Петър и Боян: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
Категория
IcoK97 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:Bulgaria Samuil (997-1014)cs.png|мини|360п|България при Цар Самуил]]
[[Файл:Bulgaria Samuil (997-1014)cs.png|мини|360п|България при цар Самуил.]]
'''Петър и Боян''' са български боляри от края на Х век в североизточните български земи засвидетелствани в Annales seu cronicae incliti Regni Poloniae на [[Ян Длугош]] където той пише за успехите им над Византия: ''"Двама български военачалници Петър и Боян, започнали война срещу гърците и като спечелили няколко победи, дотолкова притеснили Kонстантиновата държава, че нейната сила за дълго била разстроена и намалена".''
'''Петър и Боян''' са български боляри от североизточните български земи, живели в края на Х век. Засвидетелствани са в ''Annales seu cronicae incliti Regni Poloniae'' на [[Ян Длугош]], където той пише за успехите им над Византия: {{цитат|''Двама български военачалници Петър и Боян започнали война срещу гърците и, като спечелили няколко победи, дотолкова притеснили Kонстантиновата държава, че нейната сила за дълго била разстроена и намалена.''}}


== Обстановка ==
След тежкият удар върху българската държава нанесен от руският княз [[Светослав]] в 971 г. византийците временно овладяват [[Преслав]], но само 5 години по-късно началото на [[976]] г., когато умира византийският император [[Йоан Цимисхий]]. Възползвайки се от сътресенията във Византия, предизвикани от бунта на управителя на [[Месопотамия]] - [[Варда Склир]], против младия ощи император [[Василий II Българоубиец|Василий II]], българите започват настъпление в балканските провинции на империята.<br />

След кончината на Цимисхий, населението на североизточна България се вдига на въстание и отхвърля византийската власт.<ref>Божилов И., Гюзелев В., История на средновековна България VII-XIV в., Анубис, София, 1999, с.314-315</ref><ref>В. Златарски, История на българската държава през следните векове, т. I, ч. 2, с. 611-613</ref> Бунтът е воден от местни аристократи Петър и Боян <ref>П. Хр. Петров, Восстание Петра и Бояна в 976 г. и борьба комитопулов с Византией, Byzantinobulgarica, I, Sofia, 1962, стр. 121—144.</ref><ref>Божидар ДИМИТРОВ, При Самуил България стига до Адриатика, Стандарт 5 април 2004</ref>, които са връзката на [[комитопули]]те с останалите български земи.<ref>Й. Иванов, „Български старини из Македония“, София, 1970, стр. 550</ref> В хода на бунта византийските управители са изгонени, а хората признават властта на [[комитопули]]те братята Мойсей, Давид, Арон и Самуил, които тогава съвместно управляват България.<br />
След тежкия удар върху българската държава, [[Нашествие на Светослав I в България|нанесен от руския княз Светослав I]], през 971 г. византийците временно овладяват [[Преслав]]. 5 години по-късно, в началото на [[976]] г., умира византийският император [[Йоан Цимисхий]]. Възползвайки се от сътресенията във Византия, предизвикани от бунта на управителя на [[Месопотамия]] [[Варда Склир]] против младия още император [[Василий II Българоубиец|Василий II]], българите, водени от [[комитопули]]те, започват настъпление в балканските провинции на империята.
Така след 976 г. североизточна България заедно с отвъддунавските области е освободена от Петър и Боян и е под скиптъра на цар [[Самуил]].<br />

"Записките на Готския топарх" от 1003 г. описание на събития от византийският началник на областта [[Черняховска култура|Готия]] в Северното Причерноморие, между [[Крим]] и днешна [[Одеса]], който след като споделя, ''“че поради справедливостта и законността, която българите най-много почитали, народите се присъединявали доброволно към тях”'' също пише за българската армия преминала Дунав и настъпила във владяната от византийците част на Отвъддунавска причерноморска България, макар Петър и Боян да не са изрично споменати.<ref>Записка на готския топарх // Гръцки извори за българската история. — София: Българската Академия на науките, 1964. — Т. V. — С. 296—302. </ref>
== Бунтът на Петър и Боян ==

