Харалд Хардрада: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Owain Knight премести страницата Харалд III като Харалд Хардрада (върху пренасочване)
Редакция без резюме
Ред 6: Ред 6:
| починал-място = [[Англия]]
| починал-място = [[Англия]]
}}
}}
'''Харалд III Сигурдсон''', наричан и '''Харалд Хардроде''' (на [[норвежки]] ''Harald III'' или ''Harald Hardråde'') е [[крал на Норвегия]] от [[1046]] до [[1066]] (до [[1047]] съвместно с племенника си [[Магнус I]]). Управлението му се свързва с продължителни и неуспешни опити за завладяване на [[Дания]]. Харалд е убит при опита си за нашествие в [[Англия]].
'''Харалд Хардрада''' (на [[норвежки]] ''Harald III'' или ''Harald Hardråde'') е [[крал на Норвегия]] от [[1046]] до [[1066]] (до [[1047]] съвместно с племенника си [[Магнус I]]). Управлението му се свързва с продължителни и неуспешни опити за завладяване на [[Дания]]. Харалд е убит при опита си за нашествие в [[Англия]].


== Биография ==
== Биография ==

Версия от 22:54, 12 октомври 2016

Харалд III
Harald III Hardråde
крал на Норвегия
Роден
около 1015 г.
Починал
ПогребанТронхейм, Норвегия

Религияхристиянство
Работил въвВаряжка тагма (1033 – 1042)
Семейство
Братя/сестриОлаф II
СъпругаЕлисавета Ярославна (1045 – 25 септември 1066)
ДецаМагнус II
Олаф III
Харалд III в Общомедия

Харалд Хардрада (на норвежки Harald III или Harald Hardråde) е крал на Норвегия от 1046 до 1066 (до 1047 съвместно с племенника си Магнус I). Управлението му се свързва с продължителни и неуспешни опити за завладяване на Дания. Харалд е убит при опита си за нашествие в Англия.

Биография

Паметник на Харалд III

Харалд Сигурдсон е роден през 1015. Той е най-малкият от тримата полубратя на крал Улаф II, син на майка му и норвежки благородник. Харалд участва в битката срещу Кнут Велики при Стиклеста през 1030, когато крал Улаф е убит. Самият Харалд оцелява и заминава в изгнание с група свои поддръжници. През 1031 те пристигат в Киевска Рус и постъпват на служба при великия княз Ярослав Мъдри.

Няколко години по-късно Харалд и хората му заминават за Константинопол, където са наети от императора. На византийска служба той се отличава в няколко военни кампании, в които ръководи относително самостоятелно викингски подразделения. Те участват във войната с арабите в Сицилия. При войната срещу Цар Петър Делян, в която Византия повторно успява да установи господството си в 1041 г., норманите имат решаващ принос в ключовата битка при Острово, a старата Самуилова столица Преспа е съсипана от служещите на нашественика нормани, командвани от бъдещия крал на Норвегия и основател на днешната столицта Осло викинга Харалд Хардрад, описан в една сага като „разорител на българите“ [1]. В началото на 40-те години Харалд се връща в Киев, където се жени за Елисавета Ярославна, дъщеря на Ярослав Мъдри.

През 1045 Харалд Сигурдсон се връща в Норвегия със значителни финансови средства и военни сили и племенникът му Магнус I е принуден да го признае за съвладетел. Харалд посвещава следващите 16 години на опити да подчини Дания, отстранявайки от трона Свенд II. През 1047, по време на битка с датчаните, крал Магнус I е убит и Харалд III става самостоятелен владетел на Норвегия. Сблъсъците с Дания са прекратени едва през 1062, когато Харал и Свенд взаимно се признават за крале на двете държави.

През 1066 Харалд предявява претенции към трона на Англия и с помощта на графа на Нортумбрия Тостиг дебаркира в североизточната част на страната. След първоначалния успех в битката при Фълфорд, норвежките войски са разгромени от крал Харолд II в битката при Стамфорд Бридж, като Харалд и Тостиг са убити. Няколко седмици по-късно Харолд II претърпява поражение в битката при Хейстингс и Англия е завладяна от норманите.

Харалд III е наследен от синовете си Магнус II и Улаф III.

Източници

Бележки

Библиография

  • Sawyer, P.H. (1994).Kings and Vikings. pgs 118-20, 146-47. Barnes and Noble Books, New York.
  • Sturluson, Snorri (2005). King Harald's Saga (Part of the Heimskringla). pgs 45, 46, 47. Penguin Classics.
  • Waßenhoven D., Skandinavier unterwegs in Europa (1000-1250), Akademie-Verlag, 2006, ISBN 3-050-04285-0
Магнус I крал на Норвегия (1046 – 1066) Магнус II
Олаф III