисти в Загреб, които се опасяват от претенциите на новото унгарско правителство за господство над Хърватия и Славония. С тяхната открита подкрепа и с прикритото насърчение от виенските управници, той отхвърля унгарската власт и в началото на юни свиква в Загреб хърватски парламент (събор), който утвърждава решението му за премахване на крепостното право.[5]
Под председателството на Йелачич Съборът взема решения за обособяване на хърватските земи (заедно със Славония) със собствено правителство („Банско вече“) и администрация като автономна част от Хабсбургската монархия. Това го вкарва в конфликт с правителството на Лайош Батяни в Пеща и усложнява отношенията му с имперските власти, които разчитат на сътрудничеството с унгарците, за да отразят нападението на Пиемонт срещу италианските си владения. По почин на унгарския министър–председател, императорът отнема титлата на Йелачич. На практика, Йелачич остава управник на Хърватия, снабден от Събора с диктаторски правомощия, разширява властта си над Славония и влиза във връзка със сърбите от Войводина, които се вдигат на оръжие срещу унгарците през юли 1848 година.[5]
Война с Унгария
През следващите месеци отношенията между Пеща и Виена се влошават и императорът отново утвърждава Йелачич за законен управник на хърватските земи. Изпреварвайки унгарските военни приготовления, през септември 1848 година хърватският бан минава с войските си Драва и се насочва към Пеща. Спрян в битката при Пакозд, той е принуден да отстъпи на австрийска територия. Участва в обсадата на разбунтувалата се Виена. В битката при Швехат през октомври отблъсква унгарската армия, дошла на помощ на обсадените, и така допринася за окончателното потушаване на демократическата революция в столицата на империята.[5]
Йелачич съдейства с войските си и на контраофанзивата на австрийския фелдмаршал Алфред Виндишгрец в Унгария в края на 1848 и началото на 1849 година. Политическият резултат от успеха на тази кампания е манифестът от Олмюц, с който новият император Франц Йосиф налага на поданиците си централизирано държавно устройство и така зачерква стремежа на хърватите към самостоятелност. След като не успява да разубеди императора, Йелачич се подчинява на политиката му и след завръщането си в Загреб през май 1849 потиска революционната агитация.[5]
Последни години
През пролетта на 1849 година, при поредния обрат във войната в полза на унгарците, императорът назначава Йелачич за комендант на всички войски в Хърватия и Славония. Йелачич води кръвопролитни сражения в Бачка и Банат до окончателното потушаване на Унгарската революция през август. Броени седмици по-късно в Хърватия е провъзгласена новата конституция на империята. През 1850 година самостоятелното хърватско правителство е заменено с управници, подчинени на министерството на вътрешните работи във Виена. Йелачич запазва титлите бан и (от 1854) граф, но без всякаква реална власт.[5]
През 50–те години на XIX век Йелачич съдейства за културното обособяване (отделяне на Загребския църковен диоцез от Унгария, основаване на национален театър, издаване на учебници на хърватски език) и икономическото възмогване на хърватските земи.[5]
Източници
- ↑ www.szivk.hu
- ↑ The Encyclopædia Britannica. A Dictionary of Arts, Sciences, Literature and General Information. 11th Edition. Volume XV. Cambridge, The Cambridge University Press, 1911. с. 314. Посетен на 22.09.2016.
- ↑ а б Sundhaussen, Holm. Jelačić von Bužim, Josip Graf. Във: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Том 2. Мюнхен 1976, с. 263. Посетен на 22.09.2016.
- ↑ „Jellacic de Buzim, Franz Freiherr“. Във: Allgemeine Deutsche Biographie, Том 13 (1881), с. 756.
- ↑ а б в г д е ж „Jelačić, Josip“. Във: Hrvatski biografski leksikon. Leksikografski zavod Miroslav Krleža. Посетен на 21.09.2016
|
