Разлика между версии на „Джон Дън“

Направо към навигацията Направо към търсенето
+ картинка, дребни
(+ картинка, дребни)
| категория = писател
| описание = английски поет
| портрет = JohnDonneJohn Donne by Isaac Oliver.jpg
| портрет-описание = Портрет на Джон Дън от Исаак Оливър
| роден-място = [[Лондон]], [[Англия]]
| починал-място = [[Лондон]], [[Англия]]
 
== Произход и младост ==
[[Картинка:John_Donne_BBC_News.jpg|thumb|275px|left|Портрет на Джон Дън като младеж. Ок. 1595 г.]]
 
Джон Дън е роден на Хлебната улица в [[Лондон]], [[Англия]], между 23 януари и 21 юни 1572 г., третото от шест деца. Баща му е от уелски произход и също носи името Джон Дън. Той е управител на компанията Айрънмангърс (Железарска компания) в [[Сити на Лондон|Ситито на Лондон]] и уважаван католик, който избягва нежелано внимание от страна на правителството от страх да не бъде преследван заради религията си. Умира през 1576 г., оставяйки на съпругата си Елизабет Хейууд отговорността да отгледа децата им. Елизабет Хейууд, също от видно католическо семейство, е дъщеря на драматурга [[Джон Хейууд]] и сестра на преводача и йезуит Джаспър Хейууд. Тя е праплеменница на католическия мъченик [[Томас Мор]]. Много от близките сродници на Джон Дън също са преследвани и екзекутирани по религиозни причини. Въпреки явната опасност семейството на Дън урежда образованието му от [[йезуитски орден|йезуитски]] монаси, което му дава дълбоко знание за религията, което го подготвя за религиозните противоречия на своето време. Няколко месеца след смъртта на Джон Дън старши Елизабет Хейууд се омъжва за д-р Джон Симингс, богат вдовец с три деца. На следващата година, 1577, сестрата на Джон Дън Елизабет умира, последвана от още две сестри, Мери и Кетърин, през 1581 г.
Дън учи в Харт Хол, днес Хертфордски колеж, [[Оксфордски университет|Оксфорд]] от 11-годишна възраст. След три години в Оксфорд е приет в [[Кеймбриджки университет|Кеймбриджкия университет]], където учи още три години. Той не получава диплома от двете училища поради отказа си да даде Клетвата за превъзходството (клетва за вярност към Протестантската църква), която е изисквана от завършващите. През 1591 г. е приет в правната школа Тавис Ин, част от групата правни школи Инс ъв Корт в Лондон. През 1592 г. е приет в друга такава школа, Линкълнс Ин. Брат му Хенри е университетски студент до 1593 г., когато е арестуван за приютяване на католическия свещеник Уилям Харингтън, който е измъчван и екзекутиран. Хенри Дън умира в затвора Нюгейт от [[бубонна чума]], което кара Джон Дън да започне да поставя под въпрос католическата си вяра.
 
[[Картинка:John_Donne_house_Pyrford.jpg|thumbмини|275px|Част от къщата, в която живее Джон Дън живее в Пирфорд]]
 
По време и след образованието си Дън похарчва доста от значителното си наследство за жени, литература, забавления и пътувания. Знае се, че е посетил [[Европа|Континента]] и че се е бил заедно с втория граф на Есекс [[Робърт Девъро]] и сър [[Уолтър Ралей]] срещу испанците при [[Кадис]] (1596 г.), където испанците са победени и при Азорските острови (1597 г.), където е видял потопяването на испанския флагмански кораб ''Сан Фелипе'' и екипажа му. Според биографа му Айзък Уолтън, който публикува негова биография през 1640 г., Дън живее в [[Испания]] и [[Италия]], където наблюдава законите и обичаите и овладява езиците. На 25-годишна възраст изглежда добре подготвен за дипломатическата кариера, която изглежда е търсел. Назначен е за главен секретар на Лорда пазител на Големия печат, сър [[Томас Егертън]] и се установява в неговия лондонски дом, Йорк хаус, Стренд близо до двореца [[Уайтхол]], най-влиятелния обществен център в [[Англия]] за времето си. През следващите четири години се влюбва в 17-годишната племенница на Егертън Ана Мор и през [[1601]] г. те тайно се женят противно на волята както на Егертън, така и на баща ѝ Джордж Мор, Офицер на [[Кулата на Лондон|Кулата]]. Това проваля кариерата му и му печели престой в затвора Флийт заедно със свещеника, който ги е венчал, и свидетеля на венчавката. Дън е освободен, когато се доказва, че бракът е валиден, и скоро осигурява освобождаването и на другите двама. Според Уолтън, когато е написал на жена си, за да ѝ съобщи за загубата на поста си, написал след името си: John Donne, Anne Donne, ''Undone'' (разорени). Едва през 1609 г. се помирява с тъста си и получава зестрата.
 
След освобождаването си Дън е принуден да се оттегли в Пирфорд, [[Съри]]. През следващите няколко години едва свързва двата края като адвокат, зависейки от братовчеда на жена си сър Франсис Уоли за жилище за себе си, нея и децата им. Понеже Ан Дън ражда всяка година това е щедър жест. Въпреки че работи като адвокат и като помощник на памфлетиста Томас Мортън, Дън се намира в постоянна финансова несигурност, а семейството му расте. Ан ражда дванадесет деца (включително мъртвородени). Деветте живи са Констанс, Джон, Джордж, Франсис, Луси (по името на благодетелката на Дън Луси, графиня на Бедфорд, нейна кръстничка), Бриджит, Мери, Никълъс и Маргарет. Франсис и Мери умират преди да навършат десет. В отчаянието си Дън пише, че смъртта на дете означава едно гърло по-малко, но не може да си позволи разноските по погребението. През този период Дън пише, но не публикува ''Биатханатос'', дръзката си и ерудирана защита на самоубийството.
 
