Виница (Северна Македония): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 10: Ред 10:
| гео-ширина = 41.8828
| гео-ширина = 41.8828
| гео-дължина = 22.5092
| гео-дължина = 22.5092
| карта3 = Република Македония Виница
| карта3-текст = Виница
| регион = Източен
| регион = Източен
| община = [[Виница (община)|Виница]]
| община = [[Виница (община)|Виница]]
Ред 22: Ред 24:
}}
}}


'''Виница''' ({{lang-mk|Виница}}) е [[град]] в източната част на [[Република Македония]], център на Община [[Виница (община)|Виница]]. Население: 10 863 жители.
'''Виница''' ({{lang-mk|Виница}}) е [[град]] в източната част на [[Република Македония]], център на Община [[Виница (община)|Виница]]. Население: 10 863 жители.


==География==
== География ==
Градът се намира в Кочанската котловина, между планините [[Осоговска планина|Осогово]] и [[Плачковица]]. През града преминават Винишката и Градешката река. Край града минават реките Осойница и [[Брегалница]].
Градът се намира в Кочанската котловина, между планините [[Осоговска планина|Осогово]] и [[Плачковица]]. През града преминават Винишката и Градешката река. Край града минават реките Осойница и [[Брегалница]].


==История==
== История ==
[[Файл:Црква „Св. Апостол Павле“ - Виница (1).JPG|ляво|мини|250п|Църквата „Свети Павел“ на площад „Ангел Винички“, завършена в 2010 г.]]
[[Файл:Црква „Св. Апостол Павле“ - Виница (1).JPG|ляво|мини|250п|Църквата „Свети Павел“ на площад „Ангел Винички“, завършена в 2010 г.]]
Край града има останки от късноантична крепост - [[Винишко кале|Винишкото кале]] от IV-VI век. От това време са и керамичните релефи от Виница, известен паметник на ранно-християнското изкуство на [[Балкански полуостров|Балканите]].<ref>Димитрова, Елизавета. Виничките теракоти. Керамичките релјефи од Виница, Скопје 2000, стр. 3-60.</ref>
Край града има останки от късноантична крепост – [[Винишко кале|Винишкото кале]] от IV-VI век. От това време са и керамичните релефи от Виница, известен паметник на ранно-християнското изкуство на [[Балкански полуостров|Балканите]].<ref>Димитрова, Елизавета. Виничките теракоти. Керамичките релјефи од Виница, Скопје 2000, стр. 3-60.</ref>


В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а [[Кратово]] от 1618 - 1619 година е отбелязано село ''Виниче'' с 55 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства).<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 253.</ref> Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 31 джизие ханета във ''Виниче''.<ref>Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, стр. 52.</ref>
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а [[Кратово]] от 1618 – 1619 година е отбелязано село ''Виниче'' с 55 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства).<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 253.</ref> Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 31 джизие ханета във ''Виниче''.<ref>Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, стр. 52.</ref>


В края на 19 век село Виница е голямо смесено българо-турско селище. Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в селото в 1900 година са живели 1320 души, от които 840 [[българи]] [[християни]] и 300 [[турци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_32.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 226.]</ref>
В края на 19 век село Виница е голямо смесено българо-турско селище. Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в селото в 1900 година са живели 1320 души, от които 840 [[българи]] [[християни]] и 300 [[турци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_32.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 226.]</ref>
Ред 43: Ред 45:
Според [[Димитър Гаджанов]] в 1916 година във Виница живеят 250 турци, 183 цигани мохамедани и 681 българи.<ref>Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.</ref>
Според [[Димитър Гаджанов]] в 1916 година във Виница живеят 250 турци, 183 цигани мохамедани и 681 българи.<ref>Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.</ref>


Църквата „[[Свети Архангел Михаил (Виница)|Свети Архангел Михаил]]” е изградена в 1973 година, върху темели на стара църква и е осветена от митрополит [[Наум Злетовско-струмишки]]. Иконите на иконостасот са от 19 век, пренесени от старата църква, дело на неизвестен автор. Живописта е започната в 2001 година от зограф Венко Цветков от Скопие.<ref name="Брегалничка епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bregalnickaeparhija.org.mk/index.php?option=com_content&view=article&id=56:2009-12-18-17-22-38&catid=35:2010-01-15-21-58&Itemid=55 | заглавие = Парохии при храм Свети Арахангел Михаил - Виница | достъп_дата = 31 март 2014 г | издател = Брегалничка епархија }}</ref>
Църквата „[[Свети Архангел Михаил (Виница)|Свети Архангел Михаил]]“ е изградена в 1973 година, върху темели на стара църква и е осветена от митрополит [[Наум Злетовско-струмишки]]. Иконите на иконостасот са от 19 век, пренесени от старата църква, дело на неизвестен автор. Живописта е започната в 2001 година от зограф Венко Цветков от Скопие.<ref name="Брегалничка епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bregalnickaeparhija.org.mk/index.php?option=com_content&view=article&id=56:2009-12-18-17-22-38&catid=35:2010-01-15-21-58&Itemid=55 | заглавие = Парохии при храм Свети Арахангел Михаил – Виница | достъп_дата = 31 март 2014 г | издател = Брегалничка епархија }}</ref>


