Алеманда: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 17:29, 3 октомври 2016

Алеманда (от френски: allemande - „немска, германска“) е наименование на 2 вида танц.

През периода на Ренесанса и барока Франция френските композитори въвеждат този термин за обозначаването на немски танц, известен още от Средновековието. Размерът е двуделен, обикновено 2/4 или 4/4, темпото е умерено. В този си вид алемандата става неотменима част от бароковата сюита (обикновено втората, веднага след прелюда. Изпълнява се предимно от малък инструментален ансамбъл, но композитори като Йохан Себастиян Бах и Георг Хендел пишат алеманди за солов инструмент - клавир или цигулка. Нерядко, особено при концертната сюита, авторите третират темпото по-свободно - от Largo до Ptesto.

През втората половина на 18 век с името алеманда се обозначават танцови пиеси в триделен размер 3/4 или 3/2, които наред с лендлера по-късно лягат в основата на модерния за времето си танц валс.

Шаблон:Танц-мъниче

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Алеманда''' ''(от [[френски]]: allemande - „немска, германска“)'' е наименование на 2 вида [[танц]].
-През периода на [[Ренесанс]]а и [[барок]]а [[франция|френските]] [[композитор]]и въвеждат този [[термин]] за обозначаването на [[Германия|немски]] танц, известен още от [[Средновековие]]то. [[Такт|Размерът]] е двуделен, обикновено 2/4 или 4/4, [[темпо]]то е умерено. В този си вид алемандата става неотменима част от бароковата [[сюита]] (обикновено втората, веднага след [[прелюд]]а. Изпълнява се предимно от малък [[Музикален иснтрумент|инструментален]] [[ансамбъл]], но [[композитор]]и като [[Йохан Себастиян Бах]] и [[Георг Хендел]] пишат алеманди за солов инструмент - [[клавир]] или [[цигулка]]. Нерядко, особено при [[концерт]]ната сюита, авторите третират темпото по-свободно - от ''Largo'' до ''Ptesto''.
+През периода на [[Ренесанс]]а и [[барока]] [[Франция]][[френските]] [[композитори]] въвеждат този [[термин]] за обозначаването на [[Германия|немски]] танц, известен още от [[Средновековие]]то. [[Такт|Размерът]] е двуделен, обикновено 2/4 или 4/4, [[темпо]]то е умерено. В този си вид алемандата става неотменима част от бароковата [[сюита]] (обикновено втората, веднага след [[прелюд]]а. Изпълнява се предимно от малък [[Музикален иснтрумент|инструментален]] [[ансамбъл]], но [[композитор]]и като [[Йохан Себастиян Бах]] и [[Георг Хендел]] пишат алеманди за солов инструмент - [[клавир]] или [[цигулка]]. Нерядко, особено при [[концерт]]ната сюита, авторите третират темпото по-свободно - от ''Largo'' до ''Ptesto''.
 През втората половина на 18 век с името алеманда се обозначават танцови пиеси в триделен размер 3/4 или 3/2, които наред с [[лендлер]]а по-късно лягат в основата на модерния за времето си танц [[валс]].