Келти

Тази статия е за келтското племе гали. За града в Грузия вижте Гали (град).

---

Келтите през първото хилядолетие пр.н.е.:

██ Ранни пластове от Западната халщатска култура ██ Латенска култура ██ Разпространение на келтските говори през 3 в.пр.н.е.

Названието келти обхваща племената и народите, говорещи келтски езици - специфична група от индоевропейското езиково семейство. Историци и археолози употребяват названието келти в етнографски смисъл, говорейки за келтска материална култура и социална организация. Макар че келтските племена да са използвали обединяващото ги наименование, общо келтско самосъзнание през Античността не може да бъде установено, също както и културна наследственост между древните келтски племена и говорещите днес келтски езици етноси. Най-голямото си разселване келтите преживяват през V до i век пр.н.е., когато населяват обширна територия от Британските острови до Мала Азия. Впоследствие те са подложени на натиск от римляните и други народи и отстъпват повечето региони, които обитават, или биват асимилирани.

Произход

Липсва категорична яснота за произхода на келтите, като най-старите достигнали до нас исторически свидетелства за тях са от средата на първото хил. пр.н.е. Първите исторически източници до елинистическата епоха в Античността наричат келти (Шаблон:Lang-el) племената, живеещи на север от Алпите, а успоредно с него ползват и по-късното название галати (Шаблон:Lang-el). С последното име днес е прието да се обозначават т.нар. източни келти, населили територията на източносредиземноморската цивилизация (Мала Азия, Сирия, Египет, Гърция, Македония, Тракия). В редица антични произведения обаче тези две имена не се разграничават и се употребяват едновременно като синоними (напр. Полибий). Вероятно на гръцкото „галати“ отговаря латинското „гали“ (Шаблон:Lang-la), което също се появява в античните извори от III в. пр.н.е. като по-ново от обозначаващото жителите на Предалпийска Галия „келти“ (Шаблон:Lang-la).

Най-ранно идентифициране на келтски популации, различни от съседните им, ни позволяват археологическите находки от западната област на Халщатската култура от 750 - 400 г.пр.н.е.

Населявани територии

Галски племена

Келтска култура

Културата на келтите достига разцвет през 5 век пр.н.е. Има връзка с цивилизациите на Балканския полуостров и Мала Азия, а след покоряването на Галия от Цезар келтското население е подложено и на романизация, но келтите запазват оригиналния характер на изкуството си. С термина „латенска култура“ се обозначава културата, чиито носители са келтските племена, обитавали през желязната епоха днешни Франция, Швейцария, Австрия, Чехия, Словакия, Сърбия, Хърватия, Словения, Северна Италия и част от Великобритания. Наречена е по името на гр. Ла Тен, Швейцария, където са намерени характерните за нея паметници. Латенската култура влиза във взаимодействие с тракийската, особено след създаването на Келтското царство през 3 век пр.н.е. При археологически разкопки са открити метални украси, дърворезба, оръжия, предмети с религиозен характер и др. Орнаментите са с геометрични (спирали, окръжности, елипси, плетеници) или животински изображения. Характерна черта на келтските племена е строежът на укрепени градове.

Религия

• Друиди - жреци, пророци, знахари и магьосници в келтските племенни общности. Жреческата им междуплеменна организация е забранена след завладяването на келтските територии от Рим през 1 век пр.н.е. .
• Филидии - притежават законодателната и изпълнителната власт и запаметяват свещеното историческо предание на келтите.
• Бардове - запазват и разпространяват келтската култура, като увековечават делата на митичните и реалните келтски герои и царе.

Състав на келтските племена

• Белги - населявали междуречието на реките Сена и Рейн.
• Бои - населявали днешна Южна Чехия.
• Брити - населявали област Британия.
• Гали (келти) - област Галия (територията на дн. Франция, част от Швейцария и Белгия).
• Хелвети - населявали територията на днешна Северозападна Швейцария.

Наследство

Келтите са населявали днешните територии на Франция, Швейцария, Белгия, Южна Германия, Северна Испания, Британските острови, Северна Италия, Горен и Среден Дунав, отчасти Балканския полуостров и Мала Азия. През 1 век пр.н.е. значителна част от келтите са покорени от римляните. През средните векове били претопени и от други народи. В днешно време потомци на тези племена има само във Великобритания (ирландци, шотландци, уелсци и др.), в Западна Франция (полуостров Бретан, бретонци) и в Испания (провинция Галиция). Келтските езици са се запазили отчасти в Бретан, Уелс, Ирландия и Шотландия. На Балканския полуостров келти нахлули на големи групи през 3 век пр.н.е. Част от тях се заселила в Казанлъшката долина, където издигнали своя столица Тиле (днес село Тулово). Тяхната държава не просъществувала дълго — 70 години по-късно те се изселили към Анатолия в Галатия, но оставили отпечатък от своята самобитна култура и изкуство.

Литература

Енциклопедични статии:

• Н. Белова: Кельты в Советская Историческая Энциклопедия (СИЭ), Москва, 1965, том 7
• Н. Н. Белова, А. Л. Монгайт: Кельты в Большая Советская Энциклопедия (БСЭ)
• Кельты в Словарь Брокгауза и Ефрона, 1890-1907 (СБЕ)