Според преброяването от 2002 година Виница има 10 863 жители.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>
Според преброяването от 2002 година Виница има 10 863 жители.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>
Ред 83: Ред 85:
== Личности ==
== Личности ==
;Родени във Виница
;Родени във Виница
* {{BGR-флаг}} [[Ангел Винички]] (1860 - 1902), български революционер от ВМОРО
* {{BGR-флаг}} [[Ангел Винички]] (1860 – 1902), български революционер от ВМОРО
* {{BGR-флаг}} [[Георги Иванов (Виница)|Георги Иванов]] (? - 1900), български революционер от ВМОРО, станал по-късно предател
* {{BGR-флаг}} [[Георги Иванов (Виница)|Георги Иванов]] (? – 1900), български революционер от ВМОРО, станал по-късно предател
* {{BGR-флаг}} [[Григор Димитров (революционер)|Григор Димитров Трапезников]] (ок.1880 - ?), български учител и революционер от ВМОРО
* {{BGR-флаг}} [[Григор Димитров (революционер)|Григор Димитров Трапезников]] (ок.1880 – ?), български учител и революционер от ВМОРО
* {{BGR-флаг}} [[Димитър Паликрушев]] (? - 1933), български революционер
* {{BGR-флаг}} [[Димитър Паликрушев]] (? – 1933), български революционер
* {{флагче|СФРЮ}} [[Кирил Михайловски]] (1916 - 1991), югославски партизанин и деец на НОВМ
* {{флагче|СФРЮ}} [[Кирил Михайловски]] (1916 – 1991), югославски партизанин и деец на НОВМ
;Починали във Виница
;Починали във Виница
* {{флагче|СФРЮ}} [[Тодор Арсов]] (1919 - 1943), югославски партизанин и деец на НОВМ
* {{флагче|СФРЮ}} [[Тодор Арсов]] (1919 – 1943), югославски партизанин и деец на НОВМ


== Виж още ==
== Виж още ==

Версия от 16:22, 2 октомври 2016

Вижте пояснителната страница за други значения на Виница.
Виница
Знаме
      
Герб
Църквата „Свети Архангел Михаил“.
Северна Македония
41.8828° с. ш. 22.5092° и. д.
Виница
Виница
41.8828° с. ш. 22.5092° и. д.
Виница
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаВиница
Географска областКочанско поле
Площ432,67 km²
Надм. височина457 m
Население10 863 души (2002)
Пощенски код2310
Официален сайтwww.opstinavinica.gov.mk
Виница в Общомедия

Виница (Шаблон:Lang-mk) е град в източната част на Република Македония, център на Община Виница. Население: 10 863 жители.

География

Градът се намира в Кочанската котловина, между планините Осогово и Плачковица. През града преминават Винишката и Градешката река. Край града минават реките Осойница и Брегалница.

История

Църквата „Свети Павел“ на площад „Ангел Винички“, завършена в 2010 г.

Край града има останки от късноантична крепост – Винишкото кале от IV-VI век. От това време са и керамичните релефи от Виница, известен паметник на ранно-християнското изкуство на Балканите.[1]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратово от 1618 – 1619 година е отбелязано село Виниче с 55 джизие ханета (домакинства).[2] Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 31 джизие ханета във Виниче.[3]

В края на 19 век село Виница е голямо смесено българо-турско селище. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото в 1900 година са живели 1320 души, от които 840 българи християни и 300 турци.[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Виница има 944 жители българи екзархисти и работи българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Виница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година Виница попада в Сърбия.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година във Виница живеят 250 турци, 183 цигани мохамедани и 681 българи.[7]

Църквата „Свети Архангел Михаил“ е изградена в 1973 година, върху темели на стара църква и е осветена от митрополит Наум Злетовско-струмишки. Иконите на иконостасот са от 19 век, пренесени от старата църква, дело на неизвестен автор. Живописта е започната в 2001 година от зограф Венко Цветков от Скопие.[8]

Според преброяването от 2002 година Виница има 10 863 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 9 246
албанци 0
турци 256
роми 1209
власи 111
сърби 20
бошняци 0
други 21

Образование и култура

Изглед към града.

Две основни и едно средно училище, културен дом, кино. В културния дом или така наречения музей се намират останки от едновремешната крепост.

Личности

Родени във Виница
Починали във Виница
  • Тодор Арсов (1919 – 1943), югославски партизанин и деец на НОВМ

Виж още

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ Димитрова, Елизавета. Виничките теракоти. Керамичките релјефи од Виница, Скопје 2000, стр. 3-60.
  2. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 253.
  3. ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, стр. 52.
  4. ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 226.
  5. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 132-133.
  6. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834.
  7. ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.
  8. ↑ Парохии при храм Свети Арахангел Михаил – Виница // Брегалничка епархија. Посетен на 31 март 2014 г.
  9. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Виница_(Северна_Македония)&oldid=7495524“.