Димитър Ганев (Ганеолу): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
|||
{{Биография инфо |
|||
| име = Димитър |
| име = Димитър Ганев (Ганеолу) |
||
| име-оригинал = |
|||
| категория = бизнесмен |
|||
| ⚫ | |||
| портрет = Dimitar GaneoluImg1151.jpg |
| портрет = Dimitar GaneoluImg1151.jpg |
||
| портрет-описание = |
| портрет-описание = |
||
| |
| име-рождено = |
||
| ⚫ | |||
| роден-място = [[Станимака]], [[Османска империя]] |
| роден-място = [[Станимака]], [[Османска империя]] |
||
| починал-място = [[Станимака]], [[Царство България]] |
| починал-място = [[Станимака]], [[Царство България]] |
||
| националност = {{България}} |
|||
| работил = |
|||
| вложки = |
|||
{{Личност/Бизнесмен |
|||
| категория = бизнесмен |
|||
| област = |
|||
| образование = |
|||
| работил-в = |
|||
| постове = |
|||
| известен-с = производството на спирт в Станимака |
|||
| награди = |
|||
}} |
|||
| баща = |
|||
| майка = |
|||
| брак = |
|||
| деца = [[Васил Ганев]] |
|||
| подпис = |
|||
| сайт = |
|||
}} |
}} |
||
| Ред 14: | Ред 34: | ||
Роден е на [[23 февруари]] [[1846]] г. в [[Станимака]]. През 1885 г. Димитър Янков Ганев (Ганеолу) открива първата спиртна фабрика в родния си град, която е една от най-големите в [[Княжество България]] по това време. За изграждането на комина на фабриката са докарани специални тухли от [[Франция]]. Отварянето на спиртната фабрика на Ганеолу е голямо събитие за [[Станимака]] и околията за времето си. Основаването на предприятието и добиваният по фабричен начин спирт, който е много по-евтин, рафиниран и много по-добър от [[ракия]]та, нанасят удар на дребното производство на ракия и на контрабандата на [[спирт]] в околията. <ref name="АМ"/> Във фабриката на Ганеолу спиртът се е произвежда от [[царевица]], отглеждана в големи количества в околните села, като немалка част от земеделската земя, на която тя е засаждана е негова собственост. Интересно е, че остатъчните продукти от производството на спирта – меласите са се използвали за угояване на [[вол]]ове и [[крави]], които са закупувани от Ганеолу като мършав и изостанал добитък. |
Роден е на [[23 февруари]] [[1846]] г. в [[Станимака]]. През 1885 г. Димитър Янков Ганев (Ганеолу) открива първата спиртна фабрика в родния си град, която е една от най-големите в [[Княжество България]] по това време. За изграждането на комина на фабриката са докарани специални тухли от [[Франция]]. Отварянето на спиртната фабрика на Ганеолу е голямо събитие за [[Станимака]] и околията за времето си. Основаването на предприятието и добиваният по фабричен начин спирт, който е много по-евтин, рафиниран и много по-добър от [[ракия]]та, нанасят удар на дребното производство на ракия и на контрабандата на [[спирт]] в околията. <ref name="АМ"/> Във фабриката на Ганеолу спиртът се е произвежда от [[царевица]], отглеждана в големи количества в околните села, като немалка част от земеделската земя, на която тя е засаждана е негова собственост. Интересно е, че остатъчните продукти от производството на спирта – меласите са се използвали за угояване на [[вол]]ове и [[крави]], които са закупувани от Ганеолу като мършав и изостанал добитък. |
||
[[Файл:Vasil dimitrov GanevImg300.jpg|thumb|left|250px|Синът |
[[Файл:Vasil dimitrov GanevImg300.jpg|thumb|left|250px|Синът му Васил Ганев като диригент на Духовия оркестър на Френския колеж „Свети Августин“ в Пловдив]] |
||
От кошарите на фабриката този добитък излиза след няколко месеца угоен, за да се продаде в Цариградските кланици на много по-висока цена. Спиртната фабрика на Ганеолу произвеждала месечно около 20 000 литра спирт. За 5 месеца от август до декември 1895 г. фабрикантът продава само в Станимака около 104 535 литра спирт (годишният внос на спирт в Княжество [[България]] през 1894 г. е 5 317 158 л.). <ref name="АМ"/> Ганеолу пласира спирт не само в Станимака и околията му, но и в цялата страна. Знае се, че станимашкият фабрикант е осигурявал на работниците си освен препитание, също така и жилища, негова собственост, в които те да живеят заедно със семействата си. При брак на някой от тях е дарявал чеиза и е давал допълнително заплащане на младото семейство. Освен фабриката и сграден фонд, Ганеолу е притежавал хиляди декари земеделска земя и гори. Неслучайно известна местност в Станимака, която е била негова собственост е кръстена на името му „Ганевската кория“. По това време воденичарството е основен поминък в Станимака и Ганеолу е собственик и на множество воденици, между които е прочутата негова воденица в местността „Керемидарницата“. Фабрикантът е един от най-заможните хора по това време в Станимака. Занимава се е и с лихварство. Известен е и с дарителството си. Умира на 15 юни 1927 г. в Станимака.<ref name="АМ"/> |
