Първо сръбско въстание: Разлика между версии
махам твърдения без източник; инфокаре, дефиниция |
Редакция без резюме |
||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
| страна2 = {{Османска империя}} |
| страна2 = {{Османска империя}} |
||
| командир1 = [[Караджордже Петрович]] |
| командир1 = [[Караджордже Петрович]] |
||
| командир2 = [[Хуршид паша]] |
| командир2 = [[Хуршид паша]]<br>[[Вели паша]] |
||
}} |
}} |
||
Версия от 21:50, 17 октомври 2016
| Първо сръбско въстание | |||
| Сръбска революция | |||
 Обявяване на въстанието | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 15 февруари 1804 – 7 октомври 1813 | ||
| Място | Смедеревски санджак | ||
| Резултат | Въстанието е потушено | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Първо сръбско въстание в Общомедия | |||
Първото сръбско въстание (Шаблон:Lang-sr) е въстание на сърбите в Смедеревския санджак, продължило от 1804 до 1813 година, първи етап на Сръбската революция.
Въстанието започва на 15 февруари 1804 година като бунт срещу своеволията на четирима еничарски дахии, поставили областта под свой контрол с подкрепата на Осман Пазвантоглу.[1] Опитите за съвместни действия на местните князе са посрещнати с брутални действия от дахиите, които извършват масово клане в т.нар. сеч на князете с цел да стреснат местните и да заздравят властта си. [2]
Бунтовните действия продължават до 7 октомври 1813 година и протичат в контекста на обхваналите цяла Европа Наполеонови войни и срива на централната власт в Османската империя, известен като кърджалийство.[3][неблагонадежден източник] Военните загуби, както и опасността от влошаване на международното положение с последвалата Руско-турска война (1806-1812), принуждава Портата да сключи посредством Петър Ичко, т.нар. Ичков мир с въстаниците, оставяйки справянето с тях за по-добри времена. [4]
По време на Руско-турската война въстаниците действат като руски съюзник срещу Портата, но малко след набързо сключения Букурещки договор (1812) Високата порта потушава въстанието. Основна роля за това изиграва новият сръбски водач Милош Обренович, по чието нареждане вечерта на 13 срещу 14 юли 1817 г. е убит водача на въстанието Караджордже Петрович, а главата му е изпратена на новия османски султан и реформатор Махмуд II в знак на сръбско верноподаничество и лоялност. [5]
Освен сърби във въстанието участват много българи, особено от Поморавието и Видинско, но също и от Македония, като водилия преговорите с правителството Петър Ичко.[6]