== Кариера и зрели години ==
Дън е избран за член на [[Камара на общините|парламента]] от избирателния район Бракли през [[1602]] г., но този пост не е платен и той с мъка изхранва семейството си, разчитайки главно на богати приятели. Модните тогава кръжоци по поезия му позволяват да търси благодетелство и много от стихотворенията му са написани за богати приятели или благодетели, особено за сър [[Робърт Дрюри]], който става основният благодетел на Дън през 1610 г. и с когото Дън посещава [[Амиен]] и [[Париж]] през [[1611]] г., връщайки се през [[Германия]]. За сър Робърт Дън пише двете си ''Годишнини'', ''Анатомия на света'' (1611 г.) и ''За напредъка на душата'' (1612 г.). Точните причини за напускането от Дън на [[Католическа църква|Католическата църква]] не са ясни, но се знае, че Дън е бил във връзка с крал [[Джеймс I]] и през 1610 и 1611 г. пише две антикатолически стихотворения ''Псевдомъченик'' (целящо да убеди католиците да дадат Клетвата за превъзходство) и ''Игнатий и неговият конклав'' (сатира на йезуитите). Макар Джеймс да е доволен от творбите на Дън, той отказва да го върне в съда, а вместо това му препоръчва да бъде ръкоположен. Дън отначало изпитва неохота за заемане на такава длъжност, но накрая се поддава на желанията на краля и е ръкоположен като свещеник от [[Англиканска църква |Англиканската църква]] на [[23 януари]] [[1615]] г.
 
[[Картинка:Donne-shroud.png|thumbмини|200px|Няколко месеца преди смъртта си Дън поръчва този портрет, както той очаква да изглежда, когато възкръсне от мъртвите, за да бъде съден на Страшния съд. Той го окачва на стената, за да му напомня смъртта.]]
 
Дън става кралски капелан (свещеник) към края на 1615 г. и преподавател по богословие в Линкълнс Ин през 1616 г. Съпругата му умира на 15 август 1617 г., пет дни след като ражда мъртвородено, тяхното дванадесето дете за седемнадесетгодишен брак. Дън дълбоко скърби за смъртта ѝ и не се жени повторно, нещо необичайно за епохата, особено като се има предвид голямото семейство, за което трябва да се грижи. През 1618 г. получава докторат по богословие от Кеймбриджкия университет. По-късно през 1618 г. става личен свещеник на виконта на Донкастър, който е изпратен на посланичество в Германия, което цели да посредничи между католическия император и неговите [[протестантство|протестантски]] поданици от [[Бохемия]]. Дън се връща в Англия през 1620 г. През 1621 г. Дън става декан на [[катедралата Сейнт Полс]], водещ (и добре платен) пост в Англиканската църква, който заема до смъртта си през 1631 г. През този период умира дъщеря му Луси на 18-годишна възраст. През 1623 г. най-възрастната му дъщеря Констанс се омъжва за 58-годишния актьор Едуард Алейн, станал известен с изобразяването на героите на [[Кристофър Марлоу]] още преди смъртта на драматурга. В края на ноември и началото на декември 1623 г, страда от почти фатална болест, която е или тиф, или грип с последвала седемдневна треска. По време на възстановяването си пише редица размишления и молитви за здравето, болката и болестта, публикувани в книга през 1624 г. под заглавието ''Молитви при неочаквани случаи'', XVII-ата от които по-късно става известна за изразите „никога не питай за кого бие камбаната; тя бие за теб“ и „никой човек не е остров“. През 1624 г. става викарий на Сейнт Дънстънс-ин-дъ-Уест, а след смъртта на крал Джеймс на [[27 март]] [[1625]] г. Дън чете проповед по случая пред новия крал [[Чарлс I]], комуто става кралски капелан. Печели си репутация като впечатляващ, красноречив проповедник и 160 от проповедите му са публикувани през 1640, 1649 и 1660 г. През февруари 1631 г. изнася известната си проповед ''Дуел със смъртта'' в двореца Уайтхол пред крал Чарлс, а последната му творба е ''Химн за Господ, моя Господ, в моята болест''. Умира на [[31 март]] [[1631]] г., вероятно от рак на стомаха. Джон Дън е погребан в катедралата Сейнт Полс, където му е издиганата паметна статуя (изработена по неговата рисунка в плаща си). Тя оцелява [[Големия пожар в Лондон |Големия пожар в Лондон]] ([[1666]] г.) и все още може да бъде видяна.
 
== Религиозно отбелязване ==
[[File:John Donne bust, St. Paul's, London.JPG|мини|200px|Бюст на Джон Дън от Найджъл Бунам, разположен южно от катедралата „Св. Павел“ в Лондон.]]
Джон Дън е отбелязван като свещеник в [[Календар на светците (лутерански)|Календара на светците]] на [[Англиканска общност |Англиканската общност]] и в календара на Евангелистката лутеранска църква в Америка на 31 март.
 

Навигация