След кончината на Цимисхий населението на североизточна България се вдига на въстание и отхвърля византийската власт.<ref>Божилов И., Гюзелев В., История на средновековна България VII-XIV в., Анубис, София, 1999, с.314-315</ref><ref>В. Златарски, История на българската държава през следните векове, т. I, ч. 2, с. 611-613</ref> Бунтът е воден от местните боляри Петър и Боян,<ref>П. Хр. Петров, Восстание Петра и Бояна в 976 г. и борьба комитопулов с Византией, Byzantinobulgarica, I, Sofia, 1962, стр. 121—144.</ref><ref>Божидар ДИМИТРОВ, При Самуил България стига до Адриатика, Стандарт 5 април 2004</ref> които са връзката на [[комитопули]]те със североизточните български земи.<ref>Й. Иванов, „Български старини из Македония“, София, 1970, стр. 550</ref> В хода на бунта византийските управители са изгонени, а хората признават властта на [[комитопули]]те братята [[Мойсей (комитопул)|Мойсей]], [[Давид (комитопул)|Давид]], [[Арон (комитопул)|Арон]] и [[Самуил]], които тогава съвместно управляват България от името на пленения в [[Цариград]] цар [[Борис II]].

Така след 976 г. североизточна България, заедно с прилежащите ѝ отвъддунавските области, е освободена от Петър и Боян и остава под българска власт до 1001 г.

В ''Записките на Готския топарх'' от 1003 г. описание на събития от византийският началник на областта [[Черняховска култура|Готия]] в Северното причерноморие, между [[Крим]] и днешна [[Одеса]] където пише, ''“че поради справедливостта и законността, която българите най-много почитали, народите се присъединявали доброволно към тях”,'' също се споменава за българската войска, преминала Дунав и настъпила във владяната от византийците част на отвъддунавска причерноморска България, макар Петър и Боян да не са изрично споменати.<ref>Записка на готския топарх // Гръцки извори за българската история. — София: Българската Академия на науките, 1964. — Т. V. — С. 296—302. </ref>


==Източници==
==Източници==

Версия от 20:22, 16 октомври 2016

България при цар Самуил.

Петър и Боян са български боляри от североизточните български земи, живели в края на Х век. Засвидетелствани са в Annales seu cronicae incliti Regni Poloniae на Ян Длугош, където той пише за успехите им над Византия:

Двама български военачалници – Петър и Боян – започнали война срещу гърците и, като спечелили няколко победи, дотолкова притеснили Kонстантиновата държава, че нейната сила за дълго била разстроена и намалена.

Обстановка

След тежкия удар върху българската държава, нанесен от руския княз Светослав I, през 971 г. византийците временно овладяват Преслав. 5 години по-късно, в началото на 976 г., умира византийският император Йоан Цимисхий. Възползвайки се от сътресенията във Византия, предизвикани от бунта на управителя на МесопотамияВарда Склир – против младия още император Василий II, българите, водени от комитопулите, започват настъпление в балканските провинции на империята.

Бунтът на Петър и Боян

След кончината на Цимисхий населението на североизточна България се вдига на въстание и отхвърля византийската власт.[1][2] Бунтът е воден от местните боляри Петър и Боян,[3][4] които са връзката на комитопулите със североизточните български земи.[5] В хода на бунта византийските управители са изгонени, а хората признават властта на комитопулите – братята Мойсей, Давид, Арон и Самуил, които тогава съвместно управляват България от името на пленения в Цариград цар Борис II.

Така след 976 г. североизточна България, заедно с прилежащите ѝ отвъддунавските области, е освободена от Петър и Боян и остава под българска власт до 1001 г.

В Записките на Готския топарх от 1003 г. – описание на събития от византийският началник на областта Готия в Северното причерноморие, между Крим и днешна Одеса – където пише, “че поради справедливостта и законността, която българите най-много почитали, народите се присъединявали доброволно към тях”, също се споменава за българската войска, преминала Дунав и настъпила във владяната от византийците част на отвъддунавска причерноморска България, макар Петър и Боян да не са изрично споменати.[6]

Източници

  1. Божилов И., Гюзелев В., История на средновековна България VII-XIV в., Анубис, София, 1999, с.314-315
  2. В. Златарски, История на българската държава през следните векове, т. I, ч. 2, с. 611-613
  3. П. Хр. Петров, Восстание Петра и Бояна в 976 г. и борьба комитопулов с Византией, Byzantinobulgarica, I, Sofia, 1962, стр. 121—144.
  4. Божидар ДИМИТРОВ, При Самуил България стига до Адриатика, Стандарт 5 април 2004
  5. Й. Иванов, „Български старини из Македония“, София, 1970, стр. 550
  6. Записка на готския топарх // Гръцки извори за българската история. — София: Българската Академия на науките, 1964. — Т. V. — С. 296—302.