От кошарите на фабриката този добитък излиза след няколко месеца угоен, за да се продаде в Цариградските кланици на много по-висока цена. Спиртната фабрика на Ганеолу произвеждала месечно около 20 000 литра спирт. За 5 месеца от август до декември 1895 г. фабрикантът продава само в Станимака около 104 535 литра спирт (годишният внос на спирт в Княжество [[България]] през 1894 г. е 5 317 158 л.). <ref name="АМ"/> Ганеолу пласира спирт не само в Станимака и околията му, но и в цялата страна. Знае се, че станимашкият фабрикант е осигурявал на работниците си освен препитание, също така и жилища, негова собственост, в които те да живеят заедно със семействата си. При брак на някой от тях е дарявал чеиза и е давал допълнително заплащане на младото семейство. Освен фабриката и сграден фонд, Ганеолу е притежавал хиляди декари земеделска земя и гори. Неслучайно известна местност в Станимака, която е била негова собственост е кръстена на името му „Ганевската кория“. По това време воденичарството е основен поминък в Станимака и Ганеолу е собственик и на множество воденици, между които е прочутата негова воденица в местността „Керемидарницата“. Фабрикантът е един от най-заможните хора по това време в Станимака. Занимава се е и с лихварство. Известен е и с дарителството си. Умира на 15 юни 1927 г. в Станимака.<ref name="АМ"/> |
||
Версия от 08:11, 4 октомври 2016
| Димитър Ганев (Ганеолу) | |
| български фабрикант | |
| Dimitar GaneoluImg1151.jpg | |
| Роден |
23 февруари 1846 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Предприемаческа дейност | |
| Известен с | производството на спирт в Станимака |
| Семейство | |
| Деца | Васил Ганев |
| Други роднини | Димитър Ганев (внук) Янко Ганев (внук) Георги Ганев (внук) Мария Ганева (правнучка) |
Димитър Янков Ганев (Ганеолу) е крупен асеновградски фабрикант, производител на спирт.[1]
Биография
Роден е на 23 февруари 1846 г. в Станимака. През 1885 г. Димитър Янков Ганев (Ганеолу) открива първата спиртна фабрика в родния си град, която е една от най-големите в Княжество България по това време. За изграждането на комина на фабриката са докарани специални тухли от Франция. Отварянето на спиртната фабрика на Ганеолу е голямо събитие за Станимака и околията за времето си. Основаването на предприятието и добиваният по фабричен начин спирт, който е много по-евтин, рафиниран и много по-добър от ракията, нанасят удар на дребното производство на ракия и на контрабандата на спирт в околията. [1] Във фабриката на Ганеолу спиртът се е произвежда от царевица, отглеждана в големи количества в околните села, като немалка част от земеделската земя, на която тя е засаждана е негова собственост. Интересно е, че остатъчните продукти от производството на спирта – меласите са се използвали за угояване на волове и крави, които са закупувани от Ганеолу като мършав и изостанал добитък.
От кошарите на фабриката този добитък излиза след няколко месеца угоен, за да се продаде в Цариградските кланици на много по-висока цена. Спиртната фабрика на Ганеолу произвеждала месечно около 20 000 литра спирт. За 5 месеца от август до декември 1895 г. фабрикантът продава само в Станимака около 104 535 литра спирт (годишният внос на спирт в Княжество България през 1894 г. е 5 317 158 л.). [1] Ганеолу пласира спирт не само в Станимака и околията му, но и в цялата страна. Знае се, че станимашкият фабрикант е осигурявал на работниците си освен препитание, също така и жилища, негова собственост, в които те да живеят заедно със семействата си. При брак на някой от тях е дарявал чеиза и е давал допълнително заплащане на младото семейство. Освен фабриката и сграден фонд, Ганеолу е притежавал хиляди декари земеделска земя и гори. Неслучайно известна местност в Станимака, която е била негова собственост е кръстена на името му „Ганевската кория“. По това време воденичарството е основен поминък в Станимака и Ганеолу е собственик и на множество воденици, между които е прочутата негова воденица в местността „Керемидарницата“. Фабрикантът е един от най-заможните хора по това време в Станимака. Занимава се е и с лихварство. Известен е и с дарителството си. Умира на 15 юни 1927 г. в Станимака.[1]
В момента на мястото на част от спиртната фабрика на Димитър Янков Ганев (Ганеолу) в Асеновград на ул. „Захари Стоянов“ № 7 се намира Средно училище „Свети княз Борис I“.
Връзката му с музикалното изкуство в България
Димитър Янков Ганев (Ганеолу) има отношение към изкуството и по-специално към музиката. Затова неговият син Васил Димитров Ганев, освен че изпълнява задълженията си във фабриката на баща си, е и известен в Станимака музикант, а по-късно и учител по музика във френския колеж „Свети Августин“ в Пловдив. Много често в дома на Ганеолу са гостували такива личности като Панчо и Любен Владигерови, Асен Карастоянов и др., които са близки приятели на сина му Васил Ганев и снаха му Мария Ганева (също учител).[2]
Димитър Янков Ганев (Ганеолу) е дядо на големия български музикант и общественик Димитър Ганев – истинска легенда в българската джаз и попмузика, един от създателите и диригенти на Биг Бенда на БНР, основател и диригент на оркестър „Балкантон“, дългогодишен главен директор на ДСП „Бюро естрада“, на Георги Ганев – известен български музикант в областта на джаз и поп музиката у нас, общественик, един от създателите и солист водачи на Биг Бенда на БНР, дългогодишен директор на МФ „Златният Орфей“ и на Янко Василев Ганев, който е бил известен актьор в асеновградския театър. Прадядо е на популярния български композитор, пианист и музикален педагог проф. д.изк.н. Мария Ганева – понастоящем ръководител на катедра „Поп и джаз изкуство“ при НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София